На сватба в Художествена галерия Силистра

В днешно време най-лесното е да си направиш сватба – ако имаш желание и се намери подходящата „половинка“. Друг е въпросът, че почти половината от семейните двойки, всъщност не са минали…през граждански или църковен обичай. За сметка на това привържениците на публичните „обвързвания“ имат голям избор къде и при какви условия да проведат тържествения момент.

През последните години някои влюбени се „взеха“ на пищни празненства сред природата или в села музеи, при това в истинска народностна обстановка – като свидетелство за привързаност към някогашни нрави от минало време – малко забравени, но пък все повече вълнуващи, защото нашепват възбуди и тайни от предишни епохи. Други се втурнаха към морски посоки, за да изпитат приповдигнато настроение, каквото иначе не винаги могат да си позволят, докато за една сватба, подобно за абитуриентска вечер, а някога и за новобранска,  обикновено се намират средства, щом увлечението по тази тема е голямо.

Напоследък обаче се търсят все нови и различни състояния, за да се превърне върховният момент в нещо незаменимо, незабравимо, вълшебно и единствено по рода си. Местни хора и туристи пресъздадоха извеждане на родопска булка на най-високата площадка на Балканския полуостров. Заветното „да“ си казаха младоженци в сватбена зала на 140 м под земята в Ягодинската пещера. Сватби се играят и по високи места в Рила планина под вр. Мусала. Крайречието на Дунав – примерно „Перла“-та в нашенското село Попина, също станало предпочитано за „ихууу“ след вездесъщата „горчива целувка“.

Сигурно не знаете, но е време да научите, че в Силистра сватби се провеждат вече и в една от залите на Художествена галерия Силистра – насред изключителни творчески постижения в сферата на изкуството на български и чужди майстори на рисувани изображения, графики и скулптори. И току виж на снимките зад красиви шаферки намигва кой мислите – Владимир Димитров-Майстора, а зад притеснени гости на тържеството – е картина с партизанско съдържание на виден съвременен български творец. 
И т.н.

Казват, самите младоженци, а не сватбените посредничества, открили възможността милият момент да се случи в културната обстановка на една сграда, превърнала се в архитектурен символ на Силистра. За да има достоен спомен от събитие, чакано с години, планирано с месеци и проведено с много любов. С надеждата, че ще се сбъдне сватбената клетва за вярност и добър съвместен живот между представителите на две семейства, които се сродяват, за да се обичат и помагат.

Макар че откакто век векува – хора се срещат и разделят, и отново минават по същия дълъг път към лелеяното щастие, благодарение на което продължава животът...