Под печат е книгата „Богомилите
– вечни и живи. Пратеници от древността“. За нея разказва авторът й Йордан
Касабов – д-р по етнология: „Книгата е за чистотата на българския помисъл (цел, стремеж, желание, воля) в народностната ни изява; за лозунга „Равенство, братство,
свобода“; за древните наши разбирания, вплетени в култови знаци и белези, които сме
забравили, но които са пред и сред нас. Най-ярките от тях са известните ни мандала (диаграма
с духовно или ритуално значение),
канатица (древен символ на вечността),
янтра, щастиеносец - всички те са без аналог по съдържание.
Срещал съм образци, наричани образно „60 акъла“ (случайно ли и цикълът на българското летоброене е 60 години?) в средите на мюсюлмани в България (на практика са 1:1 при алевитите и при българите). При тях те са неизменна част от сватбения чеиз и без които не е възможно осъществяване на годявката. Олицетворение са едновременно на наука, творчество и замисъл. Става дума за български код, за съжаление, първо заличен по време на дългото робство, а и заради необходимостта да не стане ясно, че народът ни е по-висш от другите. В основата му е един конфесионален („изповедален“) цвят – жълтият. Той се явява особеност във вярата в рамките на религията, за да обединява вярващите по групи.
Срещал съм образци, наричани образно „60 акъла“ (случайно ли и цикълът на българското летоброене е 60 години?) в средите на мюсюлмани в България (на практика са 1:1 при алевитите и при българите). При тях те са неизменна част от сватбения чеиз и без които не е възможно осъществяване на годявката. Олицетворение са едновременно на наука, творчество и замисъл. Става дума за български код, за съжаление, първо заличен по време на дългото робство, а и заради необходимостта да не стане ясно, че народът ни е по-висш от другите. В основата му е един конфесионален („изповедален“) цвят – жълтият. Той се явява особеност във вярата в рамките на религията, за да обединява вярващите по групи.
В 620 страници (30 страници са само цветните приложения), е покрит период от поне 4 800 години на база на основания на точни цифри български календар, дело на древния шумер
българин, в който има не малка даденост от организацията на живота на
пчелите. Доказателство на тезите е получено чрез
ползване на твърдения на над 300 автори както от България, така и особено от целия
свят, вече докоснали се по един и ли друг начин до „темата“. По-задълбоченото вглеждане в тях ми даде възможност да намеря скритите
послания. А те съществуват в нашия бит, но най-вече в тъканите и във везаните
изделия.
В лицето на спомоществователя на книгата – нотариус Златко
Нотев, и на екипа на издателство РИТТ Силистра, намерих партньори в
начинанието, което ми доказва, че в България има българи и милеещи за
българизма. Представянето на книгата ще е в навечерието на Деня
на будителите, като предварителната уговорка с РБ „Партений Павлович“ е това да стане към 27
октомври.
Ареалът, очертан в
книгата за присъствието и дейността на богомилите, започва от Анадол – Мала Азия,
и стига до Атлантика. Тяхното дело, т.е. богомилските вярвания, през 15-и век предизвиква т.нар. Реформация (обществено-религиозно
движение в Западна Европа, довело до обособяване като отделно направление в християнството на протестантството, чието влиянише на света в момента е много голямо).
В книгата е отделено
място и на езичеството – при нас, българите, то е слънчева религия, показваща
древния ни потенциал на мислещи научно хора – съчетание на вярвания и виждания,
че човекът е въплъщение на Бог. Предците ни са го показвали като човек с
разперени ръце и крака, което векове назад се е смятало за кощунство (при Леонардо да Вични това е Витрувианския човек).
Следите на
богомилството в област Силистра са навсякъде: най-фрапиращите примери са в
селата с алевитско население (Силистренско,
Дуловско, Главинишко),
в села като Главан (знаци
на богомилите торбари в стари мюсюлмански погребения), село Стрелково, както и в край село Руйно, където от разкопаната от археолога проф. дин Георги Атанасов Орлова крепост са
намерени медальони от типа „роза на богомилите“ – 6 планети със слънце в
средата, закачани като знаци.
Книгата няма да хареса на хората, които не искат
истината да блесне, а рано или късно това ще се случи, т.е. ще лъсне, а именно –
идеята на богомилите, че всички хора са равни помежду си братя и сестри, вкл. с
равни помисли. Книгата ще хареса обаче на мнозина от читателите й – нейното заглавие
е заблуждаващо, защото на практика половината от написаното се отнася до нашата
древна българска култура, която имаме, но (явно) не искаме или нямаме сетива да видим.
Сред непреходните ни символи е цар Симеон Велики – владетел и учен, чието дело е сътворено в
името на българизма, който той е прозрял. На практика в Преслав той създава уникален град с паневропейска религия на българска основа, което не е харесало
на Византия и не случайно, както се казва, от древната ни столица не е останал „ни кост, ни
камък“.
Очаквам книгата, в
която има резюмета на няколко езици, да срещне голям интерес в страни като
Франция, Италия, Германия, Англия, Чехия, Унгария, Босна и Херцеговина (там до османизирането на района религията
е била богомилска, свидетелство за което са прословутите т.нар. стечки, т.е.
изправени камъни – известен богомилски знак за правда и истина).
Наскоро в Силистра мой
гост бе проф. д-р Дейвид Шанкланд, директор на Кралския
антропологичен институт на Великобритания и Ирландия, който преди това изнесе
лекция на тема „Религия и вярвания в общността на алевитите в Република Турция“
в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Той остана учуден от няколко неща: как
българи и мюсюлмани живеем братски в нашия край, както и че държавата не
подпомага научна дейност като моята. Вместо един ден, каквато бе програмата му в предварителен план, той стоя тук пет дни, в
които го водих в средите на алевитите за срещи с техни старейшини, каквито е
имал и в южната ни съседка. За себе си
от общуването с учения от Великобритания разбрах, че при нас имаме повече
познания по „темата“, вкл. и извън повърхността и гледищата на Корана.
Още една интересна моя книга от около 500 страници чака
срещата си с читателя – тя е за т.нар. шиковско население със съртовски произход – отнася се за села
като Калипетрово и Алмалий – в Румъния. То е създало в повече от 10 селища една диаспора със свои
колонии и центрове (метрополии).
Това население идва от доказани в продължение на векове средища на българизма – става дума за районите на Каспичан, Могила, Еркер и Горица.
Предвидил съм представяне поименно на 50 рода, като 20 ще бъдат предложени във вид на родословни дървета, вкл. някои от тях са
развити в цялостен вид. Друга книга, чакаща своя ред да влезе за печат, която като етнолог съм я пресмятал и премислял
дълго време, е посветена на дървото в бита на българина от древността досега.“
Няма коментари:
Публикуване на коментар