вторник, 15 август 2017 г.

Етнологът д-р Йордан Касабов с нова книга за чистотата на българския помисъл


Под печат е книгата „Богомилите – вечни и живи. Пратеници от древността“. За нея разказва авторът й Йордан Касабов – д-р по етнология: „Книгата е за чистотата на българския помисъл (цел, стремеж, желание, воляв народностната ни изява; за лозунга „Равенство, братство, свобода“; за древните наши разбирания, вплетени в култови знаци и белези, които сме забравили, но които са пред и сред нас. Най-ярките от тях са известните ни мандала (диаграма с духовно или ритуално значение), канатица (древен символ на вечността), янтра, щастиеносец - всички те са без аналог по съдържание. 

Срещал съм образци, наричани образно „60 акъла“ (случайно ли и цикълът на българското летоброене е 60 години?) в средите на мюсюлмани в България (на практика са 1:1 при алевитите и при българите)При тях те са неизменна част от сватбения чеиз и без които не е възможно осъществяване на годявката. Олицетворение са едновременно на наука, творчество и замисъл. Става дума за български код, за съжаление, първо заличен по време на дългото робство, а и заради необходимостта да не стане ясно, че народът ни е по-висш от другите. В основата му е един конфесионален („изповедален“) цвят – жълтият. Той се явява особеност във вярата в рамките на религията, за да обединява вярващите по групи.

В 620 страници (30 страници са само цветните приложения), е покрит период от поне 4 800 години на база на основания на точни цифри български календар,  дело на древния шумер българин, в който има не малка даденост от организацията на живота на пчелите. Доказателство на тезите е получено чрез ползване на твърдения на над 300 автори както от България, така и особено от целия свят, вече докоснали се по един и ли друг начин до „темата“. По-задълбоченото вглеждане в тях ми даде възможност да намеря скритите послания. А те съществуват в нашия бит, но най-вече в тъканите и във везаните изделия.

В лицето на спомоществователя на книгата – нотариус Златко Нотев, и на екипа на издателство РИТТ Силистра, намерих партньори в начинанието, което ми доказва, че в България има българи и милеещи за българизма. Представянето на книгата ще е в навечерието на Деня на будителите, като предварителната уговорка с РБ „Партений Павлович“ е това да стане към 27 октомври.

Ареалът, очертан в книгата за присъствието и дейността на богомилите, започва от Анадол – Мала Азия, и стига до Атлантика. Тяхното дело, т.е. богомилските вярвания, през 15-и век предизвиква т.нар. Реформация (обществено-религиозно движение в Западна Европа, довело до обособяване като отделно направление в християнството на протестантството, чието влиянише на света в момента е много голямо).

В книгата е отделено място и на езичеството – при нас, българите, то е слънчева религия, показваща древния ни потенциал на мислещи научно хора – съчетание на вярвания и виждания, че човекът е въплъщение на Бог. Предците ни са го показвали като човек с разперени ръце и крака, което векове назад се е смятало за кощунство (при Леонардо да Вични това е Витрувианския човек).

Следите на богомилството в област Силистра са навсякъде: най-фрапиращите примери са в селата с алевитско население (Силистренско, Дуловско, Главинишко), в села като Главан (знаци на богомилите торбари в стари мюсюлмански погребения), село Стрелково, както и в край село Руйно, където от разкопаната от археолога проф. дин Георги Атанасов Орлова крепост са намерени медальони от типа „роза на богомилите“ – 6 планети със слънце в средата, закачани като знаци.

Книгата няма да хареса на хората, които не искат истината да блесне, а рано или късно това ще се случи, т.е. ще лъсне, а именно – идеята на богомилите, че всички хора са равни помежду си братя и сестри, вкл. с равни помисли. Книгата ще хареса обаче на мнозина от читателите й – нейното заглавие е заблуждаващо, защото на практика половината от написаното се отнася до нашата древна българска култура, която имаме, но (явно) не искаме или нямаме сетива да видим.

Сред непреходните ни символи е цар Симеон Велики – владетел и учен, чието дело е сътворено в името на българизма, който той е прозрял. На практика в Преслав той създава уникален град с паневропейска религия на българска основа, което не е харесало на Византия и не случайно, както се казва, от древната ни столица не е останал „ни кост, ни камък“.

Очаквам книгата, в която има резюмета на няколко езици, да срещне голям интерес в страни като Франция, Италия, Германия, Англия, Чехия, Унгария, Босна и Херцеговина (там до османизирането на района религията е била богомилска, свидетелство за което са прословутите т.нар. стечки, т.е. изправени камъни – известен богомилски знак за правда и истина).

Наскоро в Силистра мой гост бе проф. д-р Дейвид Шанкланд, директор на Кралския антропологичен институт на Великобритания и Ирландия, който преди това изнесе лекция на тема „Религия и вярвания в общността на алевитите в Република Турция“ в Югозападния университет „Неофит Рилски“ в Благоевград. Той остана учуден от няколко неща: как българи и мюсюлмани живеем братски в нашия край, както и че държавата не подпомага научна дейност като моята. Вместо един ден, каквато бе програмата му в предварителен план, той стоя тук пет дни, в които го водих в средите на алевитите за срещи с техни старейшини, каквито е имал и в южната ни съседка. За себе си от общуването с учения от Великобритания разбрах, че при нас имаме повече познания по „темата“, вкл. и извън повърхността и гледищата на Корана.

Още една интересна моя книга от около 500 страници чака срещата си с читателя – тя е за т.нар. шиковско население със съртовски произход – отнася се за села като Калипетрово и Алмалий – в Румъния. То е създало в повече от 10 селища една диаспора със свои колонии и центрове (метрополии).  Това население идва от доказани в продължение на векове средища на българизма – става дума за районите на Каспичан, Могила, Еркер и Горица.

Предвидил съм представяне поименно на 50 рода, като 20 ще бъдат предложени във вид на родословни дървета, вкл. някои от тях са развити в цялостен вид. Друга книга, чакаща своя ред да влезе за печат, която като етнолог съм я пресмятал и премислял дълго време, е посветена на дървото в бита на българина от древността досега.





Няма коментари:

Публикуване на коментар