Българските потайности в Букурещ

Група студенти и преподаватели от Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“ гостува в Букурещ на българската общност там, посрещнати любезно от Лука Велчов – председател на Българска общност „Братство“ в Република Румъния, в партньорство с Любомир Николов – председател на Български демократичен съюз в румънската столица. С тяхно участие бе проведен уникален екскурзионен тур из българските забележителности. Под формата на пътуващ семинар на тема: „Българската културна и историческа памет в Букурещ“, той се случи в навечерието на 24 май – Ден на българската просвета и култура, и на славянската писменост.

Доц. д-р Румяна Лебедова, ръководител на Студентска учебно-изследователска лаборатория „Културно-историческо наследство“ към Филиал Силистра: „Своеобразните лекции за личности и събития, емблематични за Българското възраждане, превърнаха семинара в духовен празник. За значението на историческата памет; за поуките от историята; за националното достойнство; за отношението към знанието, свободата и Отечеството; за предприемчивостта и градивния дух; за достойните поборници, творци и дарители; за признателността и забравата... фактологично богат, ерудитски издържан и емоционално обагрен, разказът стопи усещането за време и доказа, че съхранената памет е съхранено достойнство.

Пред кулата на църквата "Св. Антон"

Незабравими ще останат спомените за българския дух в седалището на Българския демократичен съюз, където сред българските икони, книги и портретите на български духовни водачи и герои, на спомоществователи и културни дейци, беседата се превърна в сърдечен разговор за съдбата на езика, историческата памет, културните влияния и дългът ни като потомци.“

В Българския офис пред стената "Велики българи"

По време на деловата офис среща доц. д-р Валентин Стоянов – директор на Филиал Силистра, изрази благодарност за гостоприемството на домакините и подари от името на групата книги, артефакти, свързани със Силистра, и паметни листи, издадени от студентите в техни занимания по проекти. Сред тях бяха посветеният на краеведа и учителя Пирин Бояджиев (почетен гражданин на Силистра) – букурещки възпитаник и преподавател в българското училище до 1954 г., учител на проф. Велчов в ранната му младост; и „Европа на крилете на младостта и красотата“, представящ песенна Силистра. Оставен за ползване бе и видео сборник от „Парад на изкуствата – Силистра 2011-2012 г.“. 

Между най-ценните дарове са и няколко нови книги с патриотично съдържание: два тома „България във Втората световна война“ – енциклопедията бе пратена специално от д-р Тодор Тодоров, книгата „Шиковското население в Добруджа“ – съкровен задочен поздрав от автора й д-р Йордан Касабов със заявката наесен да се случи нейното планирано от домакините представяне в Букурещ; както и том 4 от поредицата „История на Добруджа“.

Доц. Лебедова: „Местата, свързани с българската историческа и културна памет в Букурещ, респектират като брой и значимост, но те биха останали само факти и материя без ерудицията, емоцията, духа и любовта към Отечеството, които струяха от нашите домакини и лектори. С искрена благодарност и с надежда за нови срещи приключи семинарът, който обогати всички участници не само с нови знания и впечатления, но и с вярата, че хората дават живот на спомените и съхраняват светлината на миналото.

В навечерието на най-светлия български празник бъдещите учители по български език и литература имаха възможност да се потопят в автентичната атмосфера на съхранената памет и да осъществят неопосредствено и лично своята среща с лица и събития, които пишат най-достойните страници на българската духовност през Възраждането“. При това в един град, наричан „малък Париж“, но който има за покровител български светец – Димитър Бесарбовски.

Начало на формуляра

Гостуването започна с топло посрещане от страна на 85-годишния емблематичен Лука-Франциск Велчов-Деде (заедно с Лулу Л. Керчова-Пацан той е автор на научно-популярния очерк  „Букурещ отблизо – по пътеките на българските възрожденци…и не само“). Роденият в Банат българин, истинска жива история на българщината в Букурещ, е представил от името на общността ни пред десетки групи от България онези места, свързани с родната ни история, които обикновено не влизат в маршрутите, предлагани от туристическите агенции.

Може би защото не са „атрактивни“, в тях няма елементи като шопинг и гурме дегустации, но пък от друга страна отсъствието на Бг-обектите от програмите лишава нашенеца от душещипеща емоция. А в крайна сметка и от пряко запознанство с примери как се оцелява в чужда среда, по какъв начин един пришелец може да се утвърди и дори да забогатее в непознати условия. И не на последно място да се разбере ясно и категорично – колко богата трябва да е душевността или пък как да е силна носталгията ти, че непременно да се превръщаш в дарител.

Не е случайно, че в една от стаите на българската общност има специален кът с портрети на дарители от стари и нови времена – сред тях и приятелят на Крайдунавска Добруджа – проф. д-р Иван Гаврилов – лекар от София, в когото е надеждата и в България да бъде издаден историческият роман „Едно начало“ на банатския българин Йозо Михайлов Йосифов (19927-1994 г.). С него се пресъздават събития и герои от 17 в. от годините на „Чипровското възраждане“, с което е свързано и едноименното въстание от 1688 г. На друга стена пък е колаж с портрети и имена на велики българи, живеещи на различни места по света, но прочути със своите дела.

Гробницата на братята Евроги и Христо Георгиеви в старото гробище „Белу“, намираща се в кът на алея 48, е архитектурен шедьовър, създаден по проект на румънския архитект Йон Минку (неговото потекло е възможно също да е българско) – основател на неоархитектурната румънска школа, и това е първият обект, предложен от г-н Велчов на вниманието на силистренци. За да разгледат с очите си добруджанци малката изящна „сграда“, отредена за вечен покой на необикновените българи.

На двамата братя, които са родом от Карлово, дължим Софийския университет, тъй като през 1896 г. по повод помиряването на България и Русия Евлоги Георгиев дарява парцел от 10 000 кв. м. в центъра на София на стойност 200 000 лв. и отделно 800 000 златни лева за изграждането на самата сграда. В завещанието си оставя още 6 млн. златни лева за основаване и поддържане на висшето училище.

Покривът на гробницата е с шестоъгълни звезди, твърдят, че са символ на богатство, каквото всъщност за заработили и притежавали, но част от него братята дарители са дали за благородни каузи както в Румъния (примерно за довършване на тамошния университет и отделно 200 000 швейцарски франка за концертната зала „Атенеул ромън“ и др.), така и в България. Според г-н Велчов общо 18 тона злато е стойността на направените от братята дарения.

В четирите страни на гробницата са великолепни скулптури на четиримата евангелисти (Йоан, Марко, Лука и Матей), изработени от румънския скулптор от немски произход Фриц Щорк. В гробището „Белу“, за изграждането на което едноименният болярин е дарил 250 дка земя (в днешно време 2 кв.м. струват 25 000 евро), са гробниците на свищовския дарител Димитър Хадживасилев (баща му е от сем. Станкович, учудили света на границата между 19 и  20 в. с механичната си мелница), на Силвестър Пенов и Паскал Кантарджиев (литератор) – дарители за създаване на българската църква и училище „Св. св. Кирил и Методий“ в Букурещ, както на дарителите Петър Райнов, Васил Проданов и др.

За паметните плочи на редица български и румънски творци е намерено място в алеята на писатели и музиканти, лекари и академици – Георг Пешаков, Александър Македонски (румънски писател, чиито внук и правнук участват в революция във Влашко през 1821 г. и в т.нар. европейска революция през 1848 г.), Панайот Станчов-Черна (известно е, че е с български произход, но е сред най-уважаваните румънски поети, примерно най-много след Михай Еминеску), Михаил Садовяну – писател, журналист и политик, Захария Станку (Станков) – прозаик и поет, Марин Предов, Неделчо Неделчев...

На друго място е гробът на Елисавета Пул(и)ева – председател на Българско женско дружество в Букурещ. Интересно е, че част от българите са погребани с имена, окончаващи по турски образец – оглу, или по гръцки – ади. На всички гробове има задължително изписано INRI – за непосветените това означава „Исус от Назарет цар на юдеите“. В близост до най-старото румънско гробище е създаденото през 1989 г. т.нар. гробище на героите, тъй като около 1 500 са жертвите, сред тях всякакви хора по произход и социална стойност, паднали по време на революцията от най-новата история на Румъния.

Пътьом по булеварда, носещ името на влашкия владетел Димитре Кантемир, сключил мир с Петър Велики, г-н Велчов разказва малко известни факти, свързани с неговото семейство, включително заради българката Мария Русчева, чиято внучка, носеща същото име, е живеела в Петербург и е владеела всички музикални инструменти, характерни за периода. Издънки  на рода са  неизменно в семействата на по-първите в няколко страни.

Междувременно в израз на почит и признателност силистренци поднасят цветя пред паметната плоча на Г. С. Раковски, намираща се на къща на мястото, където е живеел. Оригиналната бронзова плоча барелеф, при това крадена няколко пъти от мургави братя, в момента е на съхранение в офиса на българското дружество. Намерена случайно след 50 години от последното си „изчезване“ под стряхата у дома на българина Иван Танасе в букурещко село – едно от 30-те в района, където живеят потомци на българи родом.

Наблизо е манастир, където е служил Софроний Врачански („български“ са 12 църкви в Букурещ, но в момента в нито една от тях не се служи на български език). Непосредствено са р. Дъмбовица и впечатляващата сграда на Парламента, втората по големина в света след Пентагона. Както и новата огромна църква, вероятно най-голямата на Балканите. Както и на по-високото място - патриаршеската църква и резиденцията на патриарха.

Любопитна подробност е, че след смъртта му през 1867 г., когато Раковски е погребан тържествено, близо 20 години костите му лежат в гробището „Белу“, за да бъдат по-късно препогребвани на два пъти – веднъж в църквата „Света Неделя“ в София през 1886 г. след сръбско-българската война, а понастоящем – вече 77 години, са в Котел по настояване на академик Михаил Арнаудов. Малко известен е фактът, че още през 1863 г. Раковски издействал всяка година 30 българчета да се учат в медицинските центрове в Румъния.

Заслужени цветя и пред паметниците плочи на Христо Ботев – намира се съответно на улица в дом с хубава фасада, и на Васил Левски – тя пък е върху неугледна стена на многоетажен дом. Темата за старите сгради на Букурещ е болезнена, особено в централната стара част. Малко от тях са минали през ремонт поне от няколко десетилетия насам. Твърди се, че повечето са държавна собственост и това донякъде обяснява липсата на отношение. Но пък е потискащо архитектурни шедьоври, каквито във Виена Будапеща и Прага са истинско спиращо дъха великолепие, да изглеждат изоставени и най-лошото – издраскани с неразбираеми графити, изчистването на които би струвало колосални суми.

За сметка на това достолепни изглеждат паметниците на двамата наши революционери в градския парк „Херастрау (днес „Крал Михай I“) в близост до езеро, превърнато в атракция за посетителите, особено в почивните дни, вкл. с възможността да се разхождат с корабчета и с хидро велосипеди. „На празници поднасяме венци и цветя“, обяснява г-н Николов, който от студентството си от половин век насам живее в Букурещ. Редом до тях са и други подобни бюстове на известни румънци.

Посетени бяха някогашният хан „Габровени“ и „Липите“, свързани с дейността на българската революционна емиграция през Възраждането и с дейността на БРЦК, както и места, познати от емблематични за Възраждането издания – теренът, където се е намирала редакцията на първия брой на в. „Нова България“, редактиран от Хр. Ботев  (5 май 1876 г.).

Кът на дарителите

„Истинският стар център на Букурещ беше всъщност български“, казва г-н Велчов. И днес част от улиците в стария град носят разбираеми нам имена: „Кожухари“, „Ковачи“, „Шапкари“, „Седлари“ и др. Любопитно е, че румънците имат пет имена за улица в градация, сред които страда, шосе и път (по размер най-голям), който „извежда извън познато място".

Надгробната плоча на Иван Бакалоглу -
българският Наполеон

Все още е действащ хотел „Трансилвания“ (днес „Универсал“), от който Иван Вазов праща първата си картичка, за да се похвали къде първом е пил кафе. Позната е и къщата, в която живее бъдещият патриарх на българската литература през 1876-1877 г., тъй като в нея пише стихосбирките „Пряпорец и гусла“ и „Тъгите на „България“.

В този район е известният Солаков хан – там пък се е помещавала печатница „Свобода“ (призвана да издава вестниците „Свобода“, „Независимост“ и „Знание“, както и да остави спомен от редакторската и издателската дейности на Любен Каравелов). Още през 2016 г. news.bnt.bg цитира Лука Велчов: „Историческата сграда може да бъде българска, ако държавата плати за нея 4,5 млн. евро. Това е цената, за която я продават наследниците на Солакоглу, а румънски студенти по архитектура подготвят проект за спасяването й“. За сметка на това хан, граден с пари, спечелени в Германия, Австрия и Унгария, и запазени с цената на човешки живот от единия от двама братя Георгиеви (Васил и Никола) от Гачевци, Габровско, е възстановен по проект с норвежки пари преди 4 години. Става дума за сграда на над 200 г., обявена за европейски културен център. През него има връзка с друга съседна улица.

В този район хановете са били характерни с разположението си: партер – дюкяни, отгоре – жилища, две нива под земята – складове за стока. За защита – огромни порти. По тези места има спомен за „Вехтото кафене“ от 1812 г., градено също от българин. Спомен има и за Иванчо Габровчето, който превърнал къща в заведение за пристигнали българи, сред които и хъшове.

Сред забележителностите, свързани с България, е и изграденият като манастир хан „Манук“ – дело на арменеца Мирзоян от Русе. Тук са станали три исторически събития: през 1812 г. е подписан мирният договор между Русия и Турция с участието на Софроний Врачански; през 1886 г. е подписан друг мирен договор – между България и Сърбия.

Близо 30 години по-късно в хана е настанена балканската делегация за провеждане на преговорите в годините на Междусъюзническата война (актът е станал в т.нар. дворец на румънските композитори). Надпис напомня, че през 1857 г. Букурещ и първата европейска столица, осветена с петролни лампи.

Срещу хана е църквата „Св. Антон“, около която още има гробове на починали, независимо че още през 1859 г. е било забранено около църквите да има гробища. Преди години Лука Велчов и хора като него издирват обаче любопитна информация за единия от погребаните. Става дума за необикновен човек, на лицевата страна на чиято надгробна плоча има само релефно изображение на дама, символ на родината, а над него ръкописно написано четем „Отечество“, при това оцветено в зелено. Всъщност важната информация е от двете страни на плочата, изписани на кирилица и на румънски език.

Отсреща е бил пл. "България"

Според проучването всичко това е свързано с Иван Бакалоглу от Габрово, чийто син академик Емилиян Бакалоглу се предполага, че е издействал гробът да остане непокътнат около обителта. За баща му се говори, че заедно с други хора е събрал балкански корпус от 5 000 души (българи, албанци, сърби, хора от македонския край), настаняват ги заедно и ги обучават, за да участват в Кримската война. През 1856 г. на пасището в село Бранещ край Букурещ, където днес живеят също потомци на българи, на всеки от корпуса се дава по една икона и по три австрийски „пари“.

Този корпус води на страната на Русия сражения срещу представители на пет велики за онова време военни сили: Англия, Австрия, Турция, Германия и Франция. За деятелността си получава орден „Св. Станислав“ от руския император.  Повод за Лука Велчов, наречен от българска медия преди няколко години „българският апостол в Букурещ“,  който като човек с 40-годишна практика на учител, завършил „Славянски филологии“, има право да отсъди: „Ето защо той заслужава да бъде наречен българският Наполеон“.

Една от най-драматичните истории, разказани по време на еднодневния тур в Букурещ, бе свързана със стара болка – съдбата на българския имот в и около някогашното българско училище – иде реч за 3 600 кв. м. с проект за сграда на 4 нива с общо 10 000 кв. м. застроена площ, но са пропуснати възможностите след национализацията в Румъния през 1947 г. След проведената монетарна реформа 25 богати българи, живеещи в Румъния, обедняват. А са били предвидени тогавашни 12 млрда леи за довършване на проекта, включващ голяма зала, два киносалона, хотел, интернат и др. помещения. Не достигнали обаче 600 000 леи за финала на проекта.

Българското правителство влиза в преговори и се договаря румънците да довършат сградата, като предоставят един киносалон и две стаи за училището. След 30 години обаче румънската държава не свършва нищо по договора и се влиза в сложна документална правна сага. Днес на това място минават релсите на тролея. Е, и площад „България“ се нарича „Латина“, но това е друга тема.

Разрушаващият се Солаков хан с
паметната плоча за Любен Каравелов

На корицата на книгата „Букурещ отблизо“ четем: „Връщането към Възраждането ще ни помогне на разберем по-добре не само близката връзка между книжовното и политическото пробуждане, но и да вникнем по-добре в ролята на Букурещката българска организация; в мъката на нейните членове, чиято рана и болка е България. Това е мъката, породена от ерозираната историческа памет за делата и борбите на нашите сънародници през тази епоха. А в Букурещ цели улици, квартали, черкви, гробници…., са носители на спомени за събития и личности, оставили незалечими следи в българската, а и в румънската история.“

Ето защо историческият поход, който Лека Велчов предложи на силистренци, а преди това на тутраканци и на много други български групи, трябва да продължи под една или друга форма. Ако не е възможно с лично присъствие по тези места, то поне по виртуален начин с повече лична ангажираност и информираност посредством възможностите на интернет. Защото живелите преди нас в годините на Възраждането през 19 в. могат да бъдат да бъдат заразителен пример за израстване и надграждане и в днешното време, когато отново имаме нужда от възродителни процеси в битието и в съзнанието си.

Силистра - Букурещ
Йордан Георгиев