Преди 35 години ФК „Доростол“ игра финал за Купата на Съветската армия

Корица на сборника "100 години футбол в Силистра"

9 май 1984 г. Ден на победата 39 години след края на Втората световна война. Със силистренско участие за пръв и засега последен път е финалът на национално първенство по футбол. В случая за Купата на Съветската армия, един турнир, който вече не е в календара на БФС. Но тогава, пет години преди да избухне демокрацията в България и да започне ново летоброене, включително и във футболните дела, отборът на БФС „Доростол“ играе исторически финал на ст. „Васил Левски“ в Борисовата градина в столицата, тогава наричан Парк на свободата. Забележително е, че това се случва срещу ФК "Левски-Спартак".

Е, резултатът е 4:0 в полза на софийския гранд. За силистренци, които са част от 25 000 души, наблюдавали на живо двубоя, този мач е паметен, поради което е намерил място и в книгата „100 години футбол в Силистра“, представена за юбилея на ритни топката в крайдунавския град през 2003 г.

12 май 1984 г., в. Силистренска трибуна

За тази среща, предшествана от славни победи над друг софийски тим – „Славия“ и над „вечния“ регионален съперник – „Лудогорец“ Разград, писа тези дни седмичникът в. „Уикенд“. За финала разказва, макар и в скромен план, тогавашният окръжен официоз „Силистренска трибуна“. Повече отколкото трябва протоколно и без излишна емоция.

Автор е Йордан Симеонов, дългогодишен коректор на вестника и дописник на спортни теми. За да стане ясно в контрапункт, че срещу първото участие на добруджанци накрая на такъв авторитетен за времето си турнир, софиянци предлагат опит от 20 преди това. Разказва също, че е било ясно как мачът е без интрига предвид класата на двата съперничещи си клубо, но все пак е имало „вълнуващи моменти“, вкл. и заради откритата игра на силистренци през целия мач.

Специално място е отделено на факта, че като защитник с номер 2 на фланелката дебютира Георгиев, за да бъде противопоставен от треньора заслужилия майстор на спорта Петър Аргиров на звездата и национал Божидар Искренов, който дори…избягал на другия фланг. При това доростолци в края на мача отговарят с все по-чести и опасни атаки.

За да заслужат сребърните си медали със сърцата игра. Такава, каквато имаше и отборът на ФК „Доростол“ през м. май 2010 г., когато пред 7 000 души на ст. „Луи Айер“ в крайдунавския град надигра с 2:0 ФК „Лудогорец“ и стана регионален шампион на Североизточна аматьорска футболна група. Разбира се, без да знае, че само година-две по-късно разградчани ще започнат шампионската си серия на национално ниво, с победи и в чужбина. За разлика от „Доростол“, междувременно сменил на два пъти името си, дори ще остане без представителен мъжки състав в края на второто десетилетие на 21-ия век.