Представители на Русе, Разград и Силистра на семинар в Кипър по темата за социалното предприемачество

Кооперативно обучаващо събитие по проекта INNOVENTER бе проведено в кипърската столица Никозия с домакинството на зала „Театър ЮНЕСКО“ в  тамошния Университет. Тъй като проектът имаше своите събития и в град Силистра, вкл. в ПЗГ „Добруджа“, в ПГСУАУ „Атанас Буров“ и др., както и с тукашно съдействие в общини от съседна Румъния, в работата по проекта в островната страна участваха журналистът Йордан Георгиев, както и педагозите Пламен Славов и Гинка Николова – съответно директор и зам.-директор на земеделската гимназия. В групата – просветни дейци още от Русенски университет „Ангел Кънчев“, начело с доц. д-р Емил Коцев, както и от гимназии от Русе и Разград.

От българска страна, вкл. от София и Пловдив, имаше няколко презентации от досегашната близо двегодишна дейност по проекта в Русе, Силистра и Разград: „Кооперативно обучение като елемент на модерното образование” (Цветелина Радева), „Кооперативно обучение за ученици по проекти на ЕС”  (Петя Димитрова), „Кооперативно обучение в професионалните училища” (Димитричка Ангелова, Венета Наковска),  „Кооперативно обучение за насърчаване на предприемаческото образование за учениците”  (Пламен Славов, Гинка Борисова), „Обученията в Русе, Разград и Силистра по проект INNOVENTER” (Емил Коцев, Милена Кирова, Ивелина Георгиева, Красимира Петкова, Йордан Георгиев). 

Презентации имаха също представителите на Кипър, Гърция и Албания, на теми като „Предизвикателства пред развитието на социалното предприемачество”, „Използване на социални медии за насърчаване на социалното предприемачество”; „Професионално обучение и схеми за заетост за хора с увреждания, вкл. стимулиране на наемането им на работа”, „Обучение за трудова заетост и социално включване на мигранти и бежанци: проектът PandPAS”. Семинарът в Кипър завърши с обяд в традиционна таверна в село Фикарду, което отдавна не е място за живеене, а е предназначено за любителите на селския туризъм. 

Интересен момент от пребиваването в Кипър бе учебното посещение на „Агия Скепи”, за да бъде показана най-добрата в страната практика за действащо социално предприятие. Става дума за превръщане от близо 20 години насам на сграда, градена от църковните среди за манастир, в комуна за лечение на наркотични зависимости.

За изминалите близо две десетилетия в изградените условия за пребиваване, терапия и работа всяка година от услугата се възползват по 35 души. Някои от тях после остават на трайна на работа в организацията, т.е. на заплата. Младежите имат възможност да упражняват различни видове труд: отглеждане на „щастливи кокошки“ (в 4 ферми с по 700 във всяка от тях), в цех за пакетиране на биологични храни, в екологична пекарна на хляб, в отглеждане на ягоди и в производство на разсад за зеленчуци (зеле, маруля, домати, лук). И всичко това на територия, също отстъпена от църквата до момента, в който проектът продължава да работи – на първо време за 20 години. Всеки ден терапевтичната сесия е в рамките на 60-90 минути. Положеният труд цели и подготовка за последващо участие в пазара на труда. Над 2,5 млн. евро са приходите от проекта за една година. Клиентите на проекта не заплащат за своя престой в комуната и на практика участват в т.нар. социално предприемачество, което в момента е модерно навсякъде по света.

Доц. Емил Коцев: „По всяка вероятност нашият проект е единствен по рода си на Балканите в международен план с партньори от различни държави във връзка със социално предприемачество. Може би в страната има подобни проекти, но с бизнес насоченост.

Обсъдени бяха различни моменти, вкл. финансиране, взаимодействие в рамките на общността, полезността от предприемачеството. Някои разказаха как върви обучението – разделяне на екипи, мотивация и др. В крайна сметка бе представена идеята младите хора да се ориентират към социалното предприемачество. 

Кооперативното обучение означава две неща: от една страна – тези, които се обучават, да го правят един от друг в екип – по-лесно е на практика; и още: сътрудничество между институциите – власт, бизнес структури, неправителствени организации.

Когато е финансиран от ЕС, е взето предвид, че като цяло на Балканите страните изостават по отношение на социалното предприемачество, в сравнение с Централна Европа. Гърците са с една идея по-напред от нас, в България сме сравнително добре запознати. За Албания и Македония концепцията е нова, поради което там е и по-трудно.

От гледна точка на законодателство нашата страна е крачка напред: от миналата година имаме Закон за социалната икономика, който определя какво е да си социален предприемач, но има какво да се желае по формулировките. Твърде високи са ни критериите коя фирма да попадне в графата „социален предприемач“.

Според мен трябва да има различни нива за покриване, подобно на тези за инвеститорите (различни класове), за да има мотивация. Защото има определени привилегии една икономическа структура да е социален предприемач – поемане на социални осигуровки, намаляване на данъка на печалбата и т.н. За отбелязване – в Кипър са още в началото на този процес – липсва законодателство, независимо че държавата е малко по-отдавна в ЕС в сравнение с България.

Разликите във вижданията в Русе, Силистра и Разград са малки, тъй като насочеността е към хора с увреждания, образование, здравеопазване. Трите града са близки по географски принцип и по манталитет, което обяснява близостта в разбиранията за социално предприемачество.

Подобни проекти като нашия имат бъдеще, защото един от критериите на ЕС са приемствеността и надграждането. В западните страни след своя десетгодишен период този вид дейност си е свършил работата, т.е. хората вече са наясно за какво иде реч. Докато при нас все още е нова тема, но е в топ темите за развитие. Много зависи от политиката на държавата, защото ние, българите, сме свикнали да мислим само за инициативата отдолу, защото, ако няма инициатива и подкрепа на държавата, това трудно се случва.

Има нужда от определена среда, примерно както се случи с бизнеса, благодарение на прословутия Указ 56 в средата на 80-те години на миналия век. Подкрепата може да бъде във вид на равен достъп до информация, примерно за търгове и държавни поръчки. Трябва да има институции, отпускащи по-ниски кредити, както и такива като гаранционни институции, както се е случило в други държави преди нас с цел подпомагане“.

.