четвъртък, 2 май 2019 г.

Приятели и почитатели на Миша Бондар очакват сборника с избрани негови творби

На 16 май 2019 г. от 16 ч. в Зала 13 на ХГ Силистра - представяне на сборника "Сънят на скитника" (избрано), посветен на поета Михаил Бъчваров-Бондар (1946-2017), роден в Бесарабия (с. Чийший, Болградски район).

Неговата съдба е свързана освен с родината му Република Украйна, още като работа и творчески изяви с Руската федерация (завършил е ВПШ в Москва), с Република Молдова, с Република Беларус и с Република България. У нас потомъкът на българи, сред които и опълченецът Димитър Бондар (участник в битката за Стара Зогара), живя в Царева ливада, Трявна и Силистра - от 1991 г. до смъртта си през 2017 г.
Бъчваров е автор на 7 книги, издадени в периода 1986-2013 г. Автор е на документалния път "Трънливият път на науката" (1989 г.). Настоящият сборник е със съставител и редактор Йорданка Цонева, а принос за издаването му има и община Силистра.

"За бесарабските българи се пише много и в различна светлина. Но малко знаят колко е сложен процесът на интегриране на един реемигрант, направил опит да се завърне в прародината си", се казва в предговора, чийто автор е самият Миша Бондар. Човекът, запомнил думите на дядо Ламбо - син на баба Анастасия: "Прави каквото правиш, дядовото, върни ни семето в Родината, а тя е там, в Арбанаси". За да бъде щастлив половин век по-късно с изпълнената мисия, определяна от него така: "Потеклото ни тук поникна, тук класи, в Прародината".

И никак не е случайно, че поетът, превеждан на руски, украински и молдовски езици, но творил и на майчиния си български език, посвещава стихотворението си "На Шипка" именно на своя славен прадядо, чието име е изписано на паметника на българските опълченци в Болград. 

Проникновено и завинаги обгърната в емоция е творбата "Сънят на скитника", дала име и на сборника в чест на човека, гражданина, поета, реемигранта Бондар. Защото: "Лица безметежни, случайни. Сънища - остри бръсначи. Нощ, като вечност безкрайна". Така е, когато човек нарамва съдбата си, както се изразява поетът, за да прегази реки и рътлини, потеглил на юг, забележете, към сполука. С вярата, че там, в Буджака (бел. автора - южната част на историческата област Бесарабия), го чака "прозорче, в което да чукна, в едно с оня вятър - южняка". Там "Цъфтят в Буджака теменужки, като маршалски еполет. По Бесарабия ходи Пушкин, до днеска жив и млад поет".

Буджака присъства и в поемата "Ахангеловден", и е повод родовото чувство отново да намери своето място в една от строфите: "Помниш ли, сине, ти потеклото, знаеш ли сине своя корен и род? Време минава, съхне дървото, помни, че до корена има и плод". За да изникне за финал признанието: "А пък защо и от кого да крия, че ме повика прадядовата кръв? Тук, в Буджака съм аз "повтория", а на Балкана е пъпната ми връв".

Свой поетичен и романтичен аромат имат и стиховете на руски език, в които се оглеждат патриотизмът, любовното чувство, жалба по младост, миньорското минало. И няма как да не се поклониш пред клетвения стих: "Боги мои, что во Христе, и все земные, божие твари когда умру, то на кресте пускай на пишут "Он - болгарин". Не е изненада, че на руски език има посветено и стихотворение на майката, в което за финал се казва: "И так всегда, когда гласа прикрою, сред тихой ночи, средь бела дня, я вижу мать свою седую у порога ждущую меня".

В творчеството на Михаил Бондар има и произведения с прозаично съдържание: разказите "Да ти се оплача, бате...", "Дядовото", "Лаф лозе не копае", "Мале, Геньо", "Писмо по Малка Коледа" и др. Общо 10 са и от тях лъха на народопсихология, на бесарабски бит, на умение да забележиш и запомниш ситуация, диалог, отношения между които да навържиш във въздействащи творби. 

Разказът "За двамата братя" започва така: "От детинство обичам приказките, макар и не толкова често да ми се случваше да ги слушам Мама обичаше повече да пее. През дългите зимни нощи тя предеше и пееше. Предеше на хората, за да извади някоя пара, а пееше за себе си, за да не оскъднее душата й". От разказа "И тогава царят рекъл" може да запомним и фраза, която е актуална днес и за нашата географска ширина: "Градът е немилостив към селяните. Откъснат ли ти от сърцето най-скъпото - децата, връщане няма!".

В сборника съставителката е намерила място и за публицистични материали от Украйна, Молдова, Русия и България. Част от тях са 8 писма от поета Андрей Германов от 70-те години на миналия век. В едното той нарича Бондар "нов български съветски поет" по повод негови стихове в излизалия на български език в миналото в. "Дружба" в Москва, както още в издания в Болград и по други краища. 

Изненадата в сборника са цветни портрети - общо над 50, дело на Михаил Бондар. Със завидно майсторство и любов той е оставил за поколенията своя художнически поглед на част от родата, сред които неговият син Сергей, внука му Иван; на личности като кмета на Силистра д-р Юлиян Найденов, проф. Анчо Калоянов, актьорите Петър Петров-Мустака и Руслан Мъйнов - още един бесарабски българин, намерил своята реемиграция в Прародината на своите деди; на бизнесмена Николай Сабанов, поета Симеон Манолов, художника Йордан Кисьов. Нарисувани са руските класици Блок, Есенин, Пушкин, Пастернак, Тютчев, Бунин, Евтушенко и др.  

Книгата завършва с частта, наречена "Думи за Михаил Бъчваров-Бондар", между които има и стихове в негова чест от Нико Стоянов, Мариана Чепразова, Анна Кострова Терзивец и от Йорданка Цонева. Сред факсимилетата виждаме дипломата "Михаил Бачваров-Бондар - Човек на годината за 2006 г." на Асоциация на българите в Украйна, подписана от президента на асоциацията Антон Киссе, народен представител в Украинската Рада, още поздравителен адрес от дългогодишния кмет на община Силистра инж. Иво Андонов и др. Сред финалните материали е написаното от проф. Анчо Калоянов, от поета и публициста от Кишинев Георги Барбаров и от проф. Елена Налбантова.

Няма коментари:

Публикуване на коментар