Литературна вечер за сборника "Сънят на скитника" с творби на Михаил Бъчваров-Бондар

Литературна вечер за българския поет Михаил Бъчваров-Бондар, родом от Бесарабия, бе проведена в Художествена галерия Силистра, посветена на сборника с негови творби „Сънят на скитника“, дело на поетесата и учителка Йорданка Цонева. Спомоществователи са актьорът Руслан Мъйнов, родом от украинския град Измаил, който има успешна реемигрантска интеграция в прародината на дедите си. Както и община Силистра, представена на събитието от Цветана Игнатова – директор на дирекция „Хуманитарни дейности“.

Със свое експозе участваха  проф. д-р Анчо Калоянов – известен фолклорист и писател, и проф. дин Николай Червенков, също родом от Бесарабия, но в миналото ректор на Тараклийския университет и председател на Научно дружество на българистите в Република Молдова. За автора говориха още Иванка Христова – член на СБП, и Момка Чумпилева – автор на трилогията „Прокудени“, също и член на Литературно сдружение „Реката и приятели“. Съставителката на сборника получи задочни поздравления от областния управител Ивелин Статев и от кмета на общината д-р Юлиян Найденов.

Пред аудиторията в началото на своето експозе проф. Калоянов заяви, че в момента пише петия том от поредицата „Славянска православна цивилизация“, където става ясно, че в периода 898-907 (до смъртта на княз Борис I) ученикът на св. Методий св. Климент е бил архиепископ в „Дръстър“ и следователно преди да стане Охридски е бил Дръстърски. 

Той предложи инициативата бюст на Михаил Бондар да бъде поставен в Алея на писателите в Двор на кирилицата в Плиска, тъй като е сред поетите, творили на няколко славянски езика, а негови стихове и проза са преведени на руски, украински и белоруски езици. През 2002 г., когато проф. Калоянов е лектор в Измаил се провежда сърдечна среща на бесарабски поети, творци на български език, сред които и Бондар, който по това време вече живее в страната на прадедите си, каквато е тяхната повеля.

Друго предложение на професора е на територията на силистренското пристанище да има „малък кът“ с изписани имената на български генерали и министри след Освобождението през 1878 г., родом от Бесарабия.  

За него стиховете на поета са „призив и изповед“, което проличава в стихосбирката „Скитник на ветровете“, издадена в Силистра през 2003 г. За отбелязване е, че първата му книга е 17 години по-рано, а общо 7 са издадените му творби, като последната е от 2013 г. (4 г. преди смъртта му) и е на български и на руски езици.

Според проф. Червенков, който е дългогодишен приятел на Силистра – водил е тук свои студенти на археологически разкопки, книгата е духовен паметник на Михаил Бондар. По негова статистика 37 са родените в с. Чийший, откъдето и двамата с поета са родом, живеещи понастоящем в България. Обсъждана е била дори идея да се проведе у нас събор на чушмелийци. Гостът отбеляза, че поетът е имал в младостта си страхотни другари и съратници, но накрая останал сам, макар целият му живот да е минал на път – живял и работил е в Украйна, Русия (в Москва учи във Висша профсъюзна школа), Молдова и България.

Стихове на поета проникновено рецитираха специалният гост Руслан Мъйнов, и съставителката на сборника Йорданка Цонева, която е сред авторите, посветили своя творби на българина от Бесарабия, чиито прадеди са тръгнали от Арбанаси, за да намерят препитания, спокойствие и изява в чуждата земя преди 200 години. За пътя на издаване на последните книги на поета разказа инж. Теодора Тодорова от името на издателство РИТТ Силистра.

В интервю за Радио "Шумен" трима от гостите говориха и по други теми.

Проф. д-р Анчо Калоянов: „Никак не е лошо хората да пишат книги – остава това, което жизнено и живата вода за нас, лошото остава като утайка. Най-интересната книга е тази, която като започнеш да четеш не искаш да я оставиш. Към творчеството на бесарабските писатели интересът у нас е от 70-те години на миналия век. Отначало от страна на Андрей Германов и досега продължава, аз също продължават да ги следя – познавам голяма част от тях (бел. автора – в първите години след 2000 г. в Измаил е проведен сбор на бесарабските литератори). Клеветнически са обаче книгите на тези наши автори, живеещи в други страни, които пишат как не им стигали портокалите за нова година.

…През Възраждането е можело да станеш зограф, ако и баща ти е бил зограф. Не можеш да бъдеш композитор, защото баща ти още не музикант.  Но ако се научиш да пишеш, веднага ставаш писател. Писането е най-плебейското изкуство и който се научи може да бъде и писател. Това обяснява защо има толкова много писатели, защо истинският композитор се появява късно – примерно при Панчо Владигеров рапсодия Вардар е от 20-те години на миналия век – трябва да минат поколения. Докато писането е широко занимание на хора, които могат да го правят.

Какво е учил Захарий Стоянов, за да направи роман за Априлското въстание? Според Константин Константинов, ако трябва да се избира той би се спрял на „Записките…“ вместо на „Под игото“, защото романът на Вазов си отива – учим го, за най той е важен, но големият талант на Стоянов – избуял диво, за него става дума. Губим, ако кажем, че с писане трябва да се занимават само професионалистите.

По отношение на студентите – преди в университета идваха подготвени филолози и когато има висш пилотаж на анализа – той ще го разбере, докато съвременните технологии размиват стандартите и границите на качеството.“

Руслан Мъйнов: „Аз съм бесарабски българин и с поета Михаил Бъчваров-Бондар сме от общи села, макар и да сме расли в различни времена. На първо място това ни обединява, на второ – обединява ни приятелството, базирано на общи емоции и усещания за живота, изкуството…В момента в България имаме Съвет на българите, живеещи в чужбина, който е призван да работи. Българите извън страната се делят на няколко групи: едната е в исторически план – общностите в Бесарабия, Банат, Западните покрайнини, Албания; отделно има емиграция от царско време, друга от годините на социализма, трета е от сегашните години. Всички те са обект на този Съвет, създаден към вицепрезидента Илияна Йотова, за да обръща внимание най-вече на културата, вкл. на запазването на езика в чужда среда. Във всяка страна има свои закони и интереси, сред тях и политически.“

Д.и.н. Николай Червенков, Молдова: „Ние с Мишо сме от едно село и се познаваме от първи клас, докрай имахме връзка – понякога не се разбирахме – той беше странен човек, но интересен, макар и избухлив. Винаги сме обсъждали как да запазим българското. Така стана, че когато той завърши вечерно образование, за него бе казано, че ще стане поет, нищо че тогава не е знаел как ще се случи.“ 

Водещият Йордан Георгиев: „Уважаеми госпожи и господа, в навечерието на една европейска инициатива, наречена „Нощ в музея“, в тазгодишното й издание на Художествена галерия Силистра вписваме събитие от серията „творчески срещи – вечери“, посветени на хора, които заслужават нашето внимание. Дори и когато тях вече ги няма на този свят, но когато са били част от него, те са оставяли забележителни следи. Тогава е възможно да се пропуснали да тръгнем по тях, за да опознаем човека, който ги е оставил.

Днес посвещаваме време и жест към наш съвременник, който се вписа в литературната среда на Силистра в първите две десетилетия на новия век – най-информационния в развитието на земната цивилизация. Но и най-опасния, защото в епохата на интернет човек може да се загуби в безброя от информационни потоци.

За наша радост, повечето от тук присъстващите са имали възможност да се докоснат до обекта на културното събитие днес – поета Михаил Бъчваров  - Бондар. Повод за това е сборникът „Сънят на скитника“, какъвто като съдържание заслужава всеки творец. Стига да има кой да събере на едно място творби емблеми, представящи автора в най-запомнящата му светлина. В случая той е дело на негова посестрима по перо – учителката и поетесата Йорданка Цонева.

Съдбата на Михаил Бондар е свързана освен с родината му Република Украйна, още като работа и творчески изяви с Руската федерация (завършил е Висшата профсъюзна школа в Москва), с Република Молдова, с Република Беларус и с Република България. У нас потомъкът на българи, сред които и опълченецът Димитър Бондар (участник в битката за Стара Зогара), живя на различни места от 1991 г. до смъртта си през 2017 г.– в Царева ливада, Трявна и Силистра“.