четвъртък, 2 май 2019 г.

Нова паметна плоча в Силистра за първата българска шивашка стачка

В навечерието на 1 май - Международен на труда и работническата солидарност, в Силистра на сградата на бившата Поща - вече частен имот, официално бе открита нова паметна плоча с текст, отбелязващ провеждането на първата стачка в страната на шивашките работници, проведена в Силистра на 8 октомври 1893 г. Инициативата е на КС на КНСБ Силистра с председател Димитричка Пейкова и е осъществена със съдействието на структурите на организацията. Плочата, дело на Маркони, е в компанията на лилави графити - по ирония това е цветът на организацията, в която членуват около 5 000 души в цялата област, заменила плоча с изчегъртани букви с друга с надпис върху черен гранитПроявата преди 126 години е била свързана с искания са намаляване на работния ден, както и за по-добро заплащане на труда. 
Така тази година бе отбелязан празникът в край дунавския град, чието отбелязване тук започва през 1895 г. През 1902 г. е основано Общо работническо дружество, а 20 години по-късно факт стават работнически синдикати със свой синдикален съвет. По последни данни в синдикалните организации на КНСБ в областта членуват около 5 000 души. Назад във времето остава споменът за концерти в прослава на Деня на труда. А далеч в десетилетията са манифестациите, на които живеещата в София наша съгражданка и дългогодишна журналистка Янка Петкова посвети поредния си разказ. 
В него Петкова, чийто глас помним от Радио Мелодия, споделя: Като дете манифестациите ми бяха любими, защото тогава си обувах черните лачени обувки с токчета, които стояха под леглото за специални поводи. Специалните поводи бяха три – манифестация, разходка до Дунавската градина и семеен празник. В деня на манифестацията ставахме рано. Хапвахме по една юфка собствено производство. Майките грабваха ролките. По онова време бяха много модерни едни пластмасови ролки, пълни с вода. Затопляш ги в една тенджерка и навиваш косата, докато са още горещи. 
Като ти изстинат на главата ги махаш, тупираш образуваните къдрици, да се изправят, и оформяш висока прическа. После пръскаш конструкцията обилно с лак за коса и си готов. Всички майки бяха с еднакви прически и долу-горе еднакви костюмчета – от тропикал или ямболен. Даже не знам какви бяха тези платове, но много се котираха. Десените бяха еднакви, моделите също, защото шивачките като захапеха един фасон, не пускаха. Това обаче нямаше никакво значение, защото жените си ги носеха с кеф. Леко ухаеха на нафталин, но това само доказваше, че наистина са официални и рядко се обличат.

Няма коментари:

Публикуване на коментар