Зад стените на Никозия - крепостта с 11 бастиона, или за града на белите богове

За българина посещението на остров е мечта, защото по правило звучи романтично, магнетично и обещаващо необикновени изживявания. Независимо дали става дума за безименна територията насред р. Дунав, населена с комари; за остров Света Анастасия – един от седемте в Черно море, който е бивш затвор, наричан „Болшевик“, превърнат впоследствие в съвременна туристическа атракция начело със силистренец по род; на петия по големина в Средиземно море остров Крит; на южнокорейския остров Джеджу – седалище  на богиня с 500 синове, или на островната държава Кипър, претърпяла за хиляди години редица превъплъщения от най-древното си начало Ледра, както сега се нарича централната улица в града крепост.

При това последният е старина с 11 бастиона и в момента е единственият в света, разделен между две държави, макар Севернокипърската турска република да е призната единствено от Турция, и от нея дележът е т.нар. Зелена линия, полицейски пункт и паспортен контрол (преминаването е възможно от 2003 г. насам, т.е.  след близо 30 години окупация). А може би и по тази причина носилият много имена в миналото град е привлекателен за любопитните туристи от цял свят.

Повечето от тях обаче сигурно не знаят, че в кипърската си част сърцето на Никозия вече е превзето от мигранти от Азия и Африка, които определят неговия облик, цветоусещане, аромат и поведение. Както ви харесва…, примерно безброят от цъфнали дървета тип зокум, под които да се сгушиш е не само приятно, но и повод за фото сесия на фона на останали от времето на колониализма ниски сгради, изградени от жълт варовик или друг подобен материал.

Благодарение на проект на ЕС, наречен INNOVENTER, наскоро група българи от София, Пловдив, Русе, Разград и Силистра бяха там, за да обсъдят с колеги от три други страни (Гърция, Албания и Кипър) опита си по темата за социалното предприемачество. По нея западните страни са десетина години напред и вече са завършили процеса на кооперация на съвместните усилия на власт, неправителствен сектор и бизнес в името на решаване на проблеми на обществото. По примера на Скандинавия от 80-те години на миналия век, но в режим на иновационно развитие.

Когато човек преминава разстояния по утвърдени в международен план  виртуални трасета по въздуха, макар и с най-нови самолети, е важно на финала да е изравнил броя на излитанията и кацанията. Това означава, че воайяжът е завършил успешно, за да има кой да разказва за видяното и преживяното от първо лице ед. ч.

В противен случай ще говорят за него в минало време и впечатленията от пътуването за никого няма да имат значение. В случая маршрутът му бе „Букурещ – Атина – Ларнака – Букурещ“, изминат в двете посоки с три различни авиокомпании – две гръцки и една румънска. За да стане ясно, че едните може и да те нахранят два пъти в рамките на няколко часа, а другата дори и един бонбон не ти предлага, за да ти притъпи евентуалното притеснение от полета. Срещу допълнително заплащане обаче гастрономическото ти настроение може да се опърли от чаша вино или от кенче бира.

Разбира се, човек никога не знае в единия край какво го очаква – да речем, без извинение, загубен багаж с обещание за доставка до хотела в утрото на другия ден. Дотогава – оправяй се, както можеш, защото историята познава и по-тежки случаи. Следва кратко пътуване от летището в морския курорт Ларнака до самата Никозия посредством междуградски автобуси, пълни с хора от различни раси и обществени прослойки (без богатите, естествено).

В миналото градът, някога затворен между т.нар. венециански стени, е познат още като Лефкотея, Лефкон, Лефкотеон, Лефкосия, Ледри, Калиникисис, Кермия. Пътят преминава през бедни на плодородие земи – най-често погледът се спира върху огромни бали със сено на току що окосени ливади. Природата не радва окото, защото зеленината не е свежа, както му прилича на пролетния период – поне у нас, на Балканите, и ще се окаже впоследствие, че изобщо не е в изобилие на тази географска ширина. 

Където виреят дори портокали, но които не са за ядене. Дали стават за ракия може да се разбере само от българи, живеещи там, и затъжили се за родната скоросмъртница. Защото по-късно зоркото око ще открие, че и в най-обикновена бакалница стограмка узо струва в пъти по-скъпо отколкото същата марка в супермаркет в България.

В продължение на векове градът е владян от народи с различно ниво на развитие и култура, поради което е сменял и имената си, като последното е от времето на династията Лузинян. За да се превърне още преди 10-и век от н.е. в най-важен в административно и в политическо отношение център на Кипър.

Във византийския период (965-1191) в някои църковни документи се среща с името „град на белите богове“. Продължава да бъде столица в годините на венецианското нашествие (1489-1570) и при османското владичество (1570-1878). Както и в епохата на британска окупация (1878-1960), като веднага след нея е приета за столица на свободната Кипърска република. В Средните векове появата на кралица Елена, която е дъщеря на Теодор II Палеолог (деспот на Морея), води до фаворизиране на православната църква и на гръцката култура. Православието тук е връстник на християнството в древния Доростол (4 в. сл. Хр.)

В днешно време множество църковни храмове привличат вниманието на посещаващите града, чийто камбанен звън отеква и в северната част, откъдето пък в определените часове за религиозни молитви през стените се чуват мюсюлманските музикални образци.

Според Уикипедия, „Градът е едно от 12-те царства на древния Кипър и е основан от ахейците след края на Троянската война (1193-1183 пр. н.е.)“. Има доказателства обаче, че тук поселение е имало още 16 века преди Христа. До разпадането на градовете държави през 3 век пр. н.е. градът е малък, но когато островът попада под управлението на Птолемеите, владели и Египет, той започва активно да използва наличните природни ресурси и географското си положение.

Дясното движение на МПС по улиците е едно от нещата, което веднага започва да стряска и напряга туриста от страна, различна от свързаните с  кралските земи на Великобритания. На първо време все ти се струва, че колите те връхлитат, докато свикнеш да се обръщаш първо надясно при преминаване на другия тротоар. Трудно ще свикнеш с клаксоните на автомобилите, освен ако не идваш от някоя още по-източна страна, където техният писък е част от звуковия пейзаж.

Още повече, че бързо превземат взора ти многобройните, но празни заведения – все пак сме извън туристическия сезон (м. май). В окото се набиват закачалки с прашасали и поизбелели от слънцето дрехи, изведени на тротоарите пред магазините. Като в калейдоскоп слънцето напира да се покаже през разноцветни тенти над покривите на блоковете, разположени като пъзел поне по централните улици, за да пазят главите и гърбините на пешеходците от слънчевите стрели.

Да не говорим за мургавелското щъкане в неглижирано облекло и изобщо с неугледен външен вид. Ако решиш да си ги спестиш, за да отидеш от т. А до т. Б не ти остава нищо друго, освен да извикаш такси, но може да се случи изминатото разстояние да струва по-малко от стартовата такса (4 евро). Макар че едва ли си струва да отидеш някъде далеко с търговска цел, за да си купиш магнитче за 1 евро – за отбелязване изобилието на варианти е огромно, както още е голямо разнообразието от видове локуми и пистил от рожкови, грозде, нар и др. екзотични плодове.

Българинът по природа е любопитен, но не винаги музейното начало му е главна цел, особено в днешно време, когато е възможно и в интернет да видиш – понякога дори с повече подробности при това безплатно, една или друга експозиция. Естествено, не подминаваш нищо от това, което  е насреща ти (градските стени с обща дължина 5 км; портата „Фамагуста“ – една от трите в Никозия, превърната в момента в Общински културен център).

При добър късмет може и да се случи да се забиеш във входа и на няколко експозиции: Кипърския музей с археология на 9 000 години, Византийският музей с голяма колекция от православни икони (видим ориентир за него е паметникът на архиепископ Макариос), а до сградата му  е етнографската сбирка. Кипърският природонаучен музей предлага интересна обиколка сред минерали, динозаври и животни. Уговорката е обаче, че работното време на повечето музеи е до 16 ч.

Интересен е представителният Музей за наблюдение „Ледра“, намиращ се на 12-етажната сграда „Шаколас“, известна също и със старото си наименование „Мангли“, на чийто предпоследен етаж има наблюдателна площадка с вид към разделението на острова, чиито размери са 240  x 100 км.  Забележителност е и уникалният Класически мотоциклетен музей, в който има изложени 150 двуколни моторни превозни средства.

Обичащите разходките туристи могат да се губят и намират по по-малките улици, за да забележат отсъствието на хора, както и плътно затворените с дървени кепенци прозорци, на които не им е позната модата черчеветата да бъдат заменени с алуминиева дограма. Задаваш си въпроса: живеят ли тука тука хора изобщо? Или отдавна са се изместили в покрайнините в белите си дворци със слънчеви панели по покривите и с гаражи за колите си под колоните на ниско етажните си къщи.

И още едно питане ти изниква в роя от мисли: откъде идва стандартът на живот в островната страна, макар и намалял от 2010 г. насам, вероятно също с извинението, че за това е виновна световната икономическа криза. И в същото време върви мащабен футуристичен проект за зона за прекарване на свободното време на гражданите и на посетителите на столицата. Мястото му е срещу кацналата на върха на един от бастионите забележителна в архитектурно отношение сграда на общината с уникален паметник на човешка фигура пред нея, построена от парчета най-обикновено, макар и дебело стъкло.

Добро впечатление прави изобретателността на кипърците: пространствата под бастионите, които са „едно ниво“ по-ниски от самия стар град, са изпълнени с друго съдържание – на едно място то е превърнато във футболно игрище с естествено ограждение – стените, по подобен начин е отделена площадка за разходка на кучета и т.н.

Във всяка страна споделянето на впечатления от съответната кухня е важен елемент от мириса на букета от гастрономически изкушения, защото благодарение на тях с една част от най-важните си сетива човек усвоява незабравими преживявания, за някои достатъчно, за да разказват дълго и упоително. Особено когато в рамките на броени часове домакините ти предложат възможност да опиташ от 23 ястия (сред тях 3 салати и още толкова разядки, деликатеси с риба и охлюви) в една от най-известните си таверни, макар и отличаваща се с тотално отсъствие на изискано обслужване и на луксозно обзавеждане. За сметка на това изживяването е достатъчно, за да си тръгнеш с леко олекнал джоб, но пълен стомах и изпълнен със задоволство от гурме дегустацията.

В случая само подходяща музика липсваше, за да бъде в максимална степен наострено настроението, като малка компенсация е среднощната разходка сред руини, старинни сгради и рисунки по стените им, дело на неизвестни художници, подходящи за декор за снимки под прожектора на уличните лампи.

В днешно време т.нар. селски туризъм е един пот хитовете за туристите, преситени от предложения да прекарват възможно най-добре отреденото в екскурзоводския тур време. В кипърския ни „случай“ пример за това стана посещението на групата в таверна „Янакос“, намираща се в селището Фикарду, което отдавна не е място за живеене, а е предназначено за любителите на предизвикателството, наречено дегустация в кръчмата на дядо.

Допълнителна екстра е разходката сред къщи, градени преди десетки години, останали на съхранение от предприемчив наш съвременник с нюх към възможността да превърне архаичността в предпочитана модерност, за която плащаш, за да усетиш духа на отдавна отминалото време. Колко му трябва на уморения турист: топла храна, характерна за съответния район, глътка узо и чаша студена бира в добра компания със запечатано за поколенията фото впечатление. 

Интересен момент от пребиваването в Кипър бе учебното посещение на обекта „Агия Скепи”, предназначено за представяне на най-добрата в страната практика за действащо социално предприятие. Става дума за превърнатата от близо 20 години в комуна за лечение на наркотични зависимости сграда, градена от църковните среди за манастир, дарена, за да изпълни обществена мисия в полза на бъдещето на тръгнали по грешен път млади хора.

За изминалите близо две десетилетия в изградените условия за пребиваване, терапия и работа всяка година от услугата се възползват по 35 души. Някои от тях после остават трайна на работа в организацията. Младежите имат възможност да упражняват различни видове труд: отглеждане на „щастливи кокошки“ (в 4 ферми с по 700 във всяка от тях), в цех за пакетиране на биохрани, в екопекарна на хляб, в отглеждане на ягоди и в производство на разсад за зеленчуци (зеле, маруля, домати, лук). 

И всичко това на територия, също отстъпена от църквата до момента, в който проектът продължава да работи – на първо време за 20 години. Всеки ден терапевтичната сесия е в рамките на 60-90 минути. Положеният труд цели и подготовка за последващо участие в пазара на труда. Над 2,5 млн. евро са приходите от проекта за една година. Клиентите на проекта не заплащат за своя престои в комуната и на практика участват в т.нар. социално предприемачество, което в момента е модерно навсякъде по света.

Крайморският град Ларнака, който също е датиран от древността, а към него е и най-важното в страната летище, бе другата възможност българската група да съчетае полезното с приятното пребиваване в островната страна. Подобно на други градове, той е разделен на две части – едната е по-старият градски център, а другата е „Финикудес - верига от хотели и ресторанти по крайбрежието“.

Градът е основан от микенците през 13 век пр. н.е. под името Китион , за да стане по-късно първата финикийска колония на Кипър. Разрушаван е от силни земетресения на три пъти: през 76, 322 и 342 години. В най-голямата местна църква е гробът на св. Лазар, което го прави най-посещаван туристически обект, вкл. и с религиозна цел.

Храмът, граден през 9 в., има за патрон светец, който е покровител на града.  Според Уикипедия и туристическите проспекти, „Светите писания разказват, че след като Христос връща Лазар към живота, той е принуден да избяга от Юдея заради заговор за убийството му, за да се засели в град Ларнака, където става пръв негов епископ“.

И пак накратко ни обясняват: „Джамията Хала Султан Теке (джамия, минаре, мавзолей, гробище и жилищни части за мъже и за жени) е построена върху паднал метеорит и е считана от някои за третата по-важност след Мека и Медина. Намира се на брега на соленото езеро, носещо името на град. намира на около 15-20 минути от крайбрежната алея и центъра на Ларнака. Около него има пътеки за разходки, пейки и беседки. Можете да наемете колела и да го обиколите. Това е едно от местата в Кипър, където през зимата можете да видите колония от фламинго.

В миналото текето е било място за събиране на последователите на суфизма (аскетично течение в исляма до 9 век, стремящо се към разкриването на негови скрити мистични измерения; последователите му се наричат суфии или дервиши), за което свидетелстват изображения на танцуващи дервиши върху различни видове сувенири. Днес то е гостоприемно за всички, независимо от изповядвана от посетителя религия.

Замъкът, построен през 14-и век за отбрана на града откъм морето, също носи името Ларнака, се намира на крайбрежния булевард и в него има малък музей, пазещ предмети от миналото. От двете му страни продължава променадата с плажна ивица, състояща се от ситен пясък, който от водата бързо става на глина. Пространството за плуване в морето е дълго навътре, защото няма плашеща дълбочина, която да ограничава хората от различните възрасти, неумеещи да плуват. Шезлонгите са навътре в плажната зона, защото заради достатъчно голям прилив има нужда от естествен пазител от него.

Два часа полет над няколко земи и морета делят българина от о. Кипър – една страна, в която се веят редом флаговете на две страни – другият е на Гърция. Държава, където се преплитат езици и история на различни народи и империи. Преди 6 години по определени причини е наречена „малката страна с големите проблеми“ при това в години, когато е предстояло след десетгодишно пребиваване в ЕС да бъде и председател на Съвета на Европа. Точно тогата държавата успява да се пребори с фалита, за да извърви бързо пътя от „икономически тигър“ до истинско кризисно огнище.

Три дни никога не са достатъчни, за да придобие човек ясна представа за един народ, неговото положение, самочувствие и трудности, които преодолява. Но стигат, за да бъде нахвърлена в съзнанието представа за него, за да продължи евентуално да пълни сейфа на любопитството. Защото не се знае дали някой ден ветровете на живота няма да го отнесат отново там, за да продължи запознанството си с хора от територии, които са относително далеко, но в някаква степен близки до балканската ти същност.

За нея в още по-голяма степен естествено отражение е Севернокипърската турска република, отделена още в Никозия със стена и телени мрежи по височините й (иначе общо 36% от целия остров, вкл. и възпятата от Никола Вапцаров Фамагуста). Естествено, с гранични съоръжения и проверки. Лесно преодолими, дори и с лична карта на гражданин на ЕС. Час-два са изобилие от време за натрупване на впечатления от хора, туристически обекти и познат като съдържание и форма пазар, досущ еднакъв с южната ни съседка Турция и други страни в Близкия изток и Северна Африка.

Стоката на магазините е току на тротоара. Различно качество в огромни количества, предлагани от облечени най-фриволно предимно млади мъже. Липсва настойчиво предлагане на басми, прежди, обувки, килими, сувенири и какво ли още не. Заведенията са буквално на улицата, а най-много изобщо в двете части на Никозия тук са забележителностите – венецианските стени и венецианската колона, сградата на британския колониален съд, арменският манастир, големият хамам, големият хан, джамиите „Селимие” и „Хайдар паша” (някога църквите „Света София” и „Света Екатерина”). 

Любопитна подробност – в първата от тях всеки ден от 17 часа предлагат половинчасов спектакъл с танци на дервиши, което е уникална възможност да се надникне в мистиката на древните въртеливи движения, каквито в България предлага един-единствен лицензиран изпълнител.

Кооперативно обучаващо събитие по проекта INNOVENTER бе проведен в кипърската столица Никозия с домакинството на зала „Театър ЮНЕСКО“ в  тамошния Университет. Тъй като проектът имаше своите събития и в град Силистра, вкл. в ПЗГ „Добруджа“, в ПГСУАУ „Атанас Буров“ и др., както и с тукашно съдействие в общини от съседна Румъния, в работата по проекта в островната страна участваха журналистът Йордан Георгиев, както и педагозите Пламен Славов и Гинка Николова – съответно директор и зам.-директор на земеделската гимназия. В групата – просветни дейци още от Русенски университет „Ангел Кънчев“, начело с доц. д-р Емил Коцев, както и от гимназии от Русе и Разград.

От българска страна, вкл. от София и Пловдив, имаше няколко презентации от досегашната близо двегодишни дейност по проекта в Русе, Силистра и Разград: „Кооперативно обучение като елемент на модерното образование” (Цветелина Радева, Русе), „Кооперативно обучение за ученици по проекти на ЕС”  (Петя Димитрова, Русе),  „Кооперативно обучение в професионалните училища” (Димитричка Ангелова, Венета Наковска, Разград),  „Кооперативно обучение за насърчаване на предприемаческото образование за учениците”  (Пламен Славов, Гинка Борисова, Силистра), „Обученията в Русе, Разград и Силистра по проект INNOVENTER” (Емил Коцев, Милена Кирова, Ивелина Георгиева, Красимира Петкова, Йордан Георгиев).

Силистра – Никозия

Йордан Георгиев