Туристически предизвикателства край Камен бряг дни преди поредния Джулай

Българският туризъм е рожба на юлски излет в навечерието на Горещниците през далечната 1889 г. и е дело на родения край р. Дунав в Свищов писател Алеко Константинов, без вероятно още да е знаел, че, според поговорката, „От Витоша по-високо няма и от Искъра – по-дълбоко“. И все пак с приятели от софийския „Урвич клуб“ той изкачва Черни връх, където 6 години по-късно в края на м. август става учредяването на Клуб на българските туристи.

Повече от 130 години по-късно подобни клубове, наречени дружества, има на много места в страната – в по-малки и в по-големи градове. В момента два от тях действат и в Крайдунавска Добруджа – ТД „Дочо Михайлов“ в Силистра (за отбелязване – в настоящата година се навършват 65 г. на дружеството с това име) и в град Дулово – ТД „Караджата“. Техни представители тези дни (4-5 юни 2022 г.), станаха участници в проявата „Добруджа и морето“, която е един от най-масовите обичани и посещавани походи, навършил 20 години от своето учредяване по идея на Неделчо Василев – тогава лидер на добричките туристи.

Домакините от Туристическо дружество „Добротица“ с настоящ председател Мирослав Кескинов организираха похода с участие общо на 260 туристи от 20 дружества в страната – от София, Варна, Шумен, Стара Загора, Тервел, Дряново, Силистра, Дулово и от други градове. При това посветиха похода на 120-ата годишнина от основаването на туристическа структура в най-големия град на Южна Добруджа, естествен център на Крайморска Добруджа. Любопитна подробност – в страната има и други дружества, които са учредени през 1902 г. – сред тях тези от Велико Търново и Стара Загора вече отбелязаха своите празници, посветени на годишнините си.

По традиция походът „Добруджа и морето“ е единствен по рода си и тази година бе в кратък отрязък от време – под два часа, но е изключително интересен и със запомнящи се преживявания по трасе, стартиращо при Археологически резерват „Яйлата“ (обща площ 300 дка), отделен от морето с 50-60-метрови скални масиви, и преминаващ по платото над морето до финалната си точка – Камен бряг, станал известен с провеждания на това място празник за посрещане на слънцето.

Негов символ е световен хит от преди половин век, а именно песента „Джулай морнинг“ („Юлско утро“). Сещам се, че българите сме слънцепоклонници и този факт е световно известен, но не и за мнозина съвременни българи. Така че няма нищо случайно как през 1986 г. шепа варненци слагат началото на празника, намерил своето „продължение“ във вид на алтернатива на брега на р. Дунав край Тутракан.

Впрочем, събрат на добричкия морски поход, но в далеко по-мащабен вариант е 4-дневната проява на ТД „Черноморски простори“ – Варна с напълно крайбрежно преминаване на маршрут от 65 км от град Бяла до м. Галата край черноморската ни столица. Морският поход на добричлии е ценен в няколко посоки: преди всичко е уникална възможността да преминеш отсечка „над морето“, преодолявайки различни препятствия, повечето от които имат и световна историческа стойност.

А това е така, защото пътят или по-скоро пътеката „върви“ през резервата, „ограден“ от десетки каменни пирамиди (могилки), в който има останки от над 100 проучени скални фамилни гробници, които са от второто до четвъртото хилядолетие преди Христа. Отделно са видимите ниши на пещерни жилища, своеобразен „град“ – също над 100, разположени на няколко нива, повечето от които са във вид на лабиринти. Твърди се, че са на 7 хил. години, били са обитавани и по времето на траките.

Имали са "къщите" и дървена изолация, а някои от жилищата, като във ВИП-зона, са били с излаз към морето. Според археолозите е помислено дори за естествена вентилация и за отвеждане на дима извън помещенията. В района са запазени руини също от светилище, обърнато към изгрева на слънцето, винарна от 4-6 в. от новата ера – каменно корито с изградено дъно, измазано с розов хоросан, както и др. старинни обекти, като жертвени камъни, идентични като винарната, което предполага наличие на култов център.

Някои от пещерите през Средновековието са имали и ролята на манастири. Запазена в някаква степен е и пещерната църква „Свети свети Константин и Елена“, която е без свой двойник. Точно преди две години в нея за пръв път от векове насам бе проведена църковна служба с отци от Каварна и Шабла. През 2009 г. църквата е пострадала при земетресение, но 4 години по-късно е укрепена по проекта на община Каварна „Яйлата – античната врата на Добруджа”, благодарение на който е реставрирана и ранно-византийската крепост в резервата. На места има знаци – прабългарски руни, първоначални изображения на кръстове и икони върху камък.

Районът е свързан и с култа към живия бог Залмоксис, който има своя „история“ за „живота след смъртта“ и в Сухоречието в Добруджа – от района на Силистра до Варна през Добрич. Става дума за „събития“ 7 хил. години преди новата ера, когато ученикът на Питагор вече е бил…богочовек. Така в рамките на няколко часа туристът – участник в похода, става част от настроение, изпълнено с историзъм и езотерика. Както и с въодушевление заради непосредственото общуване с природата, гарантирано при бавното пристъпване сред множество билки – сред тях изобилието тази година е от бял трън и жълт равнец, в предишни години хит са били други растения, разказват паметливите.

Е, някои от туристките не спазиха забраната в природен резерват да не се вади ножичка и да се берат билки, но какво да се прави – българи сме все пак  и сме родени да не спазваме ограниченията. Защото, по паметни плочи, разположени на височина от 50 м над морето, си личи, че някои нарушители са оставили тук живота си, като неочакван и непланиран курбан.

По стара добруджанска традиция посрещането – в случая на входа на „Яйлата“, е с глътка вино и къшей пшенична пита, гарнирани с кратка историческа беседа и обща снимка за спомен. Разбира се, и с препоръки – предупреждения към туристите, за опасностите, които може да ги споходят, ако не внимават по време на похода къде стъпват, особено при търсене на подходящи места за селфи и групови снимки. Финалът също е в духа на нашите навици – в случая в заведението с привличащото сетивата име „Бира и скара при баба Мара“. Самата баба не видяхме, но утоляването на жаждата и глада бе гарантирано – следователно задачата е изпълнена.

Факт е и другата предварително заложена цел – вечерната празнична трапеза в комплекс „Виктория“ в град Балчик, където пред 200 гости деца солисти и танцьори от Ансамбъл „Балик“ при НЧ „Васил Левски“ показаха певческите умения на малките добруджанци. Както винаги, по-щедрите гости не оставиха без подаръци домакините за тяхната славна годишнина, като сред тях бяха и двете дружества от Крайдунавска Добруджа – Дулово и Силистра. От името на ТД Силистра председателката на дружеството Виолета Атанасова освен дежурния поздравителен адрес, изпълнен със сърдечни пожелания, връчи на председателя на добричлии и палатка за…трима.

Лятото навлиза в своя разгар, поради което на ход са и още туристически прояви в Североизточна и в Централна България, за които има покани с разпространена програма: 2-3 юли – поход „Опознай Лудогорието“ на ТД „Буйна кръв“ – Разград, „Узана фест“ – в края на м. юли, а силистренци събират група и за тридневно пътуване до Банско в края на м. август.

Междувременно в последните дни на м. юни в Силистра ще гостуват туристи от Свищов на път за Румъния, но ще имат свой престой и в древния ни град. Както се казва, топлите месеци са изпълнени с дълги дни, но за сметка на това броят им не е безкраен, поради което всеки с туристически уклон прави възможното, за да се възползва максимално, с надеждата да получи удовлетворение от всяка изява сред природата. И няма как иначе – след подобни мигове човек отнася със себе си спомен за едно или друго, стоплило сърцето му или останало с ярка драска в съзнанието му.

Защото навсякъде винаги има по едно място, като „Огънчето“ край Камен бряг, покрай което непременно се минава, за да го видиш с очите си как гори десетилетия наред, благодарение на газ, протичаща  по метална тръба. Някой някога го е оградил с камъни, за да се получи нещо като огнище или като светилник, даващ сигнал, че животът продължава, независимо от несгодите по земния ни път. Сигурно и тази година някъде близо до него на 30 юни срещу 1 юли ще дойдат хиляди български изгревопоклонници, за да чуят „Аз бях там в една юлска сутрин, търсейки любов, силата на новия изгрев и прекрасното слънце…“.