Общуването на администрацията с обществото е танц извън очакванията, мненията и убежденията

В началото на м. юни 2022 г. в КК „Албена“ премина четиридневно обучение на Институт за публична администрация на тема „Права и комуникация в цифрова среда“, което е в рамките на проект „Дигитална трансформация в обучението – дигитална компетентност и учене“ (2019-2023 г.). Участваха 26 представители на държавни институции от национално ниво (министерства – МОН, МОСВ, МО, МВР и др., както и от няколко агенции), регионално ниво (областни администрации – Силистра, София област и Благоевград; РЗИ, басейнови дирекции, областни дирекции по земеделие и др.) и местно ниво (общински администрации – Дряново, Сопот, Нови пазар, Гърмен).

Пред аудиторията по темата говориха Павел Иванов – изпълнителен директор на ИПА, и психоложката Мария Михайлова. Преподавателката и автор на книги Жюстин Томс постави акцент върху важното за комуникацията в социалните мрежи и как да създаваме ефективни послания в зависимост от вида на социалната мрежа. Ана Лазарова и Иглика Иванова задълбочиха разбирането на цифровата среда и нейните ефекти. И други актуални теми бяха обект на дискусия по време на обучението: авторските права, медийната грамотност и медийните послания.

Според анализ от преди няколко години, в България има подобрение на общуването на администрацията с гражданите, но все още „положението е зле“, при това в условия на промяна на „средата“. С уговорката, че у нас медиите по принцип не пропускат да акцентират върху лошия имидж на администрацията, ползвайки различни поводи за тази цел.

Модерна е темата за създаване на дигитални (цифрови) платформи, чиито модели е добре да бъдат споделени като добри практики. Този е един от изходите и от пасивната роля, в каквато се представя държавната администрация, както често я обвиняват. Повод за това е констатацията „Чакаме да се влезе в съответен сайт, за се свърши нещо….“.

Известно е, че комуникацията никога не се прави на линеен принцип и, за да бъде ефективна, трябва да има своя специфична философия. В днешно време посланията в словесен вид трябва да бъдат кратки (12 думи в изречение), с по-малко на брой запетайки и най-добре да са в съчетание с визуализация – снимки, които „говорят“, и представително видео (от 10-15 секунди до 3-4 минути).

Разбира се, има и администрации, които по отношение на връзките с обществеността работят в „жесток съгласувателен режим“ с „началството“ или водещата организация – „шапка“. МВР би трябвало да е една от тях, но през последните 15-20 години засили своята „връзка“ с медиите и с обществото респективно (пиари в регионите има от близо четвърт век).

С навлизането в общественото съзнание на мобилните телефони, на интернет като цяло и на социалните мрежи в частност – има няма 20 години, всичко се промени в общуването между хората и между институциите и обществото. Тя, комуникацията общо казано, се превърна в танц със стериотипите. Колцина от управляващите и от медийните гурута знаят, че днешните деца и подрастващи са в Тик-ток, възрастните – във Фейсбук, професионалните групи в Линкедин, желаещите да бъдат забелязани и оценени – в Инстаграм, в Туитър влизат най-гъвкавите известия. И още, че страни като Русия и Китай имат свои социални мрежи.

И пак колко хора са чували, че за слабата трудова дисциплина на българина говори фактът, че той е значително повече време на ден в интернет, респективно в социална мрежа, за разлика от средностатистическия гражданин на другите европейски страни. Или, примерно, обменът на информация във Фейсбук по света става на 30 минути, а в Европа – на 15 минути. За България е характерно наблюдението, че е неоправдано високо доверието в социалните медии, за разлика от други страни в ЕС.

Как българските деца най-рано влизат в интернет, подтиквани от своите родители, осигуряващи им виртуално самозанимание (смята се, че най-добре е това става след 13-14-годишна възраст). Има наблюдение, че деца в трети клас имат регистрации в по две социални мрежи (да речем, едната е ЮТУБ). Според някои специалисти, е добре всеки потребител на социална медия периодично да си прави „дневник на потреблението“, за да узнава за себе си какви промени трябва да направи в тази насока.

Медийната грамотност или „способността да се задават въпроси“ в днешно време е ключов момент по отношение на комуникацията в обществото. По темата през м. ноември-декември предстои национална конференция. Малко известно е, че Столична община е една от 4-те в рамките на ЕС, работеща по Стратегия за дигитални права, т.е. за цифровизацията. Намираме се в период на навлизане на третото поколение интернет (WEB 3.0), когато няма да има централизирани места, контролиращи потока на информация. В момента сме в ситуация на твърде много влияние и власт в твърде малко „играчи“. Най-големите от тях са Гугъл и Фейсбук – 3 милиарда потребители с 30 000 модератори (двете основни компании, управляващи технологичен конгломерат, имат един общ собственик). Безплатното междуплатформено мобилно приложение за изпращане на незабавни съобщения за смартфони WhatsApp, поддържащо криптиране, е фаворит сред социалните медии, личи от световна статистика.

Медиите са в голяма връзка със социалните платформи, които пък са в режим на по-малка регулация, за разлика от радиостанции и телевизии. Актуални възможности са измерването и ефективността на публикациите. В обръщение са термини и практики като микропрофилиране и микротаргетиране, както и „промяна в баланса между органичен и платен трафик“. Свръхмодерен нюанс е т.нар. вредно съдържание. В подобен тип медии всеки автор на практика публикува, т.е. съдържанието е генерирано от потребителя. И в същото време платформата не носи отговорност за информацията, която се „появява“.

Предстои в ЕС чрез ЕК да бъдат предложени общи правила и предпазни мерки за защита на независимостта и плурализма на медиите. Направено е заключение, че масово хората не се ориентират в източника на едно или друго съобщение (новина), защото не знаят как да проверят кой го изпраща (публикува). Според проучване „образованите и информираните“ имат най-високо доверие в медиите, а най-малко – „партийците и популистите“, впрочем това се отнася и до „живеещите в по-демократични общества“ (бел.-каквото и да означава това).

„Информационната грамотност предполага умения за активно намиране и използване на информация в режим на извличане, докато медийната грамотност предполага способност за работа с информационни формати, изтласкани към потребителя“ (Дейвид Боудън, „Произход и концепции на цифровата“). Ориентация е необходима и в сферата на авторите на заблуждаваща или провокираща информация, били те от типа „тролове на славата“, „грижовни“ или „политически тролове“ или тролове от категорията „забавлявам се“. Прогноза: очаква се по-голяма чувствителност сред аудиторията по отношение на поднесените съобщения, особено към тези с пропаганден характер.  

Шест са чертите на характера при човека и съответно негови поведенчески модели, които може да дадат „идеи за ефективно поведение при комуникация": смирение, емпатия, кураж, надеждност, любопитство, отворено мислене. Още от Дарвин е известно, че пет са основните човешки универсални емоции: страх, гняв, тъга, отвращение, изненада, мълчание и активно слушане.

Не на последно място е важна и темата за авторството и свързаните с него права: става дума за изключителното право на създателя да разпространява и възпроизвежда своето произведение. Правото е автоматично и за него не се изисква регистрация. По същество е временно: в Европа то продължава до смъртта на последния оцелял автор + още 70 години, както и е териториално: в момента в ЕС съществуват 27 различни системи за авторско право, които действат в режим на частична хармонизация. За България са валидни 10 организации, ангажирани с авторското право в различни направления. Обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуствата и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин, и в каквато и да е обективна форма.

Йордан Георгиев