За 30 години – 25 издания на детския танцов фестивал в Силистра

През последните десетилетия древна Силистра – известна по света като наследник на яка отбранителна крепост в рамките на няколко империи, има своите нови прозвища – сред тях, примерно, „духовна столица на Крайдунавска Добруджа“ и като такава – още и „Силистра – фестивален град“. Най-старата запомнена мащабна културна проява в града е Съборът на хоровете от крайдунавските страни, който за 113 години от своето създаване е проведен 13 пъти, като последният е от м. април т.г. В по-ново време най-представителен и популярен е Международният детски танцов фестивал „Утрешният мир започва с днешното приятелство“, който е от началото на 90-те години и вече е в навечерието на своето 25-о издание. И отново в първите му минути ще бъде традиционното дефиле на участниците, ще бъде издигнат тържествено флагът на фестивала и ще прозвучи неговият химн „Питат ли ме дей зората“.

Стартът на фестивала бе под егидата на президента на Република България д-р Жельо Желев, който лично гостува в крайдунавския град, за да открие второто му издание. За отбелязване е, че с негово участие гала концертът бе излъчен в ефира на Българска национална телевизия, нещо, което повече не се случи. Впоследствие на откриването на фестивалите са идвали няколко пъти представители на народното събрание в лицето на председатели на постоянната комисия по култура в различните мандати на парламента, както и представители на Министерство на културата. По-нататък патронажът на фестивала бе поет от кмета на община Силистра в съответния период – най-много от инж. Иво Андонов, а от 2012 година насам – от д-р Юлиян Найденов.

Трябва да отбележим, че преди близо 30 години детският танцов фестивал в Силистра бе един от малкото по рода си в страната и ако не се лъжа подобен имаше само в град Сливен. И по тази причина, предвид уникалността му за времето си, имаше идея да стане част от верига фестивали в национален и в международен мащаб, за да може да идват състави от по-далечни, в някаква степен и от по-екзотични страни. За съжаление, това бе реализирано веднъж в партньорство с град Нови Сад, Република Сърбия, и струва ми се още и с град Кълъраш, Република Румъния.

Имаше  и период, когато гостуващите състави даваха концерти и в различни населени места в област Силистра, включително в центрове на общини. Тази възможност също пропадна по организационни, а вероятно по финансови причини, както и предвид факта, че местните органи на изпълнителна власт и местно самоуправление не желаеха да се ангажират. Заслуга за старта на фестивала имат няколко души, сред които Агрипина Войнова – известен български хореограф и по-късно почетен член на Асоциация на хореографите в България, и Йордан Филипов – дългогодишен ръководител на детски танцови състави – в онова време начело на Ансамбъл „Добруджанче“, който днес е детска фолклорна формация в НЧ „Доростол“.

Както и Виолета Балева – в онези години тя бе ръководител на несъществуващата вече структура с методическо съдържание, наричана Център за художествена самодейност със седалище Силистра. По-нататък във времето до пенсионирането си през 2010 г. тя бе началник на отдел „Култура“ – част от дирекция „Хуманитарни дейности“ в Общинска администрация Силистра. В първите години за провеждането на фестивала отговаряше Мариана Павлова, като началник на хуманитарното направление в общината, а конкретните отговорнисти бяха на Снежана Бояджиева - началник на отдела за култура, а след тях ангажиментите бяха на на ресорни заместник-кметове, сред които Витош Попов, Филиз Хюсменова, Лейла Слатинска, Светлана Великова, Цветана Игнатова, Нели Стоилова, Денка Михайлова, Мария Недялкова и др.

През всичките тези години фестивалът бе очакван от всички граждани и гости на града, независимо кога бе провеждан – най-често през лятото, но в известен брой издания и през есента, като част от програмата „Дни на Силистра“, посветена на празника на града – 14 септември, който е навръх Кръстовден. Били са години, в които е имало изключително атрактивни състави от Европа, Африка и Азия. Случвало се е да бъдат провеждани и фестивали с по-скромно участие, примерно само от побратимени градове от няколко страни.

По едно време имаше тенденция непременно сред гостите да бъде и състав от българската диаспора в Бесарабия – независимо дали става дума за Молдова или Украйна, но по неизвестни причини прекъсна иначе хубавата и заредена с патриотизъм току създадена традиция. За сметка на това бе дадено начало на нова идея – посред лято, макар и извън творческия сезон, който както знаем приключва в края на м. юни, част от фестивала да стават голям брой танцови състави от община Силистра – балети и народни ансамбли. За тях това бе чест да се покажат пред родна публика, а и да запишат в своята биография присъствие на авторитетна международна танцова проява.

Сред най-хубавото в стилистиката на фестивала през всичкото това време е неизменното желание на организаторите в лицето на община Силистра да създават атмосфера за непосредствено общуване между участниците. Това се случва благодарение на инициативи, включващи различни мероприятия. Примерно общ плаж на открития плувен басейн в града с избор на „мис и мистър фестивал“; обичан е и откритият урок по разучаване на танците на различните народи, участващи във фестивала, което се случва обикновено в Дунавския парк край брега на реката. Както и заключителната вечер, когато на едно място се събират всички участници, а ръководителите на съставите имат възможност да разговарят помежду си и да обменят мнения по теми, които ги вълнуват.

За съжаление, започнатата преди години книга, посветена на фестивала, дело на Мария Димитрова – дългогодишен деец в сферата на културата, така и не видя бял свят и не намери своето продължение. Тя би била полезен архив и в същото време учебник за провеждане на проява с участието на талантливи деца от цял свят, гостували в Силистра, за да покажат своите творчески умения в сферата на древно изкуство, каквото е танцът – класически, съвременен или народен.

Автор: Йордан Георгиев - първи водещ на фестивала