Добруджански напеви в Оломоуц - чешката скрита перла на Европа

На Стария континент, а и по света, има десетки населени места, запазили се във вековете, независимо от предизвикателства като завоевателство и грабителство, материално унищожение, демографски срив в резултат на масов мор, климатични промени, икономически упадък и други екстра социални обстоятелствата, променящи понякога за миг, ала завинаги съдбата на хиляди хора и посоката на развитие на родните им места. 

Някои от тях само до преди 50-100 години са нямали сегашната си слава. В резултат на определени фактори в момента са притегателен център за желаещи да преуспеят в живота хора. Както и лакмус за мераклиите да намерят пътя в тяхно лице до поредната интересна или модна туристическа дестинация. Има и такива градове обаче, които в миналото са били с по-важна от днешната си роля в административен, икономически или културен смисъл, но за тях не се знае достатъчно по различни причини, включително конюнктурни, географски или други конкретно неопределими. 

Чешкият град Оломоуц, реално основан през 1253 г. (до 1641 г. - столица на императорското маркграфство на Моравия) е сред подценените в туристическия смисъл градове (примерно като Генуа в Италия, стоящ встрани от линията Венеция – Падуа – Верона – Милано, и много други в разни страни). За по-голяма тежест се търси убедителна историческа податка за произход на името му (Juliomontium или Juliamons), поради което му приписват начало, благодарение на римския император Юлий Цезар. Доказаната истина е само, че тук е бил най-северният римски лагер, установен във втори век от новата ера, долу-горе когато край Дунав в днешна България идва 11-и Клавдиев легион, дал старт на крепостта Дуросторум – Доростол – Дръстър – днешна Силистра.

За съжаление близо 20 века по-късно Оломоуц не е от градовете, които туристическите агенции предлагат на желаещите да посетят някоя старина в Средна Европа. Макар и само до преди десетки години да е бил по-разпознаваемият в историческата област Моравия, а още в по-далечното минало е нейна „столица“. Дори го наричат „втора Прага“, предвид съхранената забележителна и запомняща се архитектура, превърнала го в град музей. В сравнение със столицата градът е тих и спокоен, необсебен от тълпи туристи, жадни за романтични изживявания. 

Според световно известен издател на пътеводители, това обаче е най-красивият компактен град в Чехия. Миналото на страната с този град е свързано с крал Вацлав III, отседнал тук на път към Княжество Полша, където планирал война срещу Владислав I, но при мистериозни обстоятелства е убит по време на престоя си. Реално така се слага край и на Пржемисловците – средновековна чешка владетелска династия, чиито представители управляват Чехия от 9 в. до 1306 г., а през отделни периоди и Полша, Унгария, Австрия и Силезия.

С кръстения на краля храм съседстват древният Пржемисловски дворец и уникален архиепископски музей, открит на 1 юни 2006 г., представящ предмети на изкуството на Оломоуцката митрополия, превърнали го в своеобразен моравски Лувър.  Днес в тази част на страната по-големият и по-известен град е Бърно, вкл. и заради замък крепост „Шпилберк“, а и защото в него са седалищата на Конституционния и на Върховния съдилища, както и Висшата прокуратура на Чешката република. За един век центърът на Южноморавския край е увеличил населението си достатъчно много, за да стане по-мощен от събрата си, отстоящ на по-малко от 80 км.

През м. май 2018 г. силистренският Смесен хор „Седянка“ бе гост на „скритата перла на Европа“, както се наричат в рекламите оломоучани, за да участва в 47-ото издание на местния певчески фестивал. 

В среда от останали непокътнати във времето постройки и християнски храмове на 3-8 века няколко дни са достатъчно, за да се потопи човек в невероятната средновековна атмосфера край моравската река, където е била една от мисиите на братята Кирил и Методий. Достатъчен повод в конкурсната си програма седенкари да предложат възрожденския ни химн „Върви, народе възродени“. Както и регионалния „О, Добруджански край“, но в един от трите съпътстващи фестивала концерти. 

В административно отношение Оломоуц има за какво да бъде запомнен, защото в него са разположени резиденцията на архиепископа, щабът на сухопътните войски на страната, а не на последно място – част от най-старите сгради са отдадени на второто по големина ВУЗ в държавата – Университет „Палацки“, създаден през 1573 г. Те са аранжирани по много правилен начин, като заведенията и местата за отдих са изведени в най-долните отделения край крепостните стени, за да не се пречи на учебния процес. Извън тях са и парковите пространства, в които освен зеленина и прохлада няма друга излишна инфраструктура, включително неизградена от бетон. Изключваме съоръжения като т.нар. еврейска кула, по която някога живеещите извън стената юдеи са влизали в крепостта. 

Всеки град от този род има своя характерна забележителност, с която остава в съзнанието на туриста – в случая това са фонтаните в стил барок, които и днес са актуални с пищността си, независимо че преди 300 години градът е бил сринат до основи и после отново е изграждан. Така на всеки по-малък или по-голям площад посетителят среща характерен шадраван на възраст близо 3 века. В далечното минало всеки от тях е бил част от водоснабдителната система, а днес  е допълнителен резервоар при евентуално потушаване на пожари. Любопитна подробност – в архитектурно отношение своеобразните водоскоци са по мотиви от римската митология –  посветени са на тогавашни богове като Юпитер, Нептун, Тритон, Меркурий и Херкулес. Има и един, нарочен в чест на Юлий Цезар. 

Основен структурен момент в най-големия от площадите, наречен Горният, е Колоната на света тройца – 35-метрова скулптурна група в стил барок, вписана в групата обекти за защитено културно наследство към ЮНЕСКО. Това е най-високото по рода си съоръжение в Централна Европа, градено в периода 1716-1754 г. по повод избавлението от чумата. Днес е място за задължителна снимка за спомен, както и за провеждане на празнични зари, в случая със специална пиротехника в деня на града, чийто патрон е St. Pauline. Обикновено по същите поводи наоколо се разгръщат сергиите за продажба на стари книги, на сувенири, щандовете за напитки и типични за района храни, както и демонстрация на конна езда, а и на артистична изработка на сувенири в ковачница на открито. 

Доминиращ акцент на главния площад е кметството, чиято сграда е изградена през 15 в. с кула, висока 75 м, украсена с астрономически камбани. Катедралата „Св. Вацлав“ е национален паметник на културата на Чешката република. Последната голяма реконструкция е извършена преди повече от сто години в псевдоготически стил, но със запазени в оригинал романски крипти, готическа аркада и  бароков параклис. Височината на южната кула на катедралата е 100,65 м, което я прави втора по височина след кулата на катедралата „Свети Вит“ в Прага. 

По странно обстоятелство градът е пренаситен от малки ресторанти за виетнамска и ориенталска храна, която дори не е конкурентна с цената си. В повече са дори от предлагащите местни специалитети, сред които обаче няма запомнящи се с вкус и наименование. Може би защото най-често е достатъчно да са подходящи за мезе на вездесъщата чешка бира, която е евтина…колкото трябва, за да си я позволи всеки, пожелал да я опита. 

Специален магазин има за рекламирана в проспектите наслада във вид на нискокалорично сирене, произвеждано в мандра близо до града, което също е подходящо за компания на пивото. Добро впечатление прави, че към кафето почти навсякъде се предлага и малка чаша с вода, така както е било някога и у нас. Достъпът до тоалетните в заведенията е свободен, независим дали клиентът прави консумация. 

В рамките на фестивала участниците – повече от 1 000 души от 14 страни от 3 континента, имаха възможност безплатно да посещават музеите в града. На цена, незатрудняваща туриста, е и специална карта, издавана в Информационния център към общината. Благодарение на нея запознанството с културните забележителности излиза на сгода, а са възможни отстъпки и в ресторантите. Маниашките магнитчета също са на цени, които в никакъв случай не разочароват феновете им.

Градът прави добро впечатление с отличния външен вид на сградния си фонд – жилищен и административен, защото фасадите са санирани почти на 100% и са боядисани като по учебник. Е, някои от тях си личи, че са вапцани с не толкова скъпи материали, но важна е естетиката, галеща окото. Никъде не се виждат външни тела на климатици, както и балкони, остъклени според приумицата на собственика или на обитаващия съответния жилищен блок. За простряно пране изобщо не говорим, просто е кощунствено човек да си помисли своеволие и безвкусица от този род. Участието на силистренци в общ концерт с казахстанци и малаазийци се оказа в квартално „читалище“, което по всякакви неписани прагматични правила е едновременно спортна зала, а вероятно има и трето квартално предназначение, примерно салон за делови сборища.    

Страхотно е също, че богатите на зеленина пространства в града са като току що окосени, вкл. и чрез малки, бързи и проходими навсякъде машинки, в чиито търбуси се събира окосеният материал. Боклукджийските кофи са от пластмаса с капаци и са строени в оградени пространства. Подобно на България липсва изобилие на попътни кошчета за боклук, но разликата е, че няма и помен от познатата ни практика кой къде свари да сее хартийки и отпадъци. За радост на окото почти в центъра е оформен парк с много видове цветя, повечето от които са ни познати, но са в по-големи размери – става дума за макове – дори в редки за вида цветове – бяло и оранжево, божури и др. популярни цветя, на които през м. май в града посвещават специален празник.  

Съдейки по работното време на магазините си правим извода, че чехите не от най-работливите – в късния следобед всичко е затворено, рано слагат кепенците дори големите супермаркети. Няма изобилие на банкомати извън центъра на града, но пък на много места може да се плаща с карта. Алкохолът, с изключение на бирата, е относително скъп. На всичко отгоре е и без голям избор на марки, особено на местно производство. 

През дните на пребиваването си в град с многобройни катедрали на различни християнски религии хористите имаха възможност по свой избор да проведат екскурзионни турове, включително в храмово уединение да слушат музика, изпълнена на 300-годишен орган с 50 клавиши. Както и да станат част от общоградско музикално събитие, посветено на Лудвиг Ван Бетховен в най-голямата катедрала, за обновяването на която продължава събирането на средства в града. 

За да присъстват на неповторим спектакъл с участието на оперни солисти, и на две забележителни културни институции – Моравска филхармония Оломоуц и Капелата на Бърно. Събитието започна на централния площад в средновековен дух с шествие на карети, водени от породисти коне, следвани от ретро автомобили, от циркова формация и от оформени блокове с представители на властта, магистратурата, пожарната команда и други важни за общността социални групи, облечени в духа на традициите на всяка една от тях в миналото. 

На връщане от Чехия седенкари разгледаха част от най-интересните старини на град Бърно – настоящ главен град на Моравия, вкл. неговата голяма запазена крепост, както и познатото изобилие от катедрали и културни старини. Както и центъра на столицата на Словакия – дунавския град Братислава, привлекателен център за хиляди туристи, които явно не се плашат от обявените в евро цени на стоки, включително на ястията в многобройните заведения, защото масово отсядат да ги консумират, независимо от обилната юнска жега. Някога в рамките на Австро-унгарската империя между града и Виена е имало трамвайна линия на десетки километри, за да отвежда на воаяжи богатите столичани.