С русенско участие етнографска книга от Тутракан разширява представата за добруджанци от Силистренския край

В навечерието на Коледа излезе от печат книгата „Етнография на Тутракан“ - авторски труд на музейни специалисти, етнографи, фолклористи и етнолози в лицето на проф. Николай Ненов, Десислава Тихолова и Искра Тодорова от Регионален исторически музей-Русе. Както и на Донка Съботинова, в близкото минало етнограф в Регионален исторически музей-Силистра (тя е бивш директор на Етнографската експозиция и нейни дипляни, както и книги по темата, са издавани от 1987 г. насам, включително за традиции на няколко етноса в Крайдунавска Добруджа).

Още в края на м. август т.г. русенският вестник „Утро“, както и други медии, съобщиха новината: „Одобрен за финансиране от Министерство на културата е проект „Популяризиране на културната памет в Тутракан“. Изследователският и научен труд ще представя цялото многообразие от празници, вярвания, обреди от жизнения цикъл, елементи от материалната култура (бит, храна, облекло), етнографски групи, фолклор“.

В профила във Фейсбук на Исторически музей Тутракан с директор Петър Бойчев, чието име е първо на корицата на „Етнография на Тутракан“ заедно с това на Величко Атанасов, четем, че се изследвани и представени обичаи, традиции, бит, култура (народно изкуство, облекло, език), архитектура, фолклор, занаяти, семейни и родови взаимоотношения, вярвания на отделни етноси и религиозни групи от бившата Тутраканска околия (днес това са общините Тутракан и Главиница, Главиница, както и части от общините Сливо поле и Ситово); на местно и преселническо население (балканджии, севернодобруджанци); роми и алиани (казълбаши).

Изследователският и научен труд „Етнография на Тутракан“ представя цялото многообразие: празници, вярвания, календар, обреди от жизнения цикъл, елементи от материалната култура (бит, храна, облекло), етнографски групи, фолклор. Информацията е групирана в научни статии, музейните и научни специалисти предлагат на читателя и съвременен поглед към етнография на Тутраканския край. Представя се етнографията като динамична система, поради което авторите разглеждат не само традиционното съдържание, но и трансформациите, които настъпват в хода на 20 век. Изданието е реализирано с финансовата подкрепа на Министерство на културата и Община Тутракан.

АРХИВ ВЕРСИНАЖ: В област Силистра през последните години друг подобен труд бе посветен на малката подетнографска група шиковци чрез книгата „Шиковското население в Добруджа“ (техни потомци понастоящем живеят в десетина села в област Силистра, както и навсякъде в България и по света, разбира се). Разработката е дело на д-р Йордан Касабов. Отново на етнолога от Силистра от близкото минало са книгите му за казълбашите (алианите) от общините Силистра, Дулово и Главиница. 

В някаква степен етнография на различни насебени места е представена в книгите на Господин Великов - краевед от село Проф. Иширково (в една от тях в съавторство с проф. Любомир Пенев от БАН - добруджанец родом), педагога Илия Равалиев от село Попина, Дафинка Станева от Кайнарджа - автор на няколко краеведски книги за населени места от района. Песенно богатство от Силистренския край в книга бе събрано и от Андрей Христов от Дулово. Разбира се, в по-далечното минало и други автори са оставили свои разработки, свързани с многообразното проявление на добруджанци.