На християнския Игнажден в село Шуменци в наверечието на древния български новогодишен празник Еднажден

На Игнажден в село Шуменци с подходящото облекло и с характерните за празника ястия, разбира се, и с ритуалите, пресъздадени със съдействието на педагожката Калина Михайлова, колекционер не само на добруджански, но и на носии от цяла България - тя е „Награда на публиката“ в категория „Личност“ в конкурса „Пазител на традицията“, както и номинат през настоящата година за "Съвремемен будител" в община Тутракан. Както и в предишни години, етнокътът в селото оживя с представените традиции в битова обстановка.

Уикипедия: "Игна̀жден е ден, в който по източноправославния календар се почита свети Игнатий Богоносец, честван на 20 декември. Според фолклорната традиция се смята, че на този ден започват родилните мъки на Богородица, затова в народните песни се пее: „Замъчи се Божа майка от Игнажден до Коледа“. Празникът е свързан със зим


ното слънцестоене и със своята символика е старо българско наследство - Еднажден (в древния български календар е закован на 21 срещу 22 декември, наричан още Егнажден, Ениалем, Единак, Идинашден, Иде наш бог, Полаз и Ден на Новото слънце), когато за древните ни предци е започвала новата календарна година. Става дума за ден, в който “старото Слънце, старият Бог” си отива(т) и се начева Новото в живота на хората и света.

Относно един важен "герой" в празника в www.tangrabg.wordpress.com четем: "Централно место в него заема Полязникът – това е човекът, който пръв ще стъпи в нашия Дом. Този Дом не е само външен, той не е само нашата къща, той не е само нашата Родина, този Дом е и нашата Душа. Полязникът не бива да се схваща само като антропоморфен образ на “новото Слънце”, той не е просто символ, защото демонстрира именно значението на човека за цялата Вселена – вътре и вън от нас. Затова Полязникът е вестителят и просветителят, който идва не само да донесе сполука, нои да свидетелства,че старото време си е отишло и идва новото, отишъл си е “старият Бог” и Млада Бога начева...Полязникът е редно да бъде здрав, работлив, да му идва всичко отръки, да е добър стопанин, да е заможен, но и милостив, а това ще рече – сърцат и най-вече да е речовит – речта да му е блага!".