30-годишен запасняк, учител по вероучение, родом от Силистренско, наредил разстрела през 1943 г. на шестте ястребинчета и техните родители

Наскоро дългогодишният журналист от в. „24 часа“ (преди това от „Работническо дело“ и „Дума“) издаде втората си книга, наречена „Сплав човешка“, в която на документална основа са разгледани теми с истински истории, отнасящи се до събития, простиращи се във времето до 80-100 години назад. Най-често те са повлияни от исторически тежнения, отразили се върху съдбата на стотици и хиляди българи. Поне една от „историите“ има и добруджанска връзка, при това свързана с разстрел на хора, извършен на 20 декември 1943 г. в Търговищкия край, като предлогът е укриване и подпомагане на партизани.

Става дума за взет в запас 30-годишен учител, включително със специалност да преподава „Вероучение“,  назначен за командир на картечна рота, който в това си качество издава заповедта за разстрела на 18 жители на село Ястребино (6 деца и родителите им). След 1944 г. командвалият разстрела фелдфебел-школник Никола Маринов се разминава с 15 години затвор, докато ротният му командир е осъден на смърт от Народния съд през 1945 г.

За книгата колегата Христо Христов от Стара Загора казва в личния си профил: „Подробностите от биографията на запасен подпоручик Константин Георгиев Йорданов стават известни на широката общественост, след като авторът на книгата в продължение на близо две години преравя всички възможни архиви и се среща с наследниците както на избитите, така и на избилите ги.

Предистория: в средата на 80-те години на миналия век току-що завършилият факултета по журналистика при СУ „Климент Охридски“ Стоилов е изпратен за кореспондент на вестник „Работническо дело“ в Търговище. Там по силата на случайността той се оказва съсед на партизанина Рангел Калайджийски, чиито братчета Иван и Стойне, както и сестричката му Надежда, са сред жертвите на трагичния 20 декември, както и техните родителите.

От близо 40-години са първите записки на журналиста, като към тях през десетилетията се прибавят множество други, заедно със снимки и документи (вкл. са ползвани архивите на Народния съд), за да се оформи параметрите на случая „Ястребино“. За този случай след промените в България през 1990 г. се появиха немалко противоречиви публикации, като се стига до там, че пловдивска поетеса приписа смъртта на децата на…партизаните от местна чета. Авторът на „Сплав човешка“ признава, че е научил за „творбата“ на Надежда Любенова повече от случайно, месеци след като е започнал работа над своя ръкопис. Той установява обаче, че документалистиката в книгата на Любенова…липсва. В архивите на Народния съд Стоилов се натъква на детайли, останали встрани от някогашната трактовка на събитията от антифашистката съпротива в района на Тозлука.

Случилото се в горичката край село Ястребино, където днес живеят едва петдесетина възрастни мъже и жени, е обрасло с мълчание. Новите поколения, които случайно попадат на музейната сбирка в случайно оцелялото от палежите селско училище дори не разбират какво е могло да мотивира войниците да стрелят на „месо“ по живи мишени – деца на по 7, 10 и 13 години“.

За родения в някогашното село Базиргян, днес заедно с други две несъществуващи вече села - Айдогду и Драгалина, то е част от обединяващото ги село Искра, Силистренско, научаваме от книгата още, че е учил за средно образование в град Русе, а в Шумен – за учител. Преподавал е в училището в село Ситово (1942-1943 г.), за който период обаче според проучванията на Стоилов никой няма спомен в селото, включително и по причина, че не са вече живи негови ученици, които би трябвало да са поне на 85-86 години. Преди това е живял в Разградския край, където се е оженил.

Разбираме също, че в момента на проучванията Йорданов е жив 86-годишният син, който до преди няколко години е живял в Силистра в продължение на десетилетия, а в момента е във Варна. За отбелязване – неговите наследници не са пожелали публичност и по обясненията на автора на книгата не са му предали никаква допълнителна информация. Изпратили са само любезно писмо с мотиви за отказ за съдействие при разплитането на своеобразния пъзел.