На 27 октомври 2022 година от името на Дом паметник „Йордан Йовков“ – град Добрич неговият главен уредник д-р Кремена Митева откри изложба за словото на „певеца на Добруджа“, която все още е на разположение за разглеждане във фоайето на Филиал Силистра на Русенския университет. Изложбата е една от няколко по рода през последните години, при това на различни теми. От презентацията й стана ясно, че Йовков е преведен на 44 езика в 46 държави по света (първият превод е на военен разказ на немски език през 1918 г.).
В
днешно време 14 читалища в страната носят името на Йовков, като 4 от тях са в
Силистренския край, както и 20 училища – вкл. в Букурещ и Мадрид, от които 6 са
сред закритите през последните 15 години (за съжаление пет от тях са в Силистренско, като в
момента са действащи едноименни училища в град Тутракан и в село Окорш, Дуловско). През 2018 г. в град Дулово правят поклон пред
Йовков, именувайки ново читалище „Бялата лястовица“ – един негов непреходен литературен
„герой“, превърнал се в символ на надеждата. Първото училище е именувано на
Йовков приживе още през 1934 г. в село Сини вир, което днес е в община
Каолиново на област Шумен, за което той е дал лично своето съгласие.
Имало
е и гара на негово име – Йовково (днес Разделна). Там барелеф на писателя е поставен 1936 г., демонтиран
е през 1956 г. и две години по-късно е поставен на оградата на къщата-музей в Жеравна.
Впоследствие отново е демонтиран и оттам, като през 1980 г. в двора й е сложен
голям монумент, посветен на човека, който е живял около 10 години в Добруджа,
но остава като неин певец.
Първият
му паметник е от 1959 г. в град Генерал Тошево, макар още през 1942 г. да е
имало идея Добрич да има пръв подобна
чест, което се случва със закъснение от десетилетия. Бюст-паметник на Йовков
има в т.нар. Алея на писателите в Двора на кирилицата в Плиска, а Йовковски е учреденият
пленер в село Красен, където е бил учител и има музей жеравненеца.
Второто по рода си с име на Йовков училище е от 1939 г. във Варна и оттогава вече 83 г. не е сменяно. Първият паметник на Йовков е от 1959 г. в Генерал Тошево, но има неосъществена идея в Добрич от 1942 г., където обаче друг проект е реализиран през 1969 г. Паметни места в негова чест има общо 173 в страната, сред които 24 – най-много, са в Раградско - става дума за улици и др. За сравнение по същата тема на обратния полюс е област Стара Загора – една в град Раднево.
През м. август в Балчик по повод откриване на друга изложба, представена пред участниците в осмото издание на Форум „Българско наследство“ д-р Митева припомни крилатата фраза, че „Истинският писател приживе работи, а живее сред смъртта си“. Тогава не бе пропуснато да бъде отбелязано, че в един период от десетина години след 9 септември 1944 г. Йовков не е сред писателите, за които се говори в училище.
Твърди се, че това е по идеологически причини: приеман е за
дребно-буржоазен писател, а и на апологетите на социализма не са харесвали
разкази, свързани с божественото. През 50-те години обаче той вече е по-усилено
е в общественото съзнание, а трайно влиза в литературния канон през 60-те
години на миналия век.
Според д-р Митева има и други интересни, макар и малко известни факти:
първият филм „по Йовков“ и историко-приключенски и е от 1929 г., а творби в други
жанрове се помнят като многобройни театрални постановки, като симфонична поема от
Петко Стайнов и опера в пет картини „Албена“ от Парашкев Хаджиев. По едноименното
произведение на Йордан Йовков „Най-вярната стража“ е българският игрален филм
от 1928 година по сценарий и режисура на Васил Пошев с оператор е Франц Вут. В
историята остана и постановката „Жетварят” на Драматичен театър „Сава
Доброплодни” – Силистра (1998 г.).
Няма коментари:
Публикуване на коментар