вторник, 8 ноември 2022 г.

Проф. Иван Станков в Силистра: Творчеството на Йордан Йовков е несвършващ хляб за изследвания


 В края на м. октомври 2022 г. студентите от Филиал Силистра на Русенския университет имаха рядката възможност да чуят лекцията „Йордан Йовков – вчера, днес, утре“, изнесена от проф. дн Иван Станков, дългогодишен преподавател по литература във Великотърновския университет. С нея възпитаникът на същата Алма-матер откри пленарната сесия на Годишната научна конференция, проведена в няколко секции.

По думи на лектора, певецът на Добруджа е наднационален, поради което е пълноправен член на световната цивилизация. В този смисъл заслужено е мястото му в читанките, христоматиите, студентските конспекти, филмите, сериалите и театралните постановки. Следователно е очаквано защо във всяка българска къща има (бел.-или трябва да има?) Йовкова книга. Ние, българите, сме определили неговата съдба като велика, защото той ни изразява дълбоко и цялостно. Най-малко по причина на впечатлението, че разбира света и човека в него.

Професорът определи Йовков като първомайстор на българското разказване, създаващ образи на хора от бъдещето, вгледани напред и нагоре. В творбите му малките неща стават големи. В периода на войните във второто десетилетие на миналия век Йовков е първо командир на рота, после и военен кореспондент, което му позволява да набере непосредствена представа за войната и човешкото поведение в подобна ситуация.

Резултатът: два тома с разкази в рамките на две години – 1917 и 1918 г. Следователно има защо по това време да му обърне внимание Боян Пенев – един от най-изтъкнатите български литературни историци и критици от първите десетилетия на ХХ век. От това време (1920 г.) е и „Жетварят“ със сюжета за Христос (бел.-в продължение на години постановката бе хит в репертоара на Драматичен театър „Сава Доброплодни“).

Проф. Станков оцени като плодотворен седемгодишния период до 1927 г., когато Йовков е в Букурещ, оформяйки се твърдо като национална величина, изкачвайки най-високите стъпала в литературата. В творбите му героите са „между реалността и земно-небесното българско царство“. Във връзка с това лекторът прати до аудиторията послания за „лечение на раненото тяло на българския дух“ и как „културата търси мехлеми“.

Разбираме, че по това време писателят „стои встрани и пише тихо за деня преди войната“, т.е. за вчерашния ден на любов, обич, красота, без да критикува на действителността. На практика в настоящето чрез миналото той говори за бъдещето; за времето, за което никога не сме подготвени. Според Станков, „чрез Йовков ние (бел.-българите) говорим на големия свят“. И благодарение на безкрайността на Йовковия свят, научават за нас, за духа на българската мистика. Десетилетия след кончината на Йовков неговото творчество е „несвършващ хляб за изследвания“. Поне двадесетина от изследователите му са оставили трайни следи в българската литературна критика, като сред тях са и две силистренки: проф. дн Виолета Русева от Великотърновския университет и доц. д-р Румяна Лебедова от Русенския университет.

Преди няколко години, когато в Силистра бе представен романът „Див огън“ на проф. дн Анчо Калоянов, доц. Лебедова заяви: „В романа Добруджа е неизменно свързвана с личността и творчеството на Йордан Йовков – един от персонажите, които търсят своя път към истината за войната и мира, и отговор на въпросите дали цената на победата се определя от запазеното достойнство на победените, как да се върнем към земята, която „сама оставихме, без нас”, къде са изворите на живата вода, които ще посочим на децата си, все кръв ли трябва за преображението и за чудото на неговото случване…“.

Правя този паралел, защото проф. Калоянов е учител и духовен наставник както на проф. Станков, така на доц. Лебедова и на много други творци, повечето от които са минали през някогашния Кръжок по фолклор във Великотърновския университет. С надеждата, че отново ще видим и чуем в Силистра проф. Иван Станков, самият той дунавско чедо – родом от Видинско, но расъл в град Русе. И, както се оказа, неведнъж е идвал по други свои „дела“ в Силистренско, за съжаление за пръв път с академична мисия в Крайдунавска  Добруджа. Добрата новина е, че си тръгна с уговорката да се върне отново, за да продължим общуването с него, защото местната литературна общност има необходимост от взаимно съпреживяване на подобни празници на духа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар