Наскоро в навечерието на 1 ноември - Ден на народните будители 2022 г., в Силистра гостува докторът на филологическите науки Иван Станков – писател, литературен историк, преводач на съвременна румънска литература, професор по история на българската литература И дългогодишен преподавател във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, на когото той самият е възпитаник от края на 70-те и началото на 80-те години на миналия век. Конкретният повод да бъде в крайдунавския град бе участието му с пленарен доклад за Йордан Йовков в Годишната научна конференция на Филиал Силистра на Русенския университет.
Същия ден по покана на доц. д-р Румяна Лебедова – директор на Филиала, той представи своя пръв роман „Късна смърт“, дело на Издателска къща „Хермес“ от м. юни 2022 г. Срещата с автора, която е първа по рода си в Силистра, стана възможно с домакинството на Регионална библиотека „Партений Павлович“ и със съдействието на Книжарници „Везни 55“.
Преди да премине към автопредставяне на романа си, гостът припомни, че прощъпулникът му на автор в художествената литература е негова своеобразна трилогия, като на корицата на всеки от „томовете“ има изобразен музикален знак. Интересното е, че освен връзката на книгите му с р. Дунав (бел.-самият той е родом от Гомотарци, Видинско, но е расъл в град Русе), и в трите героите са едни и същи, но в три различни „живота“ в контекста на спомени за едно крайдунавско село в Северозападна България и за един крайдунавски голям град в Североизточна Бъалгария, както и за „смъртта на една крайдунавска държава“.
„Десетилетия наред,
ангажиран с академична работа, не бях изкушен от прозата, но след хребета на
50-те си години почувствах вътрешна потребност да разкажа…, по-ярките спомени
от живота ми не излязоха мемоари, а…разкази…“, заяви още в началото Станков. Така
трите книги, издадени в периода 2014-2019 г. се „получават“ в неопределен жанр:
първата е „Спомени за вода Dm“ и е пълна с небивалици („светът – мое продължение“), втората е „Улици и кораби Gm“ и е „другата
съдба на героите от първата книга, но вече с европеизирано мислене“, а третата –
„Имена под снега А7“, е за емигрантството на същите хора в Европа, изпълнено с
носталгия и страдание от болезненото откъсване от предишния начин на живот. За
героите си авторът казва: „Не можах да ги освободя от българската им мантия“. Със
заключение по темата: „Светът е пълен с чудесии…“.
За книгата си „Вечерна
сватба“ („любовен
сборник от разкази“),
проф. Станков заяви: „С нея изпробвах артист ли съм или не, както и мога ли да
играя „играта“?...Аз не съм писател (писателите
са на лавицата си с двете си дати),
а жив преподавател…Аз съм от пишещите хора…Писателят репресира действителността.
Ние дърпаме каляската, а не се возим в нея“.
За да създаде романа си –
повод за срещата с нейния автор в Силистра, в продължение на две години той чете
„стари вестници“ в дигитализиран вид, надниквайки в „жълти хроники“ и по този
начин „събужда мъртви хора“, но търси конкретика от живота назад в годините.
Запознава се и с някогашни съдебни дела с идеята за легендаризиране на своите
герои, събирайки информация върху 400-500 страници с множество „прототипи“ за
тях. Намират място различни „историйки“, отзвук от политически процеси и
преврати, а даже и за преминалия през България през 1936 г. олимпийски огън на
път за Берлин става дума.
И още преходни отклонения
с елементи на откровения от проф. Станков, продължение на малко по-предишни
твърдения: „Много хора са ги прочели (книгите), но времето не те е прочело. Виждам
си пагона и си зная мястото в строя. Голямата задача е да намериш собствения си
език, а българският език е бездънен чувал…“. И излезе, че с писането се участва
е в неговата материализация. И по нататък: „…никога няма да употребя думата графомани…пръст
в саксията, всички пишещи са най-долу в пирамидата на литературата, а върху тях
ще бъдат експертите…“.
Във връзка с новата си
творба някъде в интернет прочетох друго авторово откровение: „Романът „Късна смърт“ е трудна за изработване
и бавна за четене книга. Това не е летен роман…“. Така
с дълга, но интересна и завладяващо пресъздадена прелюдия се стигна до
конкретната задача на литературната среща с „жив писател“, както казваха „едно
време“ за мероприятия от някогашната инициатива за Деня на детската книга. За
разлика от предишните му книги, „Късна смърт“ е жанрово пояснена, защото
издателят я нарича…роман със сюжет за любов и смърт. Макар в него да няма
отрицателни герои, защото авторът е…милозлив. За един от положителните образи в
романа Станков казва „срещал съм такива хора“. Друг герой е негов контрапункт в
контекста на задължителната демонология.
Любопитна подробност е,
че в романа основните герои – двама мъже и една жена, намиращи се в любовен
триъгълник, живеят по 140 години, реално от Освобождението на България през
1878 г. до „наши дни“, които Станков нарича „днешното безприютно време“. С неговата
уговорка, че „уютно място във времето не е възможно“. В книгата се случват
политически преврати, водят се войни и героите участват в тях, за да вземат
своите житейски поуки или да си променят съдбата в резултат на всичко случило
се на фронта. Или след това като следствие. Среща в книгата си дават видни
политици и литературни корифеи, по повод повечето от които Станков е работил на
научна основа. Не е подминатата и „несбъднатата географска и исторически
нереализирана българска политика“. Може би, както отбеляза той пред
силистренци: „Българският народ е от тургеневски герой, живеещ в някакво
навечерие…“.
Какво още от споделеното
от Иван Станков по повод неговия роман остана в съзнанието ми: „Българските
лаври се развиват само на война…Исках да бъда гневен срещу „българското време“…бъдещето
ще бъде познат разказ за миналото“. И на последно място гостът призна,
подкрепяйки с примери за велики писатели, че „всеки автор в книгите си пресъздава
своята автобиография“…
…„Детството е шевната
машина, върху която шием цял живот“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар