Техни наследници днес живеят в различни населени места по целия свят. В Калипетрово това е трета родова книга след написаните за „Черковналиевият род“ на Иван Гаджев и „Касабовият род“ на Михаил Георгиев и Господин Великов. За трите рода се твърди, че са стожери на Калипетрово и не може да се каже кой е най-големият от тях.
За своя творчески труд, резултат от етноложки изследвания и от създаване на родословно дърво, Курдоманов и Касабов получиха поздравления от Регионална библиотека „Партений Павлович“ и от местното читалище. Както и специални поздравителни адреси от областния управител инж. Николай Неделчев. В тях се казва: „Поместеният материал е възможност те да се преоткрият, възстановявайки общуването си по роднинска линия, което ще им позволи да се опознаят по-пълноценно и запомнящо се“).
Издаването на книгата става възможно, благодарение на 13 спомоществователи, както и на ползвана по темата литература, дело на Илия Блъсков, Любомир Милетич, Злати Еников и др. изследователи, писали по въпроса за „огромния род“, чието начало е възможно да бъде от „болярски тип“ от времето на Второто българско царство по линия на династията Асениевци (братята Асен и Петър).
Г-н Курдоманов обясни на аудиторията – предимно негови по-близки или по-далечни роднини, че идеята му да се напише книга за рода е подкрепена навремето от Иван Гаджев, когато е бил кмет на село Калипетрово. Преди 13 години обаче се „запознава“ с бъдещия си съавтор Касабов, с когото са също в родствена връзка, започвайки заедно работа по проекта, и който допринася за научността на изданието, осигурило заслужен интерес към него, като към книга с етноложки и социален принос.
Д-р Касабов обърна внимание на присъстващите, че отколе началото е в рода, после родовете създават общини, от тях се зараждат племената, превръщащи се на по-късен етап в етноси. Тогава идва ред на оформянето на нация, каквато като цяло е българският народ, състоящ се от етнографски групи, съществуващи на различни принципи. Те могат да бъдат на основа на използван език или на базата на конфесионална обособеност, т.е. на религиозна основа, както още на сбор от родови образувания.
Споделено бе и наблюдението, че всеки от тези големи родове е бил своего рода „ендогамна група“ в продължение на дълго време, примерно до началото на 20 век, а в някаква степен и след това. Целта е била опазване на рода, на събраното имане, на човешкия потенциал и на неговото възпроизвеждане. Това се отнася в Калипетрово и за двете подетнографски групи – гребенци и шиковци (подобно на елийци, капанци, хърцои и др. те са част от голямата „полянска група“). Между тях „бариерата“ започва да се разчупва едва след колективизацията на земята в Добруджа през 50-те години на миналия век, както и във връзка с бързо развиващата се в същия период урбанизация, т.е. преселване в градовете.
В своята книга „Шиковското население в Добруджа“, издадена през 2018 г., д-р Йордан Касабов проследява в едри щрихи съдбата на 50 шиковски рода. Сред тях е и Курдомановият, дошъл от „царствена земя“, част от която е село Петров дол. На задната част на корицата е снимка на каменна чешма от това село, и както каза Милка Трендафилова – местен краевед и автор на художествени творби (тя също е потомък на Курдоманята), „камъкът е символ на вечност, а водата – на живот“. Според Касабов, „...свещено наше задължение е да се поклоним в Петров дол на старите къщи, порти и дворове, останали от нашите предци. Има бъдеще всеки, който опазва своето минало, но е необходима любознателност, отваряща човешкия кръгозор към безкрая на хоризонта“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар