Национален телевизионен ефир проследи пътя на една добруджанска престилка

Напоследък е изключително рядка възможността националният телевизионен ефир да обърне внимание на факт или събитие в Силистренския край, свързани с духовността. С малко изключение: наскоро по БиТиВи видяхме 12-минутно включване на тема „Наоколо: преселци – истории отвъд Дунава (пътят на една добруджанска престилка)“, дело на Радиана Божикова със съдействието на колегата Любомир Добрев от Силистра. Повод за гостуването на екипа на частната ТВ в Крайдунавска Добруджа бе представяне на колекционерката на народни носии Калина Михайлова от село Шуменци, Тутраканско, съхраняваща в 13 стари сандъка 70 носии, предимно севернодобруджански, както и образци от други краища на страната, някои от които на по сто и повече години.

Представянето на носиите върви с проникновен разказ от първо лице ед. число за семейната история на рода на Калина, независимо дали става за ревюта и спектакли в Брюксел, Букурещ, Русе, Силистра или Тутракан (в тамошната картинна галерия бе последната й по рода си засега проява – изложбата „От корените към бъдещето“), както и по събори в страната. За пръв път обаче тя сподели публично мечтата да си стори това и в родното село на своите родители – в с. Черна, Тулчанско, Румъния. С родителите си майка й идва от Северна Добруджа, когато е на 2 години, а това става след Крайовския договор от 1940 г., в който е записана задължителната размяна на население между Кралство Румъния и царство България. Баща й също е севернодобруджанец родом и е бил на 7 години по време на преселението.

С това съдържание е и съдбата на всички 68 000 българи, напуснали родните си места, за да заживеят в прародината на своите предци (първоначално предимно в Силистренско и Добричко). С този акт между двете съседни страни е факт обезбългаряването завинаги на изконната земя в Добруджа на север, но дошлите оттатък границата вливат енергия в южната част на „добрата земя“. Михайлова, която по образование е педагог, а по линия на своя съпруг отец Михаил е и презвитера, записа и кариера на кмет на кметство Шуменци в мандат 2015-2019 г., когато бе и Българското председателство на Европейския съвет. Тогава тя всеки понеделник в продължение на 6 месеца, както и по празници, обличаше различни народни носии от своята бездънна ракла.

Във филма телевизионната водеща обясни, че „едно парче плат е символ на идентичност“, макар че в случая става дума за претворено върху това него изкуство, което е носител на безценна информация за корените на рода и за неговото минало с хилядолетия назад. В реда на мисли Калина Михайлова напомни, че носията е част от позабравената ни история, която не ценим достатъчно. И още, че добруджанката има вродено чувство да съчетава правилно ярки и натрапчиви багри в дрехите, които сама изкусно приготвя, за да ги облича според наложената традиция.

В края на тази седмица на Калина Михайлова й предстои още едно предизвикателство: да покаже българските добруджански народни носии пред публика в Кирнодж – населено място в област Кълъраш в съседна Румъния, което е община побратим на община Тутракан. Събитието е в навечерието на деня на св. Дасий, който като доростолски мъченик на 20 ноември 292 г. посреща посечен смъртта си в името на христовата вяра.

В негова чест в храм „Св. Николай“ в румънското селище ще бъде обслужена  служба вечерня. Вниманието към светеца от Дуросторум е в някаква степен и заради творбата, написана за него от Аурелиан Котобан от общинския център – домакин на събитието, който понастоящем получава научна подготовка в Център за продължаващо обучение към Филиал Силистра на Русенския университет „Ангел Кънчев“.

Да припомним, „Създаденото от Великите сили положение на разделение на Добруджа между Румъния и България е узаконено от Берлинския конгрес през 1878 г. е международен договор, уредил промените в положението на Османската империя след Руско-турската война. От него нататък добруджанският въпрос става основен проблем на българо-румънските отношения. Впоследствие този въпрос е многократно меркантилно и користно използван от една или друга от Великите сили като разменна монета в хода на едни или други международни или мирни преговори. След като политиката на Великите сили създава и превръща добруджанския въпрос в „ябълка на раздора“ между Румъния и България, то той се превръща в една нова такава на Балканите след Берлинския конгрес. В резултат след мракобесния за България Ньойски договор през 1919 г. и Южна Добруджа е дадена на Румъния, което продължава до Крайовския договор през 1940 г.“.