Лекция на етнолога д-р Йордан Касабов провокира студенти да създадат етнографска сбирка във Филиал Силистра на Русенския университет

В аудитория 216 във Филиал Силистра на Русенския университет бе проведена лекция на тема „Етнография и етнология“ на д-р Йордан Касабов – автор на няколко книги („Къзълбашите отвътре и отвън“, „Един народ – две вери“, „Богомилите – вечни и живи. Пратеници от древността“, „Скритият бог – древна българска същност“, „Шиковското население в България“ и „Преживелици“, който е сборник с разкази“, и др., а под печат е „Милостта на времето“). Те са посветени на различни проблеми на базата на теренни проучвания в Североизточна България в контекста на по-глобални визии. Лекцията бе пред първокурсници –– педагози, по идея на доц. д-р Румяна Лебедова – директор на Филиала, и преподавател на бъдещите филолози.

Според лектора, който е бивш директор на училище, дългогодишен учител и преподавател на студенти от някогашния Земеделски колеж в Силистра, етнографията/етнологията е нова наука. За нейно начало се смята 1839 г., а място на раждане – Париж (конкретният повод за последващо признание на прощъпулника на науката е учредяването на първото в света етноложко дружество), с бърза проекция в Лондон, Москва и Ню Йорк, съответно във Великобритания, Русия и САЩ.

Става дума за наука с интерес към човека, хората и тяхното проучване в лоното на традиционната материална култура, както и на бита. Иначе на описателен български език можем да говорим народо (людо)знание. Любопитна подробност е, че тази многоспектърна наука има различни наименования в отделните страни и части на света: народонаука в Германия; антропология – физическа и социална, в Обединеното кралство; културна антропология в САЩ; лалография в Гърция.

Познати са три големи школи в етнографската област: еволюционна, дифузионна, социална. Различни методи се използват в тази наука: системен структурен анализ, анкетиране, социологическо изследване, теренно проучване (отивам, виждам, пипам, уверявам се, анализирам) и др. Различни са и направленията в сферата на етнографията.

В лекцията си д-р Касабов сподели пред аудиторията, че родоначалник на българската етнография е поданик на Руската империя от сегашните земи на Украйна, при това свързан със Силистра. Става дума за Георг Гуца, познат като Юрий Венелин, син на свещеник, но неосъществил се като божи служител, за да се посвети на тогавашната още нестартирала „официално“ нова наука. На практика той я открива за българите с писанието си за древните и съвременните за 19 в. българи, излязло през 1829 г.

През 1837 г. по темата той пише писмо до Васил Априлов, в което му завещава пет пункта за работа с цел съхраняване на културата на една общност: народни песни, народни носии, обреди и обичайни семейни празници, календарни празници, митове и легенди. По-късно друг български гений, признат за бог в Индия, но у нас все още малко познат, въпреки големите си заслуги за Възраждането на България, увеличава въпросните пет пункта на 28, разширявайки кръга от теми, по които трябва да се проучва и съхранява народната памет. С една цел: показване на древната по произход българска същност (в момента в България има 7 етнографски области).

Лекцията имаше и друг ефект: с две книги и ксерографско копие на осъвременен вариант на стара песнопойка с народни песни от Силистренския край бе обогатена библиотеката на Филиал Силистра на Русенски университет „Ангел Кънчев“. Етнологът д-р Йордан Касабов подари енциклопедичния си труд, посветен за подетнографската група „шиковци“, наречена „Шиковското население в Добруджа“, излязла през 2018 г., и екземпляр на малко по-отдавнашната си книга „Един народ – две вери“. В рамките на проведената лекция, предизвикала интерес у студентите от Филиал Силистра, се роди и идеята в него да бъде подредена етнографска сбирка с дарени от обучаемите предмети, а консултант на инициативата ще стане д-р Йордан Касабов. 

Впрочем, през 1898 г. в тогавашното Педагогическо училище в Силистра именно по този начин е възникнало музейното дело в Крайдунавска Дборуджа. На негова основа днес имаме Регионален есторически музей в Силистра с етнографска и археологическа експозиции, Природоно-научен музей към резервата в Сребърна, Исторически музей в град Тутракан с 4 обекта към него, Исторически музей в град Дулово, Посетителски информационен център в село Кайнарджа (благодарение на него селото е част от Световна мрежа на мира) и др. 

Отделно са уредени импровизирани етнографски кътове в редица читалища в областта; малък музей на комунизма има в село Гарван, където е запазена архитуктурен бисер, наречен Добруджанска къща с мелница от преди години, подобна етнографска забележителност е Добруджанската къща в град Алфатар. На обществеността е известно, че на любителска основа свои етнографски сбирки поддържат Ганка димитрова от село Проф. Иширково, Калина Михайлова от село Шуменци, Александър Ястров от град Силистра, а вероятни и много други наши съграждани имат техния стремеж да съхранят за поколенията образци на материалната и на духовната ни култура.