Севернодобруджанската носия грейна на изложба в Балчик

Изложбата на севернодобруджанските носии от колекцията на Калина Михайлова от тутраканското село Шуменци бе един от моментите, посветен на годишнината от Крайовския договор от 1940 г., вписан в първия по рода си "Събор на преселението - съхранена българщина".

Той бе проведен в периода 25-28 септември 2021 г. в град Балчик със съдействието на МИГ "Балчик - Генерал Тошево" по проект на НЧ "Дора Габе" - с. Дъбовик, където съборът продължава на 9 септември т.г. Подредената експозиция бе по покана на Маруся Костова от Сдружение "Българско наследство".

Така се нарича и проведеният за седми път научен международен форум с 27 доклада на  участници от България, Румъния, Украйна и Молдова с куратор доц. д-р Елена Рацеева от Кишинев, посветили свои творения на краеведски и литературни теми, както и на 145-ата година от гибелта на Христо Ботев. 

При това в присъствието на неговия родственик Боян Бойов, председател на Фондация "Христо Ботйов", на д-р Милен Врабевски - председател на Фондация "Българска памет", на 87-годишния Лука Велчов - представител на Демократичния съюз на българите в Румъния, и на други видни българи от различни страни. 

За участието си в тазгодишното събитие в Балчик г-жа Калина Михайлова получи благодарствена грамота и възпоменателна купа от страна на организаторите.

Част от програмата бяха и други четири изложби, след които разположени женски премени на по сто и повече години. Така сред информация и снимков материал за образованието в Добруджа - конкретно Силистра от 130 години насам, за Крайовския договор и събития от преди 80 г. и др., посетителите с широко отворени очи разгледаха кройки и багри, които са из между най-колоритните в българските етнографски области.

Подобно и на други събития, и на този форум, както съобщи в навечерието на изложбата Михайлова пред БНР: на показ са "празничните облекла за годеж, сватба, лазарки, Бабинден и др. празници...Моята майка е била двегодишна, когато идва от Румъния в България. От моята баба и прабаба, при която съм израснала от малка, съм получила всичките си християнски ценности. 

Прабаба ми, милата, едва ли е предполагала, че толкова дълбоки спомени ще остави в мене, и че аз толкова често ще се връщам към тях...Ние с моя съпруг Михаил навсякъде водим нашите внуци Ния и Михаил с нас, защото искаме и те да получат нещо. В Копривщица  осемгодишната Ния ми каза: „Бабо, вие с дядо ни създавате спомени!".

Своите носии, везби и месали Михайлова е показвала неведнъж в Силистра (включително на благотворителен бал на Ротари клуб Силистра, както и на представянията на книгите на д-р Йордан Касабов), вече за пореден път и в Балчик - с различни акценти, както и в др. населени места.

И още от блога ВЕРСИНАЖ: "Къща в село Шуменци от периода на късния социализъм – голяма, широка, представителна, изискана като вид и разположение, научи  И срещу слънцето, разбира се, защото то е най-важно за българина – и не само за него.

Точно част от такъв дом, граден с много любов в близкото минало, бе превърнат в музей с бит от доброто старо време. По този начин една своя поредна мечта реализира Калина Михайлова – педагожка по образование и през последните години – фолклористка по призвание. В този бит се оглежда майсторлъкът на добруджанката от района, откъдето идва родата й след преселението от Северна Дборуджа през 1940 г., до Крайдунавска Добруджа, където продължава животът на севернодобруджанци.

Пъстри престилки и сукмани, шарени черги, изписани ракли, изкусни по своята изработка месали, пищни като цветоусещане и богати на геометрия възглавници, и още – запазено в годините „обзавеждане“ – всичко това място дели мегдан в стаите. А в средата – софрата – средище и място за общуване по време на хранене и в най-важноите моменти, току до огнището. С уговорката – че тя, своеобразният свят олтар, никога не се покрива с кърпа или месал, но от нея винаги се изгребват до троха останките от величието хляб насъщен – символ в различни обреди и ритуали на много народи.

Калина Михайлова вече има и своя домашна подредба със събирани повече от 20 години дрехи и покъщнина, съхраняващи българщината. Сполай на всички, които ще имат възможност да се докоснат до тази непреходна святост! Собственият музей на бита е своеобразно продължение на предишната дейност на Калина Михайлова – като кметица на селото в мандат 2015-2019 тя посвети една година от своето кметуване на българското председателство на Европейския съвет, обличайки се за всеки празник в народна носия. Отделно под нейна егида като презвитера – съпругът й Михаил е свещеник в Русенска епархия, преминават редица патриотични и фолклорни празници, обединяващи селото".

Едно от първите ревюта на Михайлова в близкото минало е в Средно училище „Йордан Йовков“ в Тутракан, където е била учител по руски език, а манекените са били ученички от школото, последвано от представяне по време на фолклорната вечер от Дунавската седмица „Огненият Дунав“, във Фестивала на мамалигата в село Нова Черна и в други тематични събития (предпоследното от тях бе в село Старо село през м. юли 2021 г. в празника "Магията фолклор", където бяха представени 15 костюма от различни етнографски области).

През м. април 2015 г. по покана на българския клуб „На хорото в Брюксел“ Калина Михайлова представи част от своята колекция от носии в Брюксел и участва в Голямото българско хоро, което на центъра на Европа бе поведено от тогавашния български еврокомисар Кристалина Георгиева.