15.03.2014 г.
Александър Кашъмов
С окончателно решение от 10 март 2014 г. с решение по адм. дело № 7018/2013 г. Върховният административен съд /ВАС/ отмени санкция на медия за публикуване на лични данни и върна преписката за ново разглеждане от Комисията за защита на личните данни /КЗЛД/.
През април 2011 г. смолянският вестник „Отзвук” публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. Последният загуби пред гражданския съд на всички инстанции заведеното срещу медията дело за клевета в статията. Оплакването му обаче, че в нея присъства факсимиле от нотариалния акт с негови лични данни, бе уважено от Комисията за защита на личните данни през 2012 г. и на вестника бе наложена огромната глоба от 11 000 лева, която практически застраши съществуването му. С нотариалния акт бизнесменът, като представител на кооперацията в с.Гела е учредил право на строеж на свое дружество /в което е управител и съдружник/. Административният съд – София град потвърди санкцията /АССГ/.
С решението си ВАС приема, че в случая трябва да бъдат съобразени нормите на чл. 9 от Директива 95/ 46/ЕО, чл. 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантиращи правото на информация. Това не е било сторено от КЗЛД и АССГ. Необходимо е било и да се съобрази чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, който допуска публикуване на личните данни за целите на журналистическата дейност, като поставя като коректив изискването да не се нарушава правото на личен живот на лицето. В случая остава неясно как е нарушен личният живот на предприемача, след като „личните му данни като председател на кооперация и управител на дружество с ограничена отговорност се съдържат в публични регистри”.
По тези въпроси КЗЛД не е изложила мотиви, както и за това как е стигнала до извода, че има нарушение, след като данните са използвани за нуждите на журналистическата дейност, и по каква причине смята, че тези данни не са съотносими, не са свързани с фактите в статията и надхвърлят целите на публикацията. Не е обоснован е сериозният размер на санкцията.
Решението на върховните магистрати има ключово значение за пресичането на една практика на цензура, която започна да се установява през последните години по отношение на разследващи медийни публикации. Защитата на личните данни служи за гарантиране на основни права на гражданите, но не надделява над обществения интерес от публичното разкриване на неудобни истини. В случая медията изпълнява ролята на „обществен страж“ и на защита подлежи не само нейното право на информация, но и това на нейната аудитория, ако си послужим с думите на Европейския съд по правата на човека /вж. Лингенс с/у Австрия и др./. Тълкуването, според което медиите се наказват сляпо в името на защитата на личните данни, и според прокурора по делото, „не спомага за реализиране на европейските ценности, а обслужва интересите на недобросъвестни лица“.
През април 2011 г. смолянският вестник „Отзвук” публикува разследване за нередности, извършени от местен бизнесмен. Последният загуби пред гражданския съд на всички инстанции заведеното срещу медията дело за клевета в статията. Оплакването му обаче, че в нея присъства факсимиле от нотариалния акт с негови лични данни, бе уважено от Комисията за защита на личните данни през 2012 г. и на вестника бе наложена огромната глоба от 11 000 лева, която практически застраши съществуването му. С нотариалния акт бизнесменът, като представител на кооперацията в с.Гела е учредил право на строеж на свое дружество /в което е управител и съдружник/. Административният съд – София град потвърди санкцията /АССГ/.
С решението си ВАС приема, че в случая трябва да бъдат съобразени нормите на чл. 9 от Директива 95/ 46/ЕО, чл. 41 от Конституцията на Република България и чл. 10 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи, гарантиращи правото на информация. Това не е било сторено от КЗЛД и АССГ. Необходимо е било и да се съобрази чл. 4, ал. 2 от Закона за защита на личните данни, който допуска публикуване на личните данни за целите на журналистическата дейност, като поставя като коректив изискването да не се нарушава правото на личен живот на лицето. В случая остава неясно как е нарушен личният живот на предприемача, след като „личните му данни като председател на кооперация и управител на дружество с ограничена отговорност се съдържат в публични регистри”.
По тези въпроси КЗЛД не е изложила мотиви, както и за това как е стигнала до извода, че има нарушение, след като данните са използвани за нуждите на журналистическата дейност, и по каква причине смята, че тези данни не са съотносими, не са свързани с фактите в статията и надхвърлят целите на публикацията. Не е обоснован е сериозният размер на санкцията.
Решението на върховните магистрати има ключово значение за пресичането на една практика на цензура, която започна да се установява през последните години по отношение на разследващи медийни публикации. Защитата на личните данни служи за гарантиране на основни права на гражданите, но не надделява над обществения интерес от публичното разкриване на неудобни истини. В случая медията изпълнява ролята на „обществен страж“ и на защита подлежи не само нейното право на информация, но и това на нейната аудитория, ако си послужим с думите на Европейския съд по правата на човека /вж. Лингенс с/у Австрия и др./. Тълкуването, според което медиите се наказват сляпо в името на защитата на личните данни, и според прокурора по делото, „не спомага за реализиране на европейските ценности, а обслужва интересите на недобросъвестни лица“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар