Честит празник на ОУ "Иван Вазов": УЧИТЕЛЯТ ПО ДЕВИЗА СЕ ПОЗНАВА

jordansilistra.blogspot.com (ВЕРСИНАЖ - VERSINAJ)

„Преди да има учени, инженери, лекари, писатели, строители и други професии, винаги има УЧИТЕЛ пред класната дъска”, заявява учителка в своето интервю специално за юбилейното издание на ОУ „Иван Вазов” – гр. Силистра. Това изречение обобщава най-кратко и категорично представата за професията, някога наричана „благородна”. В продължение на десетилетия, веднага след основаването на Третата българска държава, у нас общественият живот е имал в основата си триадата „кмет – даскал – поп”. Защото една структурна единица, каквато е държавата, не може без своите символи – управлението в лицето на кмета, който от древността до днес е т.нар. „председател на община”; образованието чрез личността на даскала (учителя) и духовността, осъществявана от отеца, на когото дължим връзката с Вярата или със силата, вдъхновяваща делата ни в годините на краткото ни спрямо космическото време пребиваване на планетата Земя.

Прочитайки над 50 интервюта с учители, при това по волята на съдбата преминали през колектива на „нашето училище”, човек остава с впечатлението, че върху тяхното съзнание е отпечатано едно и също отношение към света като цяло, към професията и учениците – в частност. И все пак, както казват майсторите на писаното слово – разликата е в конкретиката на впечатленията и в умението да се представиш с нещо свое и уникално, вкл. и споделяйки любима мисъл или мото.

    Иначе казано: учителят по девиза се познава. И по споделените размишления за „нещата от живота”, някои от които съдържат елементи на съвети или крилати мисли. „Не страдай от чувство на излишно възгордяване, бъди много близко до ученика, опознавай душевността му и уважавай личността му – неговата и на семейството му, и резултатите на педагогическия фронт ще дойдат неминуемо”, споделя учителка с голям педагогически стаж. „Аз исках моите ученици да са най-добрите, с най-добър успех, с най-високи постижения в олимпиади и състезания”, спомня си нейна колежка, отдала живота си на учителската професия. Тяхно естествено продължение имат и девизите, намерили място в интервюта на представители на различни поколения: „Отговорно отношение към професионалните задължения – нався­къде и винаги”; „За мен учителската професия е призвание и отговорност”.

Звучи като мантра и като клише, но в същото време изглежда истинско и искрено прозрение. Обяснението се съдържа в някои от останалите девизи: „Всеки ден и час давай на децата много любов, уважение и внимание, и знай, че успехите не закъсняват. Същото ще получиш и ти!”; „Да бъдеш учител е призвание и любов”; „За да бъдеш добър преподавател, необходимо е да обичаш това, което преподаваш, и тези, на които преподаваш”; „Да натрупвам знания и да вървя напред, и нагоре!”; „Ученикът не е съд, който трябва да бъде запълнен, а факел, който трябва да бъде запален“; „Да си учител не е професия, а призвание и съдба”;

Разбира се, има и девизи, намерени в безброя от книги, изчетени от нашите учители. Някои от тях днешните ученици вероятно ще разберат в бъдеще време: „Не се примирявай да си пепел, когато можеш да си огън“; „Задачата на учителя е да отваря вратите, а не да пробутва през тях учениците“; „Животът ми винаги е насочен и ориентиран към доброто“; „Бъди силен, но не груб! Бъди мил, но не слаб! Бъди дързък, но не побойник! Бъди смирен, но не страхлив! Бъди горд, но не арогантен!“; „Съвършено неразумен е оня, който счита за необходимо да учи децата не по начина, по който те могат да усвоят, а по начина, по който той сам желае“; „Започни да правиш необходимото, после възможното и ще откриеш, че постигаш невъзможното”; „Никога не губя от поглед доброто в живота си“ и др.

  Какво е професията за учителя, преминал през ОУ „Иван Вазов” – Силистра? Преди всичко тя е призвание и съдба. В някои от случаите – и наследсвеност, детска мечта или ефект от необходимост да подражаваш на своя кумир – най-често първия учител. И още: отговорност, съчетана с любов към преподавания предмет и към децата, или отдаденост, защото работата е трудна заради връзката с учениците, техните родители и обществото. За съжаление, от „благородна”, учителската професия  с времето стана „неблагодарна”.

И не е въпросът в материалното възнаграждение, поне по признанията на интервюираните педагози. Един учител може да се зарадва на награда „Браво”, давана от общината. Ще бъде щастлив от защитения по-висок клас квалификация, а преди това – от поредния образователен ценз, за който са отделени време, средства, нерви и надежди за израстване. Ще запази като скъп спомен участието

си в тържествения коктейл за „24 май” по покана на президента на Република България в правителствената резиденция „Бояна”. Ще разказва на поколенията за наградата „Неофит Рилски” или за номинацията „Учител на годината”, която сама по себе си е нечия моментна оценка за добре свършена работа, заслужила внимание. И най-вече ще споменава с упование, че най-важното за него е било да види признанието в очите на своите възпитаници, израснали от безпомощни деца до успешни професионалисти в своята област, до творци и дейци в различни сфери.

Къде са учили „нашите учители”, преподавали в ОУ „Иван Вазов” през последните 40 години? Най-често те са възпитаници на две емблематични образователни средища в Силистра: Педагогическото училище и Института за подготовка на учители „Дочо Михайлов” (от 15 години – Филиал Силистра на Русенския университет „Ангел Кънчев”). Обикновено кадри на Института за детски и начални учители „Тина Киркова“ в гр. Добрич са началните учители. Почти няма учители, представени в юбилейното издание, които да не са завършили висше образование в най-авторитетните учебни заведения у нас: Софийски университет „Св. Климент Охридски”, Великотърновски университет „Св. Св. Кирил и Методий”, Пловдивски университет "Паисий Хилендарски", Шуменски университет „Епископ Константин Преславски”, Югозападен университет „Неофит Рилски” в гр. Благоевград, Русенски университет „Ангел Кънчев”. Има учители, чиито студентски години са премитали в учебни заведения в Плевен и Сливен, както и в други градове на страната, в които също има „ковачници” на педагози.

Над 60 учители в кн. "От учителя...с любов"

Освен по девиза учителят се познава и по съхранения спомен за мотивацията да влезе в клас с дневник под ръка, за неизбежния стартов стрес при първата среща с над 30 критични чифта детски очи, за преживяванията през дългите години в професията. Учителят „вазовец” не пропуска да отбележи първия учебен като най-важен и запомнящ се за цял живот. Свързан е преди всичко с притеснението как ще те посрещнат децата и по-опитните учители, а впоследствие и родителите. Запечатани като кадри от филмов кинопреглед остават моментите, свързани с екскурзии и извънкласна работа, училищни празници и обществени мероприятия, олимпиади и състезания. И като ефектен финал – букетите с цветя, някога единствената разрешена и очаквана форма на благодарност, изразявана от учениците в края на учебната година.

Колко му трябва на един учител – добра дума, достойна заплата, хубав колектив и жадни за знания деца, на които преподавателят да завещае своята представа за науката, която е усвоявал в продължение на години – първо като студент, а после и като млад педагог. Професията на учителя е сред професиите, в които практикуващият й се учи цял живот заедно с тези, които обучава.

Предговор към книгата "От учителя с ...любов" 
с автор нейният редактор Йордан Георгиев,

възпитаник на първия випуск на ОУ „Иван Вазов”; автор на книгите „Да случиш на живот”, „Налице и наопаки” и „Ракурси”

.