В Силистра с възпоменание, организирано от отдел „Култура“ при
дирекция „Хуманитарни дейности“ в община Силистра, с партньорството на Общински
комитет „Васил Левски“ и Общински клуб „Христо Ботьов“ бе проведено
възпоменателно събитие, посветено на Васил Левски по повод 145 години от неговата
гибел на 19 февруари 1873 г.
То бе част от програмата „Пред олтара на свободата“,
започнала във връзка със 140-ата година от освобождението на Силистра от турско
робство, и ще завърши на 3 март – Национален празник на Република България.
Във
възпоменанието участваха и служители на Областна администрация Силистра, от
чието име заместник-областният управител Стоян Бонев поднесе венец пред
паметника на Апостола на свободата заедно с представители на различни
институции (община Силистра, Общински съвет Силистра, представители на
Народното събрание, Военен отдел, политически формации, представителни групи от
училища и професионални гимназии), сдружения и
граждани.
В
тазгодишната проява слова държаха кметът д-р Юлиян Найденов и Анелия Невска –
член на Общински комитет „Васил Левски“, директор на ПМГ „Св. Климент Охридски“,
в която е един от четирите клубове „Млади възрожденци“ към Общобългарския
комитет, носещ името на най-великия българин за всички времена.
Спазена бе традиция рецитатор – тази година
това бе студентът по право в София Иван Савов, да произнесе стихотворение,
посветено на Васил Левски. Начело с Негово Викопреосвещенство Доростолски
митрополит Амвросий отци от епархията изпълниха черковно песнопение. В проявата
участваха също Градски духов оркестър и Клуб „Родолюбие“.
Какво казаха докладчиците? Кметът д-р Юлиян Найденов заяви институционално: „Уроците на Дякона са уроци за съвремието без значение колко далеч във времето са създадени. Народът ни има своите идеали благодарение на героите, благодарение на Левски. Днес признателната силистренска общественост свежда глава в почит към делото на Апостола.“
Г-жа Анелия Невска бе по-обстойна в своята изява: „В съвременна България личността на Васил Левски се възприема като
най-ярката и най- откроена сред българските революционери. За нас, българите,
той е национален герой и национален идеолог за „чиста и свята република“…Образът на Васил Левски нееднократно е експониран на българските регулярни
и юбилейни банкноти и монети. Избран е през 2007 г. за „най-великия българин“
на всички времена в предаване на Българската национална телевизия.
Името на Васил Левски носят български град - център на община,
6 села (вкл. в област Силистра – в община Алфатар), квартали, значителен брой булеварди, площади и
улици, училища (в област Силистра също, но и в чужбина, където също има паметници - общо 150 - по света и у нас), читалища (4 в Крайдунавска Добруджа), предприятия, спортни клубове, Националната спортна академия и националният
стадион в София, Националният военен университет във Велико Търново, върхове в
Стара планина и на остров Ливингстън, а през 2009 г. откритият от български астрономи
„Астероид 204831“ е наречен на името на Апостола на Свободата.
Защо Левски е толкова тачен? На какво се дължи искреното признание на
българския народ за святото му дело? Защо името му е мерило за родолюбие?
Всеки, който знае биографията на Левски разбира защо Левски е неизменен „Апостол на българската свобода“ и синоним на политически и
нравствен идеал на българина. Пътят му към революционното дело минава през
монашеството, учителството и дяконството.
Дългът към Църквата, майката, любимата е изоставен в името на дълга към
Отечеството. Пътят, който той поема е пътят на изкуплението за всички страхове
и подозрения на българите. Никога не поставя себе си, своите интереси и амбиция
над истината. Чист, последователен, пример за останалите възрожденци. Превръща
казаното в действие, защото („На думи народът няма да гледа [вярва], но на
дело...“).
Пример за родолюбие са неговите думи: „Аз съм посветил себе си на Отечеството си... да му служа до смърт и да
работя по народната воля“. Той желае да види народа си свободен и
разбира, че е време за „Революция, инак
сме изгубени во веки веков...“.
Загинал е така както е работил – мълчаливо, без тщеславие и показност.
Съдбата така е отредила, че гробът на Васил Левски не е известен. Провидението
се е намесило и при залавянето му остават непокътнати, зашити в самара на коня,
част от архива на БРЦК и личният му бележник. „Гробът на Левски и до днес не е открит, но всъщност, един гроб изглежда
съвсем ненужен за човек останал толкова жив в паметта на народа си и толкова
дълбоко обичан...“.
Делото на Левски намира продължение
и завършек в последвалите националноосвободителни
борби на българския народ. Захарий Стоянов, като описва първите стъпки
на дейците за подготовката на Априлското въстание, изтъква: „Апостолите не срещаха големи затруднения в
пропагандата, защото тоя знаменит агитатор беше отворил навсякъде път в
по-големите градове и села.
И ние вървяхме из неговите пътеки“. Веднага
след Освобождението народът спонтанно иска да се събират средства за издигане
на паметник на незабравимият български поборник Левски. Признанието за
величието на Апостола идва не само от неговите сънародници.
Книгата на Мерсия Макдермот, „Апостолът на
свободата“ завършва със следния текст: „Историята
справедливо отреди за Левски единствената награда, която той е искал за себе си
или е обещавал на онези, които са участвали в неговото дело: безсмъртие в
паметта на бъдните поколения. За тях Левски не само служи като неувяхващ пример
на доблест и нравствена чистота. Той е живо доказателство за безсилието на
тираните и за неразрушимото достойнство на човека, защото какво печели
тиранинът, ако една земя след 500 г. на робство и унижение ражда не народ от
роби, а мъже като Васил Левски.“
145-ата година от гибелта на Васил Левски бе отбелязана във всички големи населени места в област Силистра и особено там, където има негови паметници - в Тутракан, Дулово и с. Васил Левски, Алфатарско. В Главиница - там с участието на областния управител Ивелин Статев и на главния секретар на Областна администрация Елена Томова.
Както и и по повод други материални знаци, включително специализирани изложби в читалищата в областта. В село Шуменци за втора поредна година отец Михаил от Русенска епархия отслужи панихида в местния храм...
Няма коментари:
Публикуване на коментар