Групата ентусиасти се втурнаха в
амбициозното начинание, не за да демонстрира или усъвършенства артистични
умения, а става дума за опит за доближаване до Ботевия свят, за да бъдат чути неговите последни думи и мисли на поет революционер. А и да младите актьори да подишат въздуха на Ботевите пътеки; да чуят вятъра
на вярата, съмнението и безверието, което кара 120 момчета да прекрачат в
сърцето на България и в недрата на Вселената.
За да
разберат. За да почувстват. За да научат колко бързо е посивяла
брадата на Ботев в последните му дни, как са му стискали ботушите,
защото са били гласени за друг. Научиха много и за себе си. И предадоха
наученото на публиката, която беше се събрала на импровизирана сцена в
училището и която се пренесе там...де буря кърши клонове и сабя ги свива на
венец.
Венец до венец - това ще се
случва в тази година, посветена на Ботев. Ние, учениците и учителите, носещо имената на светитя братя просветители, положихме вече нашия венец от думи пред олтара на
саможертвата - за да не забравяме и да се връщаме – там, откъдето сме тръгнали.
И там, където ...вълците ближат лютите рани
на героите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар