За 85-и път посрещаме Седмицата на гората

От сайта www.gorabg-magazine.info научаваме: "1925 е годината на приемането на поредния нов Закон за горите, на базата на който е станало учредяването на Първия празник на залесяването. Не е случаен факт и това, че населението е подготвено за него от лесовъдите и техните издания, и най-вече от сп. "Горски преглед" - издание на Дружеството на българските лесовъди. 

Още през 1911 г. Ц. Дончев предлага: "Законът да уреди два празника на залесяване през годината - единият през есента, а другият през пролетта - в които всеки по-възрастен от 15 години нагоре български гражданин да засажда най-малко по 5 дръвчета в определените от лесничействата места. Фиданките да се вземат от горските разсадници. В тия празници учениците от всички училища в България, ръководени от наставниците си, също да засаждат по 3-5 дръвчета. През тия дни всичките войници и ученици в царството трябва да бъдат отпуснати и използвани за залесяване". Разбирането е, че задачата на празника е доброволен труд за страната, която по това време се нуждае страшно много от залесяване на оголените склонове и озеленяване на градове и села.

Минава повече от десетилетие, когато идеята се превръща в реалност с излизането на осмия Закон за горите. Първият организиран Празник на залесяването е на 12 април 1925 г. и е резултат от разбирателството между две министерства - на народното просвещение и на земеделието и държавните имоти, които със съответните окръжни дават указания за провеждането му. Денят се пада Благовещение, честването започва тържествено с молебен пред храма "Св. Александър Невски" и завършва "с посаждане на дръвчетата в културите" в покрайнините на София. Цялата софийска преса отбелязва събитието.

Празник на залесяването в Сливен - 1 април 1926 г.

През първата година на Празника на залесяването са засадени 420 000 горски фиданки и са посети 20 кг горски семена, на следващата година те са съответно -3 120 000 броя и 208 кг семена.

Прелиствайки вестници и списания от следващите години, установяваме, че празникът започва да се провежда в цялата страна, "закрепва" и добива естествена популярност. В редакцията на сп. "Горски преглед" пристигат дописки от регионалните лесничеи, които съобщават за усилена подготвителна работа за празника - изнасят се беседи, изготвят се листовки и апели, изпращат се писма до училищата и войсковите поделения, от лесничействата се подготвят фиданки и се определят терени за залесяване. 

След проведените мероприятия лесничеите изпращат също своите материали. От тях днес можем да научим къде, какво и колко е залесено, кое училище е направило по-красива "триумфална арка", под която минават участници в тържеството, преди да се отправят към обекта, и дори коя военна музика е свирила най-хубаво и къде се е извило най-дългото хоро. В приложението към сп. "Горски преглед", което се казва "Горски беседи" и е притурка за популярни горски знания, през 1928 г. можем да видим материал "По случай празника на залесяването". Изпратен е от горския стражар на Шуменското лесничейство Атанас Киров и завършва така: "Горите да пазим, нови да създадем, родината в храм горски да превърнем!".

Първа Седмица на гората (15 до 22 април 1934 г.)

За първи път предложението Празникът на залесяването да се превърне в Седмицата е изказано от стажант-лесовъда Георги Минков в статията му "За празника на залесяването" в сп. "Горски преглед" (кн. 1-2, 1934 г.). 

Авторът пише: "Аз смятам, че върховен дълг е на лесовъда, а най-вече на нас, младите, да се замислим по-сериозно върху организирането на празника, дълг е на организираните български лесовъди да направят още един път върховни усилия пред господина министъра на народното просвещение, щото досегашната трудова седмица на учащите се с новия закон за просветата да се превърне в седмица на залесяването". Идеята е още лесовъдите от всички райони на страната да се нагърбят с разяснителна дейност за значението на горите и залесяването.

Както разбираме, това предложение е прието и първата Седмица на гората, открита от началника на Отделението за горите и лова Илия Стоянов, е проведена от 15 до 22 април 1934 г. Всеки ден през празничната седмица слушателите на столицата имат възможност да чуят и "радио-сказки" на различни горски теми, а лесовъдите по места организират освен беседи и залесяванията. В кампанията все повече се включват изтъкнати творци на своето време.