В творческата вечер на адвокат Татяна Тихчева оживя близкото минало на окръг Силистра

В зала 13 на Художествена галерия Силистра за час и половина оживя близкото минало на Силистра, благодарение на представяне и обсъждане на една многопластова книга, наречена  от нейната авторка Татяна Тихчева, по професия юрист, със скромното определение „Из лабиринтите на моята памет”. Поканата за участие бе уважена от десетки нейни приятели и колеги, а внимание към авторката поднесоха задочно с поздравителни адреси и цветя областният управител Ивелин Статев, както и д-р Юлиян Найденов - кмет на община Силистра, от чието име в представянето участва Цветана Игнатова - директор на дирекция „Хуманитарни дейности”.

В отделни периоди тя е и общественик в различни качества: дългогодишен секретар на Окръжен народен съвет Силистра (1970-1981), през това време е и председател на Окръжен съвет за култура и на Окръжната комисия по Водно спасяване при ОНС, както и секретар на ОК на ОФ, а след демократичните промени през 1989 г. за кратък период е председател на Районен съд Дулово, а в продължение на десетилетия до 2008 г. – адвокат.

Книгата е уникална за нашия край, защото е съчетание на различни жанрове – семейна и служебна мемоаристика, документалистика, краеведство и очеркизъм. Тя е печатно дело на Издателство ТИБО Силистра и съдържа богат снимков материал.

В над 400 страници са пресъздадени моменти от обществените дела в някогашния окръг Силистра от 1964 до 1981 г., както и преди това в Тервел. Намерена е и житейска пресечка с едно важно за Южна Добруджа събитие – възвръщането към майката родина през 1940 г. Книгата е написана в ясен стил, с елементи на погледнати от различни страни разсъждения, включително и за политическото време.

Изплували са конкретни спомени за поведение и действия на реални личности, играли роли в управлението на окръг Силистра – сред тях Димитър Михайлов и Георги Кардашев, съответни дългогодишни председател на Окръжен народен съвет и първи секретар на ОК на БКП; партийни лидери и държавни ръководители като Станчо Николов, Атанас Киров, Стефан Райчев; Александър Чолаков (лидер на БЗНС), Ганка Андреева (партиен ръководител), Дачка Савова (партиен и държавен деец), Иван Нончев (началник на просветата), Димо Бъчваров, Йордан Нейков (кмет на Силистра 1976-1986), Велик Димитров (директор на Институт за учители), Вергил Крумов (уважаван учител), Наташа Христова, Нешка Димитрова (10 години начело на просветата и културата в Сс окръг), Николай Георгиев (вкл. гл. р-р на в. „Силистренска трибуна”), Маргарита Жекова (икономист), Мария Димитрова Кундурджийска (деец на културата), Светослав Русев и Сава Христов (Исторически музей Силистра), Таню Мичев и Росен Илиев (Природонаучен музей в Сребърна), Рачо Змеев - краевед в Тутракан, и др.

Между които дейци на БКП, БЗНС, ОФ, Профсъюзите, ДКМС и Движението на жените. Сред споменатите са и видни личности като Тодор Живков (пръв партиен ръководител преди 1989 г. и председател на Държавен съвет), Людмила Живкова (министър на културата), Иван Пръмов, Павел Матев, Любомир Кабакчиев, Георги Георгиев-Гец, Георги Черкелов, Димитър Игнатов, Евстати Бурнаски (партийни дейци и активисти на културата), Димитър Бочев (дисидент, родом от Силистра). Някои от тях са отдавна покойници, други са живи, макар и в напреднала възраст, но за съжаление повечето от тях засега не са оставали за поколенията своите спомени за времена, когато окръг Силистра се е развивал.

От написаното разбираме, че и преди тук, в най-северния север, са се случвали трудно всички преобразувания на структури и на стереотипи. По нелесен начин са пречупвани стари и са създавани нови традиции. И тогава не е бил отъпкан пътят до централите на институциите, от които зависи осъществяването на идея, независимо колко оригинална е тя или за какъв кръг от хора е полезна или жизнено необходима.

От текста прозира и наблюдението, че и в предишни времена са били котирани и избирани на постове не толкова дейните, а идейните и верните хора, на които е трябвало да се вземат важни решения, някои по презумпция с проекция за години напред. Кой знае – може би такъв е цветът на добруджанската ни природа, формиран на сложен генетичен принцип и резултат от социални натрупвания. Става ясно също, че, както винаги, много от нещата, които следва да се случат тук, зависят от нечия воля както на регионално ниво, така и още повече в София – в офисите край т.нар. жълти павета.

И за постигането на определени цели няма утвърдени рецепти: били са необходими изобретателни подходи, поемане на рискови операции, вкарване в действия на личен чар и манипулация, убедително лобиране или дори стечение на обстоятелства, не на последно място – и късмет. Ефекта от влиянието на добруджанския еликсир – досещате се за какво иде реч, изобщо не го подлагаме на коментар – той винаги е бил подръчно оръжие по пътя към заветен подпис в обществена полза.

Как са се случили нещата, свързани с решаване на проблеми или с провеждане на събития в кукления театър, художествената галерия, учителския институт, музея, хор „Седянка“, църквата, дома за стари хора, гражданска отбрана, ЕСГРАОН-а, борбата с противообществените прояви сред малолетни и непълнолетни, римската гробница, резервата в Сребърна, базата за водно спасяване и др. места в областта, също можем да научим от съответните раздели в книгата.

Покрай тях ще избуят и спомени за човешки постъпки – най-често в ущърб на авторката, но ще има и споменати хора, заслужаващи благодарност за навременен жест или за съдействие при вземане или при изпълнение на решения в полза на силистренската общност.

Особено интересна като съдържание е първата част на книгата, в която е силно подчертан автобиографичният характер. Покрай прелюбопитната, макар и тъжна съдба на семейството, обвързана и със събитията през 1940 г., на повърхността изплуват факти, настроения и повеи за едно отминало време. За него дори и близо 80 г. по-късно не знаем достатъчно. Книгата на Тихчева е една от малкото възможности да се срещнем задочно с проблеми на хора, част от които са все още сред нас.

Повечето от тях рядко са отваряли приказка за преживявания, свидетелства за които са избелелите снимки, пожълтелите документи и тук-там съхранените писмени спомени. За радост напоследък и няколко художествени произведения от местни автори. Както и всичко, свързано с фолклора ни – песни, легенди, носии и битови предмети, много често обаче те не говорят достатъчно, за да бъдат разпознати като сигнали и символи.

      На добър път към сърцето на читателя на книгата на Татяна Тихчева, преровила лабиринтите на своята памет, за да ни предложи своите версии, много често подплатени с цифри, факти и документи за случилото се в нашия „най-север“-ен район. В трепетно очакване на втората й част, в която надявам се няма да бъдат спестени и други спомени за хора и събития в Силистра, герои на нашето време от близкото минало. (Автор: Йордан Георгиев, водещ на вечерта).

Какво каза авторката пред аудиторията - роднини, приятели, колеги?

„Аз много харесвам и обичам правната професия и особено адвокатската. Тя много прилича на археологическата. И в двете специалистът се рови  много – единият в законите, а другият в земята. И всеки от тях върти от всички страни правния казус, съответно изровеното парче керемидка, мисли, претегля го и го преценява, докато стигне до пълната истина. Когато съм следвала девиза на правото „Истината и само истината!“ и съм се съобразявала със закона, съм вземала най-правилни решения.

Кои са моментите, когато съм получила най-голямо удовлетворение: Когато съм родила децата си и после като завършиха висше образование; когато преодолях пречките за записването ми като студентка; когато съм оздравявала от тежка болест и съм се изправяла на крака, за да продължа нататък; когато видях готови  сборника „Добруджа“ (съхранил за поколенията бита, занаятите, нравите, обичаите и културата на добруджанци), кукления театър, художествената галерия, пансионата за стари хора, природо-биологическия музей в с. Сребърна, единствената в страната местна водно-спасителна база и др., за които разказвам в книгата - тези обекти са ми мили като родни деца, макар, че те имат и други родители; когато спечеля трудно дело; когато като съдия видя, че решението ми не е обжалвано от никоя от страните, което значи, че всяка го е приела за правилно.

Какво бих направила, ако...: бих довършила климатизацията на Римска гробница, а не съзнателно да оставя работата наполовина, само защото Станчо Николов ме нахока пред подчинените ми, че нищо не съм направила за нея, макар че бях вече направила нещо. Трябваше да преглътна унижението и да преследвам целта си до край. Ако го бях сторила, може би днес гробницата щеше да бъде спасена от влагата, която руши стенописите й  и щеше да бъде отваряна по-често за посетители. А ако не ми бяха отнели сектора на културата, щях да хвърля всичките си сили за построяването на копие на тази гробница.

За написването на спомените ми ме подтикнаха приятелките ми адвокат Николинка Бобчева и съдия Виолета Александрова, и зет ми Вичо (Велико Великов) – Бог да го прости!, който не дочака да ги прочете.  В книгата писах за това, което успях да си спомня на моята пределна възраст, и което сметнах за по-значимо. Много от фактите документирах, посочвайки официални писма и документи. 

Съществен извор на спомените ми се оказаха и работните ми тефтерчета, в които съм записвала  задачите си, указания и цитати от  разни форуми. Писах за истината и лъжата, за честността и недобросъвестността, за грамотността и невежеството, за искреността и поклонничеството. Благодаря на дъщерите си Мариана и Силвия, която живее в чужбина, че ме подкрепиха и финансираха отпечатването на книгата, както и на съпруга ми Бойчо за нейното създаване“.