И замръзналата клонка ще разцъфне...

Сн. от профила на Петър Порумбачанов
 Фейсбук

И тази седмица се затъркаля като снежна топка, за да топне като бухалка в полата на Първа пролет. Белким тя се смили над нас и ни върже за пъстроцветните си плохи, за да ни преведе през новото часово време.

Че пътят от +22 до -5 градуса хич не е добра дестинация за здраве, самочувствие и настроение. Макар бялото - в случая снегът, да е чисто, невинно, бляскаво и пречистващо понятие и състояние. И снежни човеци да направим - може и само под прозореца.

Как, ако снегът не ни беше изненадал...пак, щяхме да спасяваме под път и над път щъркели, за да проявим човещина към предвестниците на пролетта...

И вече, като сме ги видяли по телевизията или на снимка във Фейсбук, редом до знайни и незнайни благодетели - герои, можем и да вържем мартеницата си на най-близкото дърво. Нищо, че и то, горкото, току разцъфнало, вече е замръзнало.

Природа! Непредсказуема е, почти като нас, хората, дето понякога ни избива на безперспективни решения дори за собственото ни бъдеще.

Колко малко му трябва на добруджанеца - малко сняг в края на зимата -  и тутакси вади от дама коня, барабар с шейната. Я за удобство, а донякъде и за атракция. Че може да е последен снегът за отиващата си уж зима. Снимката е от профила на Веселин Сакуев във Фейсбук.

Честита пореден сняг - рядък гост за отлитащата зима. И благословена да е пролетта, с надеждата да ни донесе мечтаното обновление! И нека замръзналата клонка да разцъфне..., когато й дойде времето! Засега да приютим щъркелите - в свободните стаи по селата - в Главинишко Зарица даде пример, в кметския кабинет в село Овен, в гаражите на община Дулово и т.н. Който където намери за добре - време е за екоакции, госпожи и господа! А в Белица може и да продължим да подкарваме коня с шейната - къде за разходка, защо не и за снабдяване с хляб на самотна старица!