Поредна книга за историята на Силистра след 1940 г.

Излезе от печат най-новото издание на историческа тема с автор д-р Наталия Симеонова – уредник на отдел „Най-нова история” в Регионален исторически музей Силистра. Става дума за изследването „Пресеченият път на свободата. Силистра 1940 – 1947”, което е структурирано от авторката в два дяла: „Обществено-политическо и социално-икономическо развитие на Силистренска околия в периодите 1940-1944 и 1944-1947”. Авторката Наталия Симеонова е историк. Тя притежава допълнителна квалификация „Журналистика”, работила е като журналист в печатни издания.

Монографията е сериозен труд, който се чете на един дъх. Написана е на ясен, завладяващ и разбираем език. Съдържа богат снимков материал и ценни приложения. Предпечатната подготовка е дело на Милен Сапунджиев. Книгата е издадена от Издателство „Ковачев” – Силистра, със спомоществователството на Михаил Динев и Николай Марков. 

През 2016 г. придобива образователната и научната степен „доктор по история” с дисертационен труд на тема: „Обществено-политическо и социално-икономическо развитие на Силистренска околия /1940- 1947/. Дисертационният труд е в основата на новото научно изследване, посветено на историята на Силистра. През 2017 г. Регионален исторически музей представи изложбата „Паметта на улиците” с 188 фотографии на 23 табла, със съставителството на д-р Наталия Симеонова

Възвръщането на Южна Добруджа към България по мирен път е „сред малкото щастливи събития в новата българската история” – пише д-р Наталия Симеонова. С много аргументи и факти тя доказва историческата значимост на това събитие и неговото отражение върху развитието на Силистра.

„Обявяването на новината, че Южна Добруджа е отново в пределите на България, е приета с неописуем възторг от народа ни. За всички българи възвръщането на Добруджа е акт за национално освобождение на тази изконна българска територия”, посочва авторката. Целта, която си поставя със своята разработка, е да разкрие цялата сложност и противоречива динамика на социално-икономическото и политическо развитието развитие на Силистренска околия върху солидна документална основа и в определената хронологическа рамка. 

Изследвани са два периода, две протипоставящи се системи и тяхното отражение върху развитието на обществото. Изследването се опира на много непроучени и непубликувани документални извори, съхранявани в отделите на „Държавен архив” в Силистра и Русе, в Централния държавен архив, в Регионален исторически музей Силистра.

„През годините след 9 септември 1944 г. до приемането на конституцията в края на 1947 г. се трасира пътят към одържавяване на човешката личност, историческата памет и традиция, моралното съзнание; идеологизират се образованието и науката; предприемат се активни политически действия за обезсилване на частния сектор в промишлеността и земеделието”, пише авторката, която преди години работи и като журналист. Интересният и образен стил на авторката въвежда читателя в ролята му на съвременник на събитията. 

В хода на изложението можете да научите за пръв път факти, свързани с  възстановяване на българската държавност в Южна Добруджа и със задължителната размяна на българи и румънци, съгласно условията на Крайовския договор, което се отразява съдбовно върху хиляди семейства. Представена е ролята на общината за социално-икономическото развитие. Вижда се подемът в развитието на образованието, културатаи  стопанството през периода 1940-1944. 

През този период със свое решение на Министерският съвет обявява Силистра за град образец в България. Отразено е депортирането на таврийските българи и изселването на липованското  (казашко население). Читателят ще прочете за разгрома на опозицията, за червеноармейските подразделения и силистренци (1944-1945) и за обявяването на Силистренска околия за бедстваща през 1947 г., както и за много други интересни моменти. 

По публикация във Фейсбук на Цветана Игнатова

ВЕРСИНАЖ: Темите в най-новото издание с историческо съдържание, отнасящо се до Силистра за един премълчаван период от развитието на града и региона, са разработвани и от други автори, но в различен контекст, през последните десетина-петнайсет години това са:

- книгата на доц. д-р Румяна Лебедова „Златна Добруджа в българското етнокултурно пространство”;

- трилогията „Отвлечени - Прокудени - Преселени” на Момка Чумпилева за периода 1916-1940 г. (съдбите на няколко добруджански семейства);

- сборникът с разкази „Съхранена памет. Спомени на съвременници”;

- „С Добруджа в сърцето” на Милка Трендафилова;

- „Наказания без престъпления“ на Анастасия Якова (Тутракан);

- „Из лабиринтите на моята памет” на Татяна Тихчева

- сборници „Добруджа”;

- „Три добруджански рода” на Господин Великов и проф. Любомир Пенев; 
- „Историята на село Добротица” на Михаил Жеков и Пламен Петров; 
- няколко краеведски издания на Господин Великов от село Проф. Иширково 

и др.