Навръх Еньовден областният управител на Силистра Ивелин Статев бе сред гостите на събитието, посветено на големия народен празник с прояви в Дунавския парк, за да поздрави участвалите в него самодейци от различни читалища, както и гражданите, уважили поканата на община Силистра начело с кмета д-р Юлиян Найденов.
В същия ден гости на Силистра бяха представители на Сдружение „Славянско дружество Васил Друмев“ Шумен с председател проф. д-р Кина Вачкова, водени от проф. Ивайло Петров от Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“, един от редакторите на дадената за печат „Енциклопедия на област Силистра“.
Гостите споделиха, че през 2016 г. четирима от членовете им са получили медали от словашки университет, а един – от Карловия университет в Прага, за принос в развитието на връзките между България и Словакия, съответно и Чехия.
През година предстои представяне на сборника „Граници на славянството” с ред. доц. д-р Мл. Енчев, отбелязване 140-годишнината от излизането на в. „Дунавска зора” на Д. Войников с лектор доц. д-р Ю. Проданов, и много други. Държа да отбележа, че успешно си сътрудничим с институции като НЧ „Д. Войников 1856”, ШУ „Епископ Константин Преславски”, Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров”, Славянското дружество в България – София, с Полския културен институт – София, с Чешкия културен център – София, с други сродни сдружения в града и в страната.
След кратка беседа, в която гостите бяха запознати с историята и културата на Силистра, те уважиха с букет цветя паметника на Лев Толстой (по случай годишнина от рождението му), посетиха и биосферния резерват в Сребърна. В края на програмата си в Крайдунавска Добруджа бяха и в Посетителски център Кайнарджа, в който за историята на Кючуккайнарджанския мирен договор разказа неговият ръководител Дафинка Станева – възпитаник на Шуменския университет от годините му със статут на Висш педагогически институт.
От разказа на Станева стана ясно, че по време на 6-годишната „първа екатеринина война” се сменят седем велики везири при османците, а след договора Русия придобива правото да защитава пред Високата порта всички християни на Балканите, както и да построи православен храм в Истанбул.
Г-жа Станева се спря и на някои етнически особености в района: населеинето е в основата си гребенско, каквато има в Калипетрово, Попина, Ветрен и Алфатар, но има и преселници от Балкана - Сливен, Троян и от Харманлийско (главанци). Едва след 1940 г. обаче започва да се регистрира кой откъде е дошъл, с каква челяд и в кои имоти и живял, благодарение на местните свещеници, на които им е било разпоредено да вършат и тази държавна работа.
И още една подробност, свързана с природната забележителност - Сухоречието (на пътя Дуросторум - Девня още в римския и в следващите периоди): проучвания са правени първо в годините на румънската окупация, но по-голямата експедиция за последно е от 1968 г. (край с. Войново е имало някога пътна станция).
В общината се намира и крепостта при село Голеш, която е била важна в периода 3-4 в. сл. Хр. Проф. дин Георги Атанасов от РИМ Силистра има заслуга за някои научни разработки, свързани с историческото наследство в Кайнарджанско от тези далечни времена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар