Силистренска визита в уникалната православна църква в Добърско

Строители и ктитори

Наскоро в рамките на 13-ия скиорски добруджански тур „Банско 2016“, сред които и ученици, бе проведена и опознавателна екскурзия до една църква, която е без аналог в страната. В нея има много на брой икони, но и няколко, които са странни по своето съдържание. Става дума за тези, в които светци са вписани в нещо като космически капсули или ракети.

Село Добърско се намира на 20 километра от град Банско. Разположено е високо в Разложката котловина в Рила планина и от него се открива живописна гледка към Пирин и Родопите. До възхода на Банско в края на 18 век Добърско е било икономически водещото селище в Разложката котловина. Отглеждано е голямо количество добитък, а добърските търговци са изнасяли памук за Турция, както и за Босна, Сърбия, Испания, Виена, Будапеща и др. европейски градове

Храмът „Свети Теодор Тирон и Теодор Стратилат“ е изграден като трикорабна базилика от камък и хоросан (на места и с тухли) през 1614 година от будни и заможни добърчани. Малък е по размери (8,37 x 6,50 x 5,20 м) и външно не се отличавал от жилищните сгради, каквито са били изискванията в Османската империя.

Църквата е без камбанария и купол, и е наполовина вкопана в земята, а прозорчетата й са тип мазгали, поради което храмът прилича повече на малка непристъпна крепост. Добърчани компенсирали невзрачния външен вид с богата вътрешна украса. Поразителни са стенописите и автентичната архитектура, което причислява храма към най-ценните образци на българското изкуство.

През 1973-1978 г. реставраторът Петър Попов и архитект Златка Кирова почистили стенописите и обновили храма. Днес църквата е сред културните паметници под защитата на ЮНЕСКО и е отворена за посетители. В него богослужения не се извършват, а добърчани се черкуват само в църквата „Сретение Господне“, построена през 1860 година и изографисана от майстори от Банската зографска школа. (До тук текстът е от сайта Pravoslavieto.com и е по книгата на Елена Флорева „Старата църква в Добърско“, изд. „Български художник“ от 1981 година, както и по сайта dobarsko.org.

В България това е единствената църква, носеща имената на светците Теодор Тирон и Теодор Стратилат. Паметник на културата е и един от 100-те национални туристически обекта, оригинален по своя вид, защото няма съществена реставрация, вкл. допълнително  оцветяване и дорисуване. Реално всичко е съхранено от 400 години насам, тъй като храмът  е датиран като изграждане и изографисване към 1614 г. Макар че се предполага, че църквата е по-стара. 


Мотивите: например, скелетът е трикорабна конструкция, характерна за 9-12 в., а иконостасът е зидан, тъй като преди 4 века вече са се правели дървени иконостаси. Иконите са с позлата и са изработени от орех и мура, някои от които са участвали в изложби в България и в чужбина. На пода има и плоча с двуглав орел – символ на единението между патриаршията и държавата, върху който се чете и годината 1122. Това е мраморен византийски печат, какъвто се поставял на места с голямо енергийно излъчване.

Колкото до изобразителността в църквата, на практика става дума за 460 изображения върху 160 изрисувани кв.м., сред тях 30 са на светици, вкл. Мария Египетска, което също е много рядко срещано, тъй като най-често до 7 са жените светици, представяни в православните храмове. На едно от изображенията личат строителите Станко, Смилен и Спас, както и ктиторите Богдан, Хасия и Спас с макет на храма. Текстовете са на черковнославянски език. Екипът бил един първомайстор с поне двама или трима помощници, най-вероятно възпитаници на Дебърската школа, една от най-известните по това време на Балканския полуостров. Възможно било обаче да има и влияние на школата на Пимен Зографски от София.

Черен слой от свещите от естествени материали – пчелен восък, реално е консервирал иконите и така те са се запазили през вековете. Уникалната вентилационна система също е помогнала за съхранението, тъй като температурата никога не става по-ниска от 2 градуса и така няма замръзване, мухъл, влага и конденз. Църквата няма прозорци, но е с малки  отвори, свързани с обща кухина. Регулиране на движението на топлия и на студения въздух е в основата на естествената вентилация.

Някога пътят за Рилския манастир е минавал през Добърско. Край църквата има чудодейно аязмо, чиято вода помага на болести на очите. Тя никога не пресъхва и нивото й винаги е еднакво. Има предание, че с нея са си мили очите ослепените войници на цар Самуил, които, прибирайки се, за останали да зимуват в този район.

Дори са знае, че тук са се установили част от тях, за да създадат прочутата първата по рода си певческа школа за слепи певци, каквато е имало чак до 1919-1920 г. Една тяхна песен се е пеела 2 часа и е съдържала 40 куплета. От подобни народни източници се предполага, че цар Иван Шишман се е венчал в тази църква, в която е идвал неведнъж. В Рилския манастир се пази негова специална Рилска грамота, подарила Добърско на Рилския манастир. Църквата никога не е опожарявана и не е разрушавана.