![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjcohQNHos2pM2ZK1iPtwWq46tYxjWT2cOnSgcq0UyeBAI1r2DwMobDn44XiEmgEiYOy4qYIxxW_R2cZVlzqa9Gc9LFCf_svCcKdHNKnHTaUhMvB8_GQQRFh8OVDdOKA6ETrNlyo0cyAXw/s320/SKI-2.jpg)
За сметка на това най-близкият баир и без да е снабден с влек събираше дечурлигите, за да се радват на заниманията си. Справка – традицията в Сребърна продължава, макар да няма шанс за инвестиции с цел създаване на първата по рода си писта в равнинни условия, за каквото идеше реч преди няколко години.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEheLUgm7JmFFrbMd7HmTl7cPdpfGOTWJ9Y0gxYV-Vh6hWFeHyQK_r63EM2C6P6Ar6AGGkuzudmGKr3jZ0yefV0DJLgCo07PCuaUZVph1N3K29RtwIanBRwg7rHNJVBS3ljqf5SyNcu7aBo/s320/12697111_10208938434323169_3570429394730336977_o.jpg)
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEiGXwqpqitcPWGnS-xaguISbc2ZXhZ06f5SnEZCE_xP3stZ6JACIHQTPghyy12xzCSk2FN0S9t83cCIYd3vislYNMLqAiZ9kmgkqlmceM-FYDwYojTMGAMYAi6F8tjzk4nWSf-4xC9a0pc/s320/12710888_10208938386401971_5421159145463010028_o.jpg)
Продължението бе на Витоша, а впоследствие дълги години добруджанските скиори пориха пистите на Чепеларе и Пампорово, за да заслужат дебюта си в перлата на туризма – Банско. 130 души от 3 до близо 70 години се показаха и доказаха в първите дни на февруари, че и в равнината има любители на планината, и на екстремните снежни спортове, разбира се. В групата на научените са няколко тийнейджъри, сред които и поне един сноубордист, и половин дузина по-възрастни от тях, открили прелестта на ски спорта.
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEj03EWfLsHcrigfju2K4Lpw3pCBXHl6FVeqzx2cIVAFLHDk28lmwW6OxGuIk5I6Df3vUFTF1FcXMIof7oqM6enXQoYv5zHc8_zrWuf0Gcc4shhb3fnqTrXdwGG8k9SsY9fUfYMiweAQgOo/s1600/preobrazhenie+%25281%2529.jpg)
Църквата е без камбанария и купол, и е наполовина вкопана в земята, а прозорчетата й са тип мазгали, поради което храмът прилича повече на малка непристъпна крепост. Добърчани компенсирали невзрачния външен вид с богата вътрешна украса. Поразителни са стенописите и автентичната архитектура, което причислява храма към най-ценните образци на българското изкуство.
На практика става дума за 460 изображения върху 160 изрисувани кв.м., сред тях 30 са на светици, вкл. Мария Египетска, което също е много рядко срещано, тъй като най-често до 7 са жените светици, представяни в православните храмове.
Паметник на културата е храмът, той е и един от 100-те национални туристически обекта, оригинален по своя вид, защото няма съществена реставрация, вкл. допълнително оцветяване и дорисуване. Реално всичко е съхранено от 400 години насам, тъй като храмът е датиран като изграждане и изографисване към 1614 г. Макар че се предполага, че църквата е по-стара.
Край нея има и чудодейно аязмо, чиято вода помага на болести на очите. Тя никога не пресъхва и нивото й винаги е еднакво. Има предание, че с нея са си мили очите ослепените войници на цар Самуил, които, прибирайки се, за останали да зимуват в този район.
Дори са знае, че тук са се установили част от тях, за да създадат прочутата първата по рода си певческа школа за слепи певци, каквато е имало чак до 1919-1920 г. Една тяхна песен се е пеела 2 часа и е съдържала 40 куплета. От подобни народни източници се предполага, че цар Иван Шишман се е венчал в тази църква, в която е идвал неведнъж. В Рилския манастир се пази негова специална Рилска грамота, подарила Добърско на Рилския манастир. Църквата никога не е опожарявана и не е разрушавана.
От зимния тур ще остане незабравимо и посещението в Дешкината къща в село Горно Драглище, където в автентична селска обстановка от 19-и век учениците от ЕГ – Силистра, както и някои от по-възрастните участници в групата, се потопиха в уникална атмосфера. Включително и с възстановката на сватбен ритуал –с „младоженци“, батнаа (кумица) и кум, и шаферки, естествено, както им казват в днешно време. И още – в направата на специална вита баница.
Всичко това, гарнирано с наздравици с ракийка, сокче и винце – домашно производство, в името на празничното настроение. И се необикновено живия и арттистичен разказ на домакинята - Елена Пъдарева, ръководител на местната фолклорна група. С една идея повече гостоприемна от много хора в този винаги буен и буден край на България.
На ски като на ски. За финал – един малко разбит нос и една контузена ръка. След безбройните спускания в името на удоволствието и здравето дадената „жертва“ е нищожна. Преживелиците и натрупаният опит са гаранция, че догодина добруджанските скиори пак ще тръгнат към планините, за да докажат, че и в равнината има изкусни майстори на белите писти.
Йордан Георгиев
Банско – Силистра
Няма коментари:
Публикуване на коментар