 |
В зала 12 на ХГ Силистра бе открита изложба с дърворезби на силистренеца АТАНАС РУСЕВ (1921-2013 г.) |
В Силистра винаги е имало интересни
творци – професионалисти в занаята и изкусни автори, които са пропуснали
часовете в авторитетни учебни заведения у нас и по света, но и без да имат
специалната школовка са успели да излеят душата си в своите произведения.
Градската художествена галерия в
Силистра е един от примерите за съхранение с уважение на културното ни
наследство в сферата на изобразителното изкуство. Напоследък тя е и образец за
това как чрез различни временни експозиции на разнообразни творчески търсения и
находки, както и да делят мегдан художници с титли и техни колеги – любители,
прегърнали тайнството, наречено изображение.
Днес сме свидетели на една изложба,
посветена на творец, който живя сравнително дълго – до 92 години, работи много
и в различни сфери, за да ни остави ето тези дърворезби, чрез които е
реализирал своето светоусещане, при това пресъздадено в края на житейския му
път.
Създателят на 15-те дърворезби в
изложбата, която откриваме, се казва Атанас Русев и е роден през 1921 г. в с.
Българка. От малък му се отдавала занаятчийската работа и каквото е пипнел, го е
изработвал с голямо умение и до съвършенство. Баща му е бил един от
най-големите майстори на селски чешми и герани в региона. Има
построени десетки – малки и големи – край Кутловица, Срацимир, дори и в днешна
Румъния, вкл. и чешмата при аязмото на манастира „Дервента“ и част
от самата обител, намираща се на 15 км от Силистра.
Участник е във Втората световна
война. Награждаван е с много медали и ордени за храброст. Учредител е на ТКЗС,
част е от Задругата на майсторите. Създал е много творби, с които участва в
изложби в Орешака, Ловешко, в галерия „Дръстър“ – Силистра, в изложбената зала
на ул. „Шипка“ 6 в София. Негови творби има в колекции в градовете
побратими на Силистра – Дрезден и Хмелницки, научаваме от разказ за
дърворезбаря, поместен в книгата на учитeлката Йорданка Жекова.
Пак от нея разбираме: „По време на
образуването на Моторно-тракторните станции през 50-те години на миналия век
изпращат Атанас Русев в гр. Левски на курсове за трактористи. Завършва ги и
застава начело на бригада в Добруджа. После го преместват като машинен техник в
„Зърнени храни“, където работи 13 години. Основава се обаче
училището по машиностроене, където го вземат на работа като майстор –
преподавател по практика. Там работи 15 години, докато се пенсионира през 1981
г. Впоследствие 9 години е огняр в детска градина „Нарцис“, на която е посветил
една от творбите си със специален надпис.“
На практика там започва сериозната си
дърворезбарска дейност, използвайки всеки свободен момент, за да пресъздаде
своето отношение към флората, фауната и живота като цяло. Темите му са
характерни за декоративно изкуство, каквото е дърворезбата: розети за тавани,
някои от които са със самостоятелно художествено звучене; композиции с кукери,
хайдути, животни, плодове, растения, човешки фигури и др. Русев бе създателят и на
металната ограда по дигата на река Дунав край Дунавския парк, която в
продължение на 30 години бе едновременно преграда и прекрасно произведение на
изкуството.
От днес на нашето внимание са 15 от
изящните изработки на самобитния и самоук майстор на дървото. Както твърдят
специалистите, той няма художествено образование, но творбите му са
професионално направени и са заредени с богата естетика и символика.
Материалът за изработката им е предимно от
орех. Това е втората му самостоятелна изложба в града ни, вече три години след
смъртта му, реално посветена на 95-ата година от рождението му. Предишната е
била експонирана преди 12 години в тогавашната галерия зад някогашния магазин
„Валентина”, стопанисвана в онзи период от Групата на художниците към СБХ, както разбрахме от страниците на в. "Силистренска трибуна"
Скулпторът Йордан Колев – директор на
Художествената галерия, който е организатор, вдъхновител и домакин на проявата, а и така да се
каже – художествен консултант на своя талантлив родственик, е племенник на
автора на изложбата. Негово бе правото да я открие и да каже в допълнение
няколко думи за човека, общественика, самодееца, фронтовака, дърворезбаря
Атанас Русев. Благодарение на който грее кръстът на уникалната арменска църква в Силистра, както и част от иконостаса на най-стария по рода си в България храм на сънародниците ни, за които важи поетовото определение "
Изготвил: Йордан Георгиев
Няма коментари:
Публикуване на коментар