В Силистра предстои представянето на книгата, пресъздаваща българския завет

В момента в издателство РИТТ Силистра под печат е книгата на силистренеца етнолог д-р Йордан Касабов „Богомилите вечни и живи – пратеници от древността“. Още със заглавието си тя провокира интерес и скорошен стремеж да бъде разлистена, както от корифеи в науката, така и от всеки любопитен българин, петимен да научи нещо…за себе си, за своя род, за потулени тайни и за захвърлени в забравата минали събития.

„Книгата е за чистотата на българския помисъл (цел, стремеж, желание, воля) в народностната ни изява и е в два основни дяла – величието на България и силата на богомилството“, казва във въведението авторът, който е д-р по етнология с опит на учител, школски директор, кмет на село с традиции, а и като преподавател на студенти. Той не крие, че „четивото, писано над 30 години, поднася изненади“. Някои от тях се крият в твърденията на над 300 учени от цял свят през последните 25 века, както и в повече от 150 цветни приложения и в черно-белите изображения, предлагащи нагледни уроци по българолюбие.

Основателят на християнството, познато днес, е от Константин Велико от IV в. – 13-и апостол. При него християнството е обявено за равноправна религия. Никея – Измир, 325 г. сл. Хр. – първи църковен събор – примат се символите на вярата, сред които „Христос е бог, а не човек“. През 392 г. са забранени всички останали религии в Източната и в Западната империи.

Специфична особеност на богомилите е техният таен знак – елипсовидни два овала във формата на цифрата 8 в хоризонтално положение. И днес – доказателство са символи, материални факти, знаци, графити. Търсим не цялото, а отломки от нещото, закътани някъде, преустроени по своему в един особен свят, в по-други съизмерения на поведение, живот, изповеди.

Богомилството е едновременно учение, идеи, движение, орган, братство, социум, ерес. Силният интерес към него е след 1878 г. Първенстващият му документ е „Беседа против богомилите“ от Презвитер Козма. Друг основен документ е „Борилов синодик“. Гръкоезичните извори обаче са повече като брой и обем от българските: „Паноплия догматика“, „Алексиада“-та на Ана Комнина, вкл. със сведения за Василий Врач.

„Тайна книга“ и „Катарски требник“ са запазени в латински преводи и преписи. Антибогомилската книжнина е църковна по характер и съдържание. Инквизицията е институт  за църковно мракобесие в името на правата и истинна вяра – при католиците – от 1233 г. папа Инокентий III създава за борба срещу катарите/албигойците. През първите векове християнството е „религия на чистата и непорочна вяра“.

Богомилската литургия е много опростена: общо молитвено събрание, благослов на хляба, посвещение в богомилската вяра, духовно кръщение. Признават Бог за творец и единствен господар на всичко. Богомилите приели за свое верую евангелието на Йоан – „пази ми паството“, „пази агънцата Ми“, „пази овцете Ми“. Любимият им ученик е апостол Петър.

В книгата се  разкрива как чрез т.нар. кабала става предаването на знания и тайни от уста на уста, от уши на уши. Научаваме също, че Светото писание – евангелието – благовестието означава  50 написани жития за Христос – през 325 г. приемат само 4 – на Йоан, Марко, Матей и Лука (последните три прокламират покорството) – канонизирайки ги, те съставляват Новия завет, който не различава полове, народности и социално положение на вярващите. Съхранен е в 5 000 ръкописни версии, но нито една не е по-ранна от IV в. сл. Хр.

Eретикът Богомил (мил на бога) е от времето между 920-970 г.  При цар Борил през 1211 г. излиза специален синодик срещу богомилите. Богомилството се появява не само като проект на човешкия протест и демократизъм, но и под влияние на сродни ереси като манихейство, масалианство, павликянство, гностицизъм, митраизъм и зороастризъм (в районите на днешните държави Афганистан и Иран – в земите на древните българи), тракийски орфизъм (вяра в соларните символи – застъпени до края на 20 в. в надгробията, както в надгробните паметници и плочи при българите), келтска вяра. народен ислям.

При древните българи Бог е олицетворяван на камък, стълб, опора. Между чистото Христово учение и дотогавашните български схващания за света не е имало непреодолими противоречия. С християнството обаче у нас идва византийската църква със закостенели езически схващания, със свое устройство, с негоден календар и с невежество. Григорианският календар от края на 16 в., е еднакъв с древно българския.

В Европа се съхранява много от богомилските идеи – чрез някои легални форми, други полулегални, трети – тайни: ордени, движения, рицарски структури, общества – масони, розенкройцери, валдесианци, илюминати и др. 120 години трае иконоборството във Византия от Лъв III нататък. В България павликянството идва в VIII в. чрез арменци и сирийци. Стават ясни инякои интересни за нас, добруджанци, подробности, например, че славянски поселения в област Силистра е имало в районите на Гарван, Сребърна, Попина, Дунавец, Старо село, Нова Черна – „славяните живеят в гори, реки, блата, непребродими езера“.

Читателят разбира също, че бекташизмът и къзълбашеството са народен ислям, а месия идва от древноегипетски („месах“) – през 1 в. от н.е. това е човек, който ще победи божиите врагове и ще установи божието правосъдие. Сигурно ще запомни още, че сезонната диета на императорите е, както следва: напролет – овче месо, летем – пилешко, есенес – кучешко (?), зиме – свинско. 

Авторът на книгата Йордан Касабов в продължение на десетилетия изследва културата на българите в материалния и в духовния й смисъл, плод на което  са книгите му „Къзълбашите отвъте и отвън“, „Етнокутурно изследване на къзълбашите в Североизточна България“, „Един народ –  две вери“, „Преживели“ и др. Съавтор е при съставянето на над 20 сборника с научно съдържание.

В ход е подготовката на две други книги: едната е за  т.нар. шиковско население със съртовски произход – отнася се за села като Калипетрово и Алмалий – в Румъния. То е създало в повече от 10 селища една диаспора със свои колонии и центрове (метрополии).  Това население идва от доказани в продължение на векове средища на българизма. В книгата ще бъдат представени поименно 50 рода, като 20 ще бъдат предложени във вид на родословни дървета, вкл. някои от тях са развити в цялостен вид. Другата е посветена на дървото в бита на българина от древността досега.