Колкото до самия маджун - голямо варене пада, часове въртене на дървената лъжицо-лопата на бавен огън, щото сгъстяването е тайната - майсторлък трябва, търпение и усет. Подобно на други подобни дейности - и варенето на маджун, подобно на варенето на ракия не е за всеки.
И накрая е блаженството - тавата е смъкната от импровизирания котлон - дупка в земята, покрита с туч, материалът е разлят в подходящите съдове - някога на по-късен етап - вероятно след изстиването на сместа, отива за дълго в делва или дамаджана от керамика. За да стои съдържанието непокътнато и непроменено с години.
Идва краят на магията, финалът е експресивен и вкусен - пускаш в действие показалеца, загребваш полузагоряла динена каша, облизваш, и повтаряш - до свършване или докато не те изгонят, за да ти заеме мястото до тавата някой по-пригладнял от теб. Да припомним, че диненият маджун се приготвя от добре узрели сладки дини, на които меката част се изстъргва и се прецежда първо през сито, а после и през два слоя марля. Полученият резултат се вари до кипване, като непрекъснато се маха пяната. После сокът се прецежда и вари на тих огън, докато не си намали 5-6 пъти първоначалния обем.
Празникът на динения маджун е една възможност за съхраняване на дейност, характерна за района в предишни десетилетия, а и е повод за провеждане на събор с оригинално съдържание. На сцената в местността „Гизлиджа“, където е изградена и легендарна чешма, се изявиха представители на близо 20 читалища и клубове от различни населени места. Празникът имаше и съпътстващи прояви (конкурси за интересно писана каруца, красив динен фенер, оригинално моделиране върху дърво), повечето от които с участието на деца и младежи, реализиращи проекти в сферата на изкуството и предприемачеството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар