сряда, 6 септември 2017 г.

Слова, стихове, песни и поднасяне на венци в Деня на Съединението в Силистра

В Силистра, както и в други населени места от областта на 6 септември бяха проведени тържества във връзка с Деня на Съединението. В областния град то бе в Дунавския парк с участието на представители на НС, на Областна администрация, представена от зам. областния управител Стоян Бонев, на Общински съвет Силистра и на Общинска администрация, чието дело бе празникът, на политически и неправителствени организации.

Слово държа кметът д-р Юлиян Найденов, подчертавайки ролята на Съединението. Кирил Димитров и Петър Ганев от Клуб за художествено слово при ОУ „Отец Паисий“ с р-л Ванушка Ангелова представиха патриотични стихове, а подходящи за случая песни изпълни трио Тодорови от Център за музика и изкуства „Мегатон“. На почетен караул бяха членове на Клуб „Родолюбие“ с р-л Валентин Петков.


Градският духов оркестър озвучи с маршове поднасянето на венци и цветя пред паметника на цар Борис III, изграден в началото на хилядолетието във връзка с годишнина от възвръщането на Южна Добруджа към майката родина  България след Крайовската спогодба през 1940 г.

За самия акт на Съединението пред множеството силистренци говори д-р Наталия Симеонова от Регионален исторически музей Силистра: „На 6 септември 1885 г. телеграфните агенции по света разпространяват новината, че малка България, наскоро освободен османски вилает край Дунав, нарушавайки Берлинския диктат и императивите на европейската дипломация, дръзва сама да чертае съдбата си. С акта на Съединението българите показват на света, че не може да съществува граница между един народ, т.е. между Княжество България и Източна Румелия, макар и последната да е подвластна на султана…Съединението за сетен път доказва, че изкуствените разделения и ограничения, изкуствено създадените държави, налагани на балканските народи в интерес на Великите сили, не могат да имат трайно съществуване. С пълна сила това се потвърждава и днес.

…Още първото княжеско правителство започва подготовка за пълно единство на българите чрез поддържане на близки връзки с автономната област, материално подпомагане и дипломатическа защита на поробените сънародници. Тази политика се следва от всички кабинети независимо от партийните им различия. През април 1880 г. по инициатива на дейци от Източна Румелия е направен първият опит за съединение.

От началото на 1885 г. започва нов етап в развитието на съединението като движение. Той е ознаменуван със създаването на Българския таен централен революционен комитет в Пловдив…През април с.г. е приета програмата и уставът на БТЦРК, които наподобяват програмата и устава на БРЦК от времето на Васил Левски. Член 1 от програмата гласи: „БТЦРК има за цел окончателното освобождение на българския народ чрез революция морална и с оръжие.“

…На 25 юни 1885 г. в с. Дермендере, Пловдивско се провежда тайно съвещание, на което присъстват и представители на Княжеството, което означава, че правителството в София и княз Александър Батенберг следят отблизо подготовката на съединистката акция, предвидена да се извърши на 15 септември. Събитията в Източна Румелия обаче се развиват с шеметна бързина и изпреварват решенията на Комитета. На 2 септември в Панагюрище стават вълнения. По примера на Априлското въстание от пролетта на 1876 г. трима младежи излизат на главната улица с развято знаме и с изстрели обявяват: „Долу Румелия! Да живее Съединението!“ На 6 септември властта в Източна Румелия е пометена само за няколко часа от въстаническите чети и българската милиция.

…На 6 септември сформираното правителство начело с д-р Георги Странски изпраща уведомителна телеграма до княз Александър I. Очаквайки тези събития, на 8 септември той издава Манифест, с който приема Съединението, а на 9 септември е тържествено посрещнат заедно с министър-председателя Петко Каравелов и председателя на Народното събрание Стефан Стамболов в Пловдив.

Съединението е нарушение на един от най-строгите и категорични международни договори в европейската история – Берлинския, приет на 1 юли 1878 г., който урежда за времето си Източния въпрос. Затова то трябва да бъде признато от Великите сили, подписали документа.

…На 19 февруари 1886 г. в Букурещ е подписан мирният договор между България, Сърбия и Османската империя. На 24 март 1886 г. в двореца Топхане в Цариград Великите сили признават Съединението. Съединението на Княжество България с Източна Румелия и победоносната война със Сърбия са най-значителните събития във външнополитическата ни история за десетилетия след Освобождението. 

В тях участва целокупният български народ. В резултат на Съединението България почти двойно уголемява територията си. Населението вече достига 3 070 988 жители. Това е голямо постижение за консолидацията на нацията. Княжество България се превръща в най-значимата държава на Балканите, разполагаща със силна войска. Създават се реални предпоставки за икономически възход. Съединението показва на Европа, че българите искат единствено обединението си, а не чужди територии.“


Няма коментари:

Публикуване на коментар