
Завършила е „История“ във
Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Заминава за Гърция през
2001 година. Работи като чистачка в метрото в Атина. Заради активната си
синдикална дейност, в подкрепа на обикновените работници, през 2008
година , неизвестни мъже я заливат с киселина. Този акт на насилие е
оценен като най-жестоката атака срещу синдикален лидер от последните 50
години! Той дава повод за нови улични протести в продължение на
започналите 2 седмици по-рано масови безредици. След възстановяването си
Кунева продължава синдикалната си дейност.
В предаването „12+3“ на БНР, а и в
една от националните телевизии (BiT) режисьорът Ничев, участвал, вкл. и като сценарист, в реализацията на 23
филма, обясни как е стигнал до идеята за филма: „Едно кратко съобщение някой от всекидневниците което намери жена ми, работеща заедно с мене
от години, го донесе и каза: „Знаеш ли, чувствам, че тази история има
много-много интересна съдба и може да стане много интересен документален филм.“
Без да се замислям, веднага
звъннах във Външно министерство на наши приятели, те ни свързаха с нашата
посланичка,която ми даде мобилния телефон на Костадинка Кунева в Париж. Там
българката продължава своето лечение и след телефонен разговор се разбрахме за
първата дата, в която тя би могла да се срещне с мен във френската столица.
Взех самолета и проведохме заедно с моята съпруга тридневен разговор с нея, за трудния
й живот и за всичко, която тя чувства и усеща в този момент; след трите дена Кунева
даде съгласието си да направим филм за съдбата на един човек, преживял много.
Това е съдбата на жена, която ще разтърси всеки зрител с искреността си, с преживяванията с това е филм, който ще даде кураж на всички наши сестри, майки, дъщери, работещи като чистачки, гледачки на възрастни хора в чужбина; на всички, имащи мисълта, че заминаването в чужбина е някаква Аляска, някакво видение, че ще осъществи всичките им мечти.
Това е съдбата на жена, която ще разтърси всеки зрител с искреността си, с преживяванията с това е филм, който ще даде кураж на всички наши сестри, майки, дъщери, работещи като чистачки, гледачки на възрастни хора в чужбина; на всички, имащи мисълта, че заминаването в чужбина е някаква Аляска, някакво видение, че ще осъществи всичките им мечти.
Няма коментари:
Публикуване на коментар