Измененията и допълненията в ЗДОИ – крачка към подобрен електронен достъп до информация

Александър Кашъмов, ръководител на правния екип на ПДИ

Александър Кашъмов

На 26 ноември 2015 бе приет на второ четене Законопроект за изменение и допълнение на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ).[1] Повечето текстове влизат в сила на 12 януари 2016, някои – три месеца по-късно,[2] а трети – в други срокове, най-късният от които е през 2017. С измененията се подобрява както режимът, свързан с предоставяне на обществена информация, така и този на т.нар. повторно използване на информация от обществения сектор. Текстовете бяха формулирани с участието на Програма Достъп до информация.[3]

Разширява се възможността за електронен достъп. Досегашните четири категории информация, които институциите са длъжни да публикуват в интернет съгласно чл.15, ал.1 от ЗДОИ, нарастват на 17. По-голямата част от тях покриват вече съществуващи задължения за публикуване. Има обаче и нови категории - един от тези случаи се отнася до информация, предоставена повече три пъти по заявления (чл.15, ал.1, т.16). Създава се изискване да се публикува онлайн и информацията от обществен интерес, която трябва да се съобщава по инициатива на органите на власт (чл.14, ал.2). Ръководителите на администрациите се задължават да приемат списъци с допълнителни категории информация, подлежаща на оповестяване в Интернет (чл.15а, ал.3). Въвеждат се срокове за публикуване – три дни от обнародването, публикуването, респ. създаването на информацията (чл.15а, ал.4) и наказания за неизпълнение на задължението – от 50 до 100 лв. за физически лица и от 100 до 200 лв. за юридически лица (чл.42, ал.3).

На администрацията се забранява да изисква електронни подписи на заявленията, изпратени по електронна поща (чл.24, ал.2). Това законодателно решение е отговор на негативните практики, наблюдавани през годините, да се обременяват гражданите с такива изисквания. Записва се от друга страна изрично задължение в отговор на заявление служителите да предоставят документи и по електронен път или чрез препращане към интернет адрес, на който са качени (чл.26, ал.1, т.4). В тези случаи няма да се подписва протокол за предоставяне на информацията, а достъпът ще е безплатен (чл.35, ал.3). Гражданите ще могат да подават заявления и чрез специална платформа, на която ще се публикуват решенията по тях и дадената информация (чл.15в).

Мълчанието на попитано трето лице няма да се приема за несъгласие да се предостави засягаща го информация, както досега, а за съгласие (чл.37, ал.1, т.2).

Основна цел на измененията бе да се подобри повторното използване на информация от обществения сектор, в съответствие с Директива 2013/37/ЕС. Задължението да се предоставя информация по този ред се разширява, като към досегашните задължени субекти – държавни органи и публичноправни организации, се прибавят библиотеки, музеи и архиви. Изяснява се определението на понятието „публичноправна организация“, включващо и контролирани от държавата и общините търговски дружества, като отпада изискването тя да е създадена с цел „задоволяване на обществени интереси”, което до момента служеше за параван определени държавни фирми да се изключват от приложното поле на закона.[4]

Институциите и организациите трябва да се стремят към осигуряване на възможност за ползване и публикуване на информация в машинно четим формат. Стандартните условия за повторно използване на информация от обществения сектор и за публикуването й в отворен формат ще се определят с наредба на Министерския съвет. Институциите и организациите ще публикуват информация в отворен машинно четим формат в правителствен портал „отворени данни“ (чл.15г). Този формат дава възможност за лесно обработване на информацията за търговски и нетърговски цели.

Таксите за повторно използване на информация, съхранявана от държавните органи, не могат да надхвърлят материалните разходи за нейното възпроизвеждане и предоставяне (чл.41ж, ал.1). Когато информацията е съхранявана от останалите организации, таксата не трябва да надвишава разходите по събирането, производството, възпроизвеждането и разпространението заедно с разумна възвръщаемост на инвестицията (чл.41ж, ал.3). Определянето на таксите ще бъде в съответствие с обективни, прозрачни и проверими критерии, определени с методика, приета от Министерския съвет. Предвижда се приемането на тарифи от Министерския съвет и общинските съвети. (чл.41ж, ал.5).

Ограниченията за повторно използване на информация съответстват на предвидените в директивата и българското законодателство (чл.41б, ал.1). В случаите на търговска и производствена тайна институциите и организациите са длъжни да правят преценка за надделяващ обществен интерес от преодоляване на защитата (чл.41б, ал.3). Ако такъв не е налице, институциите и организациите са длъжни да предоставят частично информацията за повторно използване (чл.41б, ал.2).  

---

[1] ДВ. бр.97 от 11 Декември 2015г.

[2] Например относно активното публикуване на информация.

[3] Членове на екипа на ПДИ участваха в работната група, определена от министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, впоследствие организацията участва в общественото обсъждане на проекта и в обсъжданията в парламентарните комисии.

[4] Така например независимо че капиталът на Български енергиен холдинг е изцяло държавен, се приемаше, включително в съдебната практика, че не бил публичноправна организация, тъй като не е създадено за задоволяване на обществени интереси. Вж. например Определение № 2113/11.02.2012 г. по а.д. № 1905/2011 г. по описа на ВАС, V о.