Повече прозрачност и отчетност за риболовните кораби във и извън ЕС. На 2 февруари 2017 на пленарно заседание на Европейския парламент (ЕП) 586 депутати гласуват ЗА приемането на Регламент, който ще въведе прозрачност на собствеността на риболовните кораби и ще замести Регламент 1006/2008 относно разрешения за риболовни кораби на Общността извън нейните води. Предстои ЕП да започне преговори със Съвета, за да се постигне съгласие по текста на Регламента на първо четене. Това е резултат от кампанията на над 40 неправителствени организации, в това число и Програма Достъп до Информация, които по инициатива на Access Info Europe и Oceana изпращат съвместно писмо до депутатите в ЕП, с което ги призовават да подкрепят Регламента и създаването на регистър на собствениците на риболовни съдове в ЕС.
Новият регламент предвижда публичен регистър, който ще съдържа уникален идентификационен номер, даден от Международната морска организация (IMO), данни за компанията и собственика, типа оторизация на риболовния съд и възможности за риболов.
Пълна прозрачност на лобизма. Често големият бизнес има прекомерно влияние върху политиките на ЕС, което води до решения, поставящи печалбата пред интересите на хората и намаляват гражданското доверие в обединена Европа. ALTER EU, CIVIL Society Europe и Transparency International EU вярват, че прозрачността на лобизма е важен инструмент в борбата за взимане на решения в обществен интерес на европейско ниво. Затова те призовават със съвместно писмо за актуален регистър на лобистите, който да обхваща прякото и непряко лобиране и да информира кой влияе върху взимането на решения, по кои теми, от чие име и с какъв бюджет. Тази инициатива ще подпомогне съвместната работа на Европейската комисия, парламента и Съвета за постигане на междуинституционално съгласие по отношение лобисткия регистър.
Достъпност на подготвителните документи относно изготвянето на законодателни проекти в ЕС. На 10 март 2017 Европейският омбудсман Емили О’Райли изпрати 14 въпроса до Съвета на ЕС за това как се подготвят законодателните текстове по време на срещите на посланиците и заместник посланиците на държавите членки и на над 150 комисии и работни групи, в които участват национални държавни служители и дали процедурата е съобразена със стандартите за прозрачност на ЕС. До 31 декември 2017 беше открита публична консултация за изпращане на мнения, свързани с достъпност на информация и документи; прозрачност на дискусиите.
През 2017 се проведе още една обществена консултация. Тя беше по инициатива на Европейската комисия (ЕК) относно защита на служителите, сигнализиращи нередности (whistleblower protection). Целта бе да се събере информация, различни гледни точки и опит по темата; да се очертаят елементите, които са важни за ефективната защита на лицата, подаващи сигнали за нередности. Обществената консултация трябва да подпомогне създаването на минимални стандарти за whistleblower protection. Както е обявено в работната програма на ЕК за 2017, Комисията оценява възможността за хоризонтални и допълнителни секторни действия на ниво Европейски съюз, за да има по-голяма защита на служители, сигнализиращи нередности при спазване принципа на субсидиарност (решенията по създаване на политики да се взимат на възможно най-децентрализирано ниво).
Европейската комисия (ЕК) не може да отказва достъп до писмени становища на държавите членки, съхранявани от нея на основание, че становищата са документи, свързани със съдебни производства. На 18 юли 2017 Съдът на Европейския съюз излиза с решение, с което отхвърля жалбата на Комисията и потвърждава решението на Общия съд. В решението се казва, че фактът, че Регламент 1049/2001 не се прилага при заявления за достъп до документи, адресирани до Съда на ЕС, не означава, че документи, свързани със съдебната дейност на институцията, по принцип, са извън обхвата на регламента, когато те се съхраняват в институциите на ЕС, изброени в регламента, като например Комисията. Пълният текст на решението е достъпен тук.
ЗАКОНИ ЗА ДОСТЪП ДО ИНФОРМАЦИЯ
19 години от приемането на Орхуската конвенция. На 25 юни 1998 в Орхус, Дания, Икономическата комисия за Европа на ООН (UNECE) приема Конвенцията за достъп до информация, участието на обществеността в процеса на взимане на решения и достъп до правосъдие по въпросите на околната среда, известна като Орхуска конвенция. Тя свързва екологичните права и правата на човека; постановява, че устойчивото развитие може да бъде постигнато само чрез участието на всички заинтересовани страни; свързва отчетното управление и защитата на околната среда; фокусира се върху взаимодействието между обществеността и публичните институции. България ратифицира Орхуската конвенция със закон, който е приет от Народното събрание на 2 октомври 2003.
25 години от ратифицирането от България на Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Член 10 на Конвенцията гласи, че „всеки има право на свобода на изразяване на мнения. Това право включва свободата на всеки да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от държавните граници”.
Парламентът на Ливан прие Закон за достъп до информация. Така вече в 117 държави по света има правна рамка, регламентираща достъпа до информация. Законът предвижда активно публикуване на информация и оповестяване на информация при поискване, изключва информация за националната сигурност и личните данни.
ЛИЧНИ ДАННИ
Характерното за 2017 е изследването и търсенето на баланс между свободата на изразяване и неприкосновеността на личния живот – права, които взаимно се допълват, особено в дигиталната ера. Те са важна основа за всяко открито и демократично общество и са сред основните предпоставки за неговия прогрес и за изявата на всеки индивид.
Защита на личните данни в контекста на Big Data. На 24 януари 2017 Съветът на Европа публикува „Насоки за защита на лицата при обработване на личните им данни в света на Големите данни“, подготвени от консултативния комитет по Конвенция 108. Тъй като т.нар. големи данни позволяват да се събира и анализира голямо количество от данни, за да се идентифицират модели на мислене и да се предвиди поведението на групи и общности, трябва да се вземе предвид колективния размер на риска, свързан с използването на данните. Като се има предвид разпространението на големи данни в различни сектори, Насоките на Съвета на Европа дават обща рамка за защита на данните, които могат да се съобразят с най-добрите практики за защита на личните данни в специфичното поле на прилагане на големите данни (напр. здравеопазване, финансов сектор).
Глобални принципи за свобода на изразяване и лична неприкосновеност. На 7 март 2017 в Женева се състоя 34-та сесия на Съвета за права на човека към ООН. Като съпътстващо събитие към нея неправителствената организация Article 19 оповестява Глобалните принципи за свобода на изразяването и личната неприкосновеност. Целта на принципите, разработени от експерти от цял свят, е да дадат насока как да се гарантира защитата на свободата на изразяване и личните данни и как да се намери баланса между двете права, когато те са в конфликт, било онлайн или офлайн. Според Томас Хюз, изпълнителeн директор на Article 19, „Дигиталните средства представляват сериозно предизвикателство пред прилагането на правото на неприкосновеност на личния живот и сродните права“. Принципите са 29 и са групирани в 5 секции. Може да се прочетат тук.
Щит за поверителност на данните: депутатите в ЕП се притесняват от омаловажаването на предпазните мерки за неприкосновеност на личния живот в САЩ. Нови правила, позволяващи на Националната агенция за сигурност на САЩ да споделя лични данни с други американски агенции без съдебен контрол, както и скорошните разкрития за следене от страна на американски доставчик на електронни комуникационни услуги и недостатъчен капацитет на контролните органи на САЩ са сред споменатите опасения в резолюцията на ЕП, изпратена на 6 април 2017. В резолюцията, приета с 306 гласа "за", 240 "против" и 40 "въздържали се", ЕП призовава Европейската комисия да направи оценка и да гарантира, че „щитът за поверителност на данни“ (Data Privacy Shield) между ЕС и САЩ предвижда достатъчна защита на личните данни на гражданите на ЕС и е в съответствие с Хартата на основните права на ЕС и новите правила за защита на личните данни.
Разследване, големи данни и отворени данни са във фокуса на ООН. Правителствата не трябва да предоставят каквито и да е лични данни под формата на отворени данни, освен ако предпазните мерки за защита на личния живот са непробиваеми, заяви експерт на ООН в областта на личните данни на генералната асамблея в Ню Йорк през октомври 2017. По думите на специалния докладчик по правото на лична неприкосновеност към Комитета по правата на човека към ООН Джо Канатачи огромно количество информация за гражданите се събира без тяхно знание или съгласие. Влиянието на т.нар. „големи данни“ (мащабни масиви от данни, съдържащи структурирана или неструктурирана информация) и отворени данни относно личната сфера е тревожно. Според Канатачи са обезпокояващи не само събирането на данни, но и възможността фирмите продават и търгуват информацията и да я свързват с други данни, за да сглобяват комплексна и подробна картина на личния живот. Друг тревожен въпрос е вакуумът в международното право по отношение следенето и личния живот в киберпространството. Докладчикът подчертава, че „правото на неприкосновеност на личния живот никога не може да бъде абсолютно в борбата с престъпността и националната сигурност, но демокрациите се нуждаят от проверка и баланс като предварително потвърждаване на следенето и последващ контрол на дейности по следене, за да запазят самите свободи, които определят демокрациите".
ГЛОБАЛНИ ИНИЦИАТИВИ
Информирай жените. Промени живота им. Картър Център сподели първото си анимирано видео, което показва усилията на Глобалната програма за достъп до информация да овласти жените като им помогне да получават информация. В 90 секунди е направен кратък, съдържателен преглед на битките, които водят жените по света поради липса на информация и промяната, до която води достъпът до информация. Глобалната програма за достъп до информация на Картър Център работи в сътрудничество с правителства, гражданското общество, международни и регионални институции, за да подобри управлението и подобри живота чрез правото на достъп до информация. Видеото може да се гледа в YouTube.
Достъп до информация и борба срещу бедността. На 19 юли Article 19 и Кампания за свобода на информация публикуваха доклада „Отворено развитие: Достъп до информация и целите за устойчиво развитие“. Той е представен на политическия форум на високо равнище на ООН в Ню Йорк, където представители на гражданското общество и правителства от цял свят се събират, за да направят преглед на напредъка по Целите за устойчиво развитие (SDGs) – инициатива на ООН срещу бедността. 118 държави – 61% от членовете на ООН – обхващащи близо 90% от населението на света, имат приети закони, гарантиращи достъпа до информация. Въпреки това има още много какво да се направи, за да се гарантира възможността всички хора да получават необходимата им информацията – независимо дали съответната държава има или не такова законодателство.
В доклада са представени случаи, при които достъпът до информация е използван, за да се помогне на общностите да постигнат своите права според Целите на хилядолетието за развитие – насърчаване на здравните грижи в Тунис и Сенегал, образованието в Индонезия, защита на околната среда в Бангладеш. Докладът представя разбирането и прилагането на правото на достъп до информация във всекидневието на гражданите.
Публикацията подготви
Ралица Кацарска, ПДИ
Няма коментари:
Публикуване на коментар