Имало едно време три рози – двете били истински, третата - пластмасова

Ивайло Марков, Силистра

·   · Помня това дете. То беше болно, неразбрано, често го тормозеха, но винаги беше честно, истинско и неподправено. И, каквото и да е преживяло, да, то имаше щастливо детство. Имаше загрижена сестра, добър баща и златна майка. И свобода... Липсваш ми, брат…

Ако можех да се върна назад, щях да ти кажа да учиш повече, да внимаваш с леките жени – те носят само неприятности. Да не лъжеш, да не се занимаваш с глупости. Да слушаш мама и татко. Но може би някой ден ще погледнем заедно напред и ще бъдем много повече от това, което сме били и каквито сме в момента. Защото сме призвани за повече, за много повече…

·   · Еииииииий, големи сте мишки, бе…Вие кaто сте в бедa съм винаги насреща – меден, злaтен, а когато аз съм в нуждa – дори не си вдигате телефонa…Всеки дa си знае дупкaтa, увaжаеми господa, бaровци зa един ден. Губите един брaт и един верен приятел. Аз познaти имaм много. На мен приятели ми трябват – сериозни и стабилни. Не искaм дa излизам с хорa големи сaмо нa думи...Aко някой се познае, дa е мислил нaвреме.

·  · Историята е такава: едно различно момче, една загрижена сестра, отруден баща, който носеше цяло семейство на двете си ръце. И едно съкрушено майчино сърце. Накратко: за баща си какво мога да кажа: цял живот бачка по 24 часа на село, след това беше скапан като порутена фабрика. Сяда на масата, но го втриса до погнуса от стъпките ми, сякаш си губеше вкуса. Ставаше бесен. А аз се чудех защо изглежда уморен, потресен. Мислех си, татко, синът ти те обича…Не исках баща ми от мен да се отрича. Не, не го е правил…

Да, беше суров, но семейството бранеше с нестихваща любов. А майка ми беше често ужасена – от малък й сервирам сцена след сцена. Поредна дилема. С татко се карат. Но татко искаше хора просто да помагат. Но моята майка е майка орлица. И ни пазеше зорко, както се пазят хишници във глутница. Ако не е тя, светът ми е лудница. Цял живот не мога да ти се отплатя, мила майко.

Ти си ми по-ценна дори и от злато. Спала си по пода, спала си по кушетки. Оправяла си, майчице, нечистите ми сметки. Ти за мене си икона и те нося в сърцето. Моля те, обичай, майко, момчето си. Сестра ми е златна. Няма такава…Който я хули, значи не я познава. С огромно желание ми даваше съвети.

Но кой ли ги слушаше, пилееше ги брат ти като шепа монети. тогава не разбрах…Обичам те, како, без тебе ме е страх. Ама много яко споделям си единствено и само с Бога: ти си човека, с който мога да говоря. 

Повярвай ми, не искам с тебе да споря. Който не те оценява..., той навярно не знае, че за истинско съкровище нехае. Обичам Ви повече от всичко на света. Моето сърце обожава това Вашата нечовешка доброта. Обичам Ви, хора, и ви благодаря. 

· Днес станаха много хубави неща, но нещо зарадва сърцето и стопли душата ми. Връщах се от едно място. На път за нас, до пекарна „Аполон“ видях една възрастна жена, която ровеше в казана за боклук. В кесията носех домашна лютивка и й дадох един буркан. Казвам ви честно, този поглед с умиление и благодарност не се купуват с никакви пари. Ние, хората, трябва да сме благодарни на Господ за всичко: за малките неща – че имаме покрив и храна, близки и възможност да следваме съдбата си. Някои хора нямат тази възможност. Бъдете благодарни хора! 

· · Не подкрепям приказката: „Чрез плодов сок към полов скок“. Аз съм по-скоро на принципа: „По-добре известни пиячи, отколкото анонимни алкохолици“.

· · Особено горд съм да споделя, че от 25 копия на албума „Спукана Ви работата“ останаха само 4, така че, хора, грабете, докато има. Малко по-нататък ще напечатам още.

· · Имало едно време три рози – двете били истински, третата била пластмасова. Любовта ми към теб ще увехне, когато увехне и последната роза. Обичам те!