Какво знаем и не знаем за Европа и за ЕС?

В момента в страната върви кампания за представяне на предстоящото от януари до юни сл. г. Българско председателство на Съвета на ЕС (интернет портал www.eu2018bg.bg ), което е венец в отбелязването на 10-ата година от членството на нашата страна в обединението на държавите на Стария континент. Събитията са в изпълнение на Комуникационната стратегия на България.

Какво знаем или не знаем за ЕС и за Европа като цяло?

·        В т.нар. „Голяма Европа“ са 47 страни, от които не всички членуват в ЕС.

·         ЕС (интернет портал www.europa.eu) е политически и икономически съюз между 28 държави. Той е самостоятелно юридическо лице, притежаващо правомощия да действа независимо от съставящите го държави в рамките на предоставените му компетенции. Неговият статут е регламентиран в Договора за Европейския съюз и Договора за функционирането на Европейския съюз, който е в сила от 1 декември 2009 г.

·         Европейският съюз (ЕС) е създаден с договора от Маастрихт (официално – Договор за Европейския съюз) от 1992 г., но влязъл в сила на 1 ноември 1993 г. Преди това Европейската икономическа общност е създадена с Договор от Рим през 1957 г., влязъл в сила на 1 януари 1958 г.

·        От учредителния Договор от Париж, подписан 1951 г. от 6 държави и влязъл в сила през 1952 г., с който е създадена Европейската общност за въглища и стомана, 22 други страни по-късно са се присъединили към Съюза – наведнъж най-много 10 през 2004 г. България и Румъния – едновременно през 2007. Последното засега „попълнение“ е Хърватия през 2013 г.

·        Любопитно подробности: Алжир получава независимост от Франция през 1962 г. и напуска Европейската общност; Гренландия получава право на самоуправление от Дания през 1979 г. и също я напуска след референдум през 1985 г.; по подобен начин и Обединеното кралство иска да напусне ЕС.

·        В ЕС 24 са официалните езици, между които и българският, единствен на кирилица. Процедурните езици обаче са английски, френски и немски. Освен евро, другите валути са общо 9.

·        Към октомври 2017 година 6 държави имат официален статут на страни, кандидатки за влизане в ЕС: Сърбия, Черна гора, Македония, Турция, Исландия и Албания. Както държавите, получили статута на официална страна кандидатка, така и всички потенциални държави членки трябва да изпълнят Копенхагенските критерии от 1993 г.: най-общо те изискват в страната да има институции за запазване на демократичното управление и правата на човека, да има функционираща пазарна икономика и да приема задълженията и намеренията на ЕС.

·         В рамките на Европейския съюз функционират седем институции, които имат обща компетентност и вземат общозадължителни решения: Европейски парламент – представлява европейските граждани; Европейски съвет – определя основната посока на развитие и приоритетите на ЕС; Европейска комисия – изпълнителната институция на ЕС; Съвет на Европейския съюз (наричан още Съвет на министрите) – представлява правителствата на държавите членки; Съд на ЕС  – той контролира спазването на договорите и нормативните актове на ЕС; Европейска централна банка; Европейска сметна палата – тя контролира бюджета на ЕС.

·         Органите на ЕС са два вида: 1. Финансови органи – Европейска система на централните банки и Европейска централна банка  – те отговарят за финансовата политика на евространите и страните извън еврозоната; Европейска инвестиционна банка – тя отговаря за финансирането на инвестиционни проекти; Европейски инвестиционен фонд – той е за финансирането на инфраструктурни проекти. 2. Консултативни органи – Европейски икономически и социален комитет – представлява гражданското общество по въпроси свързани с икономическата и социалната политика на ЕС; Комитет на регионите – представлява регионалните и местни власти; Научен и технически комитет на Европа – консултативен орган за контрол на работата с радиоактивни материали (изследвания и експлоатация) и за изработване на единни стандарти за защита при работа с йонизиращи лъчения; Агенция на Евратом – контролира добива на радиоактивни руди и други материали и търговията с тях на територията на Съюза; Европейски омбудсман. 3. Децентрализирани агенции.

·         Седалище на европейските институции - ЕС няма официална столица, но институциите на съюза се намират в няколко града: в Брюксел е седалището на ЕК, провеждаща тук своите срещи на комитетите и кратките си сесии; още - на Съвета на ЕС и на комисиите на Европейския парламент. Страсбург е седалище на ЕП и място за среща на ежегодната дълга пленарна сесия, продължаваща дванайсет седмици. В Люксембург е седалището на Европейската инвестиционна банка и на Съда на ЕС. Франкфурт е седалище на Европейската централна банка.

·         Около 80% от населението в ЕС живее в градове, като около 1/3 от хората са в градове с над 1 млн. население. Тук се намират 16 града с население над един милион. В ЕС има най-много глобални градове, отколкото във всеки друг регион.

·         Други любопитни забележки: по официално запитване през 2005 г. 52 % от населението на ЕС вярва в съществуването на Бог, а 18 % не вярва, докато в 27 % от случаите европейците допускат съществуването на свръхестествена „духовна жизнена сила“.