За Атанас Сивков и за неговите „Хроники за село Окорш, Силистренска област, минало, настояще и бъдеще“

На 20 ноември в зала „Диоген Вичев“ на Регионална библиотека „Партений Павлович“ в Силистра бе представянето на книгата на Атанас Сивков „Хроники за село Окорш, Силистренска област, минало, настояще и бъдеще“ (първа част). В него участваха авторът, директорът на библиотеката Даниела Недялкова и Мануела Енчева – завеждащ краеведския отдел. Поздравителни адреси от областния управител Ивелин Статев и от кмета на община Силистра д-р Юлиян Найденов.

Инж. Сивков е председател на Туристическо дружество „Черноморски простори“ Варна и е автор на шест книги, преди всичко фокусирани върху туристически обекти в Североизточна България, край морето и в манастирските комплекси. Организатор е на един от най-интересните походи – по крайбрежието на Черно море от Бяла до Варна.

В него неведнъж са участвали и силистренци – представители на СУ „Никола Вапцаров“ и на Туристическо дружество „Дочо Михайлов“. През 2016 г. възпитаникът на ВНВУ „Васил Левски“ Велико Търново и на Военна академия „Г. С Раковски“ София бе сред стожерите и на пътуването до могилата на хан Кубрат в Украйна, където се провеждат големи тържества на българската общност. Той е представител на 260-годишния Сивков род, на чиито 5 от общо 9 срещи е организатор от 1977 г. насам.

 

Негов представител е Филип Сивков – един от прототипите на Йордан Йовков, преди време днешният му родственик Сивков осигури изложба за „певеца на Добруджа“ Йордан Йовков, която отново бе на разположение в силистренската библиотека. „Началото на книгата сложих в периода 1980-1990 г. с две кратки монографии, публикувани във варненски вестник, но преди пет години се захванах отново с материала, а до две години за сбора на селото се надявам да е готово и продължението“, каза авторът в началото на своето представяне.

Името на селото с 2 000 години история, наследник на 6 махали и намиращо се на главния път Силистра – Разград, е дадено през 1942 г., идва от прабългарския копан Окорсис, който в началото на 9-и век е защитавал източната граница на България по река Днепър (бил е началник на войската и сътрапезник на Омуртаг), и е единственият известен представител на прабългарския род Чакарар Първите сведения с наименование на населено място е от 15-16 в. (Рахман ашиклар, т.е. Рахман певецът или Рахман играчът).

В миналото, когато селото е било и център на община с 10 села наоколо, се е имало за градец, който в йерархията на населените места е преди наименованието град (колиба, махала, село, градец, град, столица), в момента е кметство – от 1999 г. насам.

В рамките на близо 300 страници Сивков е подбрал богата информация в цифри, факти и имена, представяща на практика историята и живота в село Окорш в продължение на дълги векове – от времето на траките (6-2 в. пр. Хр.) и до днес. Селото, в което в най-добрите му години е имало 2 278 души (1975 г.), а днес е с 1 868 души, е нестандартно за нашия район и по отношение на етническия си състав.

В него живеят потомци на местни българи, както и на преселници от Северна Добруджа (200 семейства от Башкьой); местни турци и преселници от Родопите; както още наследници на българи от Софийско, Петричко, Кюстендилско и от други места на родината. Някои от тях са идвали в Добруджа, за да бъдат оземлени, а други са предпочели да живеят тук, защото в миналото е имало поминък.

Малцина в Крайдунавска Добруджа знаят, че село Окорш има и своя песен по текст на Величка Манолова и по музика на Калина Русева. В селото гнездят черни щъркели, заедно с 20-30 гнезда врабчета. Празникът му е на 21 септември, когато е Малка света Богородица. В близост до селото има ж.п. спирка от 1960 г. насам, а от преди това вече са факт ТКЗС (1948), ДЗС (1950), електрификация (1953-1954), общоселска радио уредба (1955), нова училищна сграда (1962), сграда на селсъвета (1966), модерна селска баня (1969) и др.

В селото също има Младежки дом – някога най-голям в селските райони на тогавашния окръг. В селото има две църкви – едната е в къща, подарена от някогашен свещеник, а другата е от 2000 г., когато с референдум е взето решение бившето каменно училище да бъде превърнато в православен храм. В старото осмокласно училище има и уникална етнографска сбирка.

В селото има две действащи джамии. По-старата от тях е на над 200 години и по времето на румънския период е било училище за изучаване на Коран. Мюсюлманите в предишните десетилетия са се молели в 6 джамии, тъй като във всяка махала е имало по една.

Известни са имената на 22-ма кметове от 1878 г. (без румънския период). Най-дългогодишен от тях е Стефан Василев (2003-2015), кмет е бил и Петко Добрев – областен управител на област Силистра (2001-2005, януари-март 2017). В момента селото си има за първенец и първата жена кмет – Емилия Кралева. Любопитно е също, че сред кметовете има и образовани хора, пратени от София.

Село Окорш помни и важни гости като 30-ия султан на Османската империя Махмуд II, нощувал в селото на 9 май 1837 г., което тогава е било част от стратегически пътен възел. Затова свидетелства колона, намираща се в старото турско гробище в съседното село Грънчарово. В района има и крепост (45 дка) от началото на 9-и век, по която е работено в продължение на десетилетия, за да бъде разкрита. В селото има и три пещери, входът и изходът на едната води към крепостта.

Първата учителка след 1940 г. е от Русе – за отбелязване местното средно училище „Йордан Йовков“ издържа на демографския срив вече няколко десетилетия. В селото е имало начално турско училище до 1959 г., както и в продължение на 8 години – до 1966 г., и т.нар. Зимно практическо училище, обучаващо хора от района в различни професии, най-вече в сферата на земеделието.

В селото има две библиотеки – в училището и в Народно читалище „Христо Ботев“. За отбелязване – патриотично е и името на потребкоопа – „Стефан Караджа“. В началото на века окоршанци не са участвали във войните за национално освобождение, тъй като мюсюлманите не са били вземани за войници. Във втората световна война има участници от селото, което не е дало за радост нито една жертва – всички те са представени в книгата. Представени са също 80-90 прякора – звучни и интересни. Има информация също за характерните особености на обичаите и на сватбените тържества.

Село Окорш се отличава с богата народностна култура, включително при съхраняване на изворното творчество, за което в книгата има богат илюстративен и информационен материал. След справочника за община Кайнарджа, който наскоро излезе под авторството на Дафинка Станева – ръководител на Туристическия посетителски център в селото, книгата за Окорш е поредното доказателство за живото краеведческо начало в Силистренския край. 

В този смисъл е и голямо очакването от предстоящото представяне на 27 ноември от 13 ч. в ХГ Силистра на още една уникална книга, наречена „Енциклопедия на Силистренска област“, към създаването на която са съпричастни общинските администрации, читалищата, краеведите, служителите на музеи и на други институции.