Паралел44: Всяка година със собствени средства гимназията застрахова около 230 ученици и почти 40 служителисъс застраховката „Злополука за учащи”. Училището е с 50-годишна история и е дало на добруджанското земеделие над 4 000 специалисти.
Какво научиха младежите за човека, гимнастика, олимпиеца Йовчев, освен че бяха припомнени успехите от първото му европейско първенство за юноши през 1991 г., когато заема второ място в многобоя, до олимпиадата в Лондон през 2012 г., когато на 39 години слага край на дългата си спортна кариера.
„Станах най-разпознаваем на халки – два пъти чупих крак и тренирах непълноценно, но на халки повече“, обяснява гимнастикът с няколко световни титли именно на тази дисциплина, както и на земя. На халки е и най-голямата му награда – сребърен медал, на олимпиадата в гръцката столица. Не приема, че е бил ограбен заради неполученото злато: „Съдиите решиха – те не ощетиха мен, а дадоха на гърка по-голяма оценка (с 12 хилядни), но това не е най-важното. България има много велики спортисти и аз се радвам, че съм един от тях“.
И още: смята, че на финала в Атина е изиграл съчетанието си така, както е искал. И пак в тази връзка: всяко съчетание имало 10 елемента, които се изиграват за 40-45 секунди. И точно на 9-ото 4 години по-късно – на олимпиадата в Пекин, греши по необясним начин, при това в елементарна позиция, след като вече е изпълнил перфектно всички трудни моменти. Резултатът – 7-о място в класирането.
А самото съчетание е било изненада за противниците, за да покаже, че е по-добър от тях. За отбелязване е, че е имал отговорността сам да вземе решение какво да предложи пред съдиите, за да ги впечатли. Двата пропуснати шанса за златни медали на олимпиади са повод да каже: „Почти винаги съм бил оценяван обективно, рядко съм бил поощряван“.
Отворена бе приказка и за участието му в японското телевизионно шоу „Битката на нинджата“, в което два пъти в годината се състезават 100 избрани спортисти, за да преодоляват 4 различни нива на трудност, като победителят получава 50 хил. щатски долара и модерна кола от марката „Тойота“. В него българинът за малко не достига финала, но твърди, че състезанието е много трудно. Дори го оприличи като „електронна игра с живи хора“.
Той даде и съвети на младите си събеседници: „Прави това, което обичаш. Оценявайте това, което правят за Вас – пазете го. По-умният човек взема по-правилни решения. Бойните спортове са създадени, за да се научиш да се защитаваш. Разработи качествата си, които притежаваш, за да ги изведеш на показ“.
И за финал на срещата добави и малък делови момент: понастоящем в България има 21 спорни клуба, занимаващи се с гимнастика. Особено добри сме до 12-годишна възраст, поради което е оптимист, че някой ден момче или момиче от България ще повтори неговите успехи, както и на неговите предшественици, сред които и олимпийски шампиони.
Проблем било обаче, че във всяка община има различно отношение към спорта като цяло и към гимнастиката в частност: примерно в неговия роден град Пловдив има 3 клуба по гимнастика, вкл. и частни, които дори плащат на общината наем, макар че оборудването не е общинско. Във Варна е обратното – там общината предоставя на гимнастиците възможности да тренират.
Няма коментари:
Публикуване на коментар