Изложбата откри
началникът на отдела в крайдунавския град Юлия Кюшелиева, която каза: „Търновската
конституция е основният закон, възродил българската държавност и създал държавните
ни институции, регламентирайки правата и свободите на гражданите“.
„Търновската конституция
е един цял свят, изтрит от българското съзнание, а тогавашният ни
парламентаризъм е част от европейската мисъл и законодателство. Тя е пример за
писане на конституция и голямо богатство, показващо с блестящото си красноречие
висотата на българския национален дух, поради което трябва да стане отново част
от съвременното ни познание и от възпитанието на поколенията“, каза в словото
си областният управител на област Силистра Петко Добрев.
То бе насочено към участниците
в откриването, сред които бяха ученици от Клуб „Млади възрожденци“ при ОСУ „Дръстър“,
както и представители на Общински комитет „Васил Левски“ Силистра, редом до
отговорни служители от институции като община Силистра, Регионален исторически
музей Силистра, Исторически музей Тутракан, членове на Клуба на учителите по
история и др.
Секретарят на община
Силистра Ростислав Павлов също поздрави авторите на изложбата, както и нейните
домакини за възможността до 24 май т.г. силистренци да разгледат паметната
изложба.
В експозицията са използвани
документи, чиито оригинали се съхраняват в Централния държавен архив – във
фондовете на Канцеларията на Императорския руски комисар, Народното събрание,
Министерския съвет, Монархическия институт, Областното събрание на Източна
Румелия, Министерството на външните работи и изповеданията, както и в някои
лични архивни фондове – на д-р Константин Стоилов, Христо Стоянов, Иван Андонов.
Показани са и гравюри и карти от уникалната колекция
на д-р Симеон Симов, както и копия на документи от чуждестранни архивохранилища
от колекциите Русия, Франция, Австро-Унгария и Германия в ИДА.
Проектът на българската конституция е изработен в
умерено консервативен дух. Народното учредително събрание в Търново го изменя в
демократично-либералистична насока. То отхвърля: предложението за Държавен
съвет или Сенат; идеята за назначени от княза депутати и състави парламента
само от преки народни избраници; давайки широка автономия на общините;
разширявайки личните права на гражданите; правейки министрите не само съдебно,
но и политически отговорни пред Народното събрание; установявайки още в самото
начало парламентарния режим.
На 16 април 1879 г., в 2 часа след обяд, под
изработените 169 члена, разпределени в 22 глави народните представители полагат
подписите си. Според Търновската конституция България се оформя като
парламентарна монархия. Спазен е принципът за разделение на трите власти:
законодателна, изпълнителна и съдебна. Българският народ се ползва от всеобщо
избирателно право без никакви ограничения; получава свобода на печата, на
вероизповеданията, на сдруженията и много други. Търновската конституция се оказва един от най-свободолюбивите за времето
си основен закон на една европейска държава!
За поколенията остава и споменът за този момент от родната
ни история на патриарха на българската литература Иван Вазов: „Събранието сякаш
се състоеше от човеци, дълги години врели в парламентарния живот, привикнали на
дисциплина и на прилични отношения едни към други. Имаше нещо европейско тук,
нещо хубаво и утешително...“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар