Прилагане на Закона за достъп до обществена информация - процедури, задължения и изпълнение

На 21 април т.г. Силистра за пръв път от 7 години бе домакин на проява на Фондация „Програма Достъп до информация“, свързана с обучение семинар на тема „“. В него се включиха близо 20 служители от общински и държавни институции (регионални звена на министерства и изпълнителни агенции) от област Силистра, сред които и представители на Областна администрация.

Основни лектори: д-р Гергана Жулева – изпълнителен директор на ПДИ, адвокатите Александър Кашъмов – ръководител на правния екип на ПДИ, и Кирил Терзийски. В работата на семинара участваха също Николай Нинов – ръководител на координаторската мрежа, и журналистката Калина Грънчарова – областен координатор за област Силистра. Д-р Жулева направи преглед на работата на Фондацията през последните 20 години в качеството й на пионер и ветеран в неправителствения сектор у нас, във връзка с ангажиментите на екипа с проблематиката по достъпа до официални документи.

От изказването й станаха ясни няколко важни факта. В момента 111 държави по целия свят имат специално законодателство по достъпа до информация, което е почти 4 пъти повече в сравнения с 1996 г. В България Законът за достъп до обществена информация е от 1998 г. и е променян три пъти, като за последно това е преди 2 години, когато влиза в сила задължението на институциите да разясняват Закона на страниците си в интернет.

Нова „тема“ е създаването на системи за наблюдение на държавно ниво, каквито има в някои страни, вкл. в съседни: в Сърбия – информационен комисар, в Македония – комисия, в Турция – борд, и т.н., но засега не и в България. Всяка година Министерският съвет на Република България прави доклад за резултати от достъпа до информация, а Фондация ПДИ – рейтинги на различните администрации след проучване на електронните им страници.

Началото на законодателството по достъп до информация е в Швеция през далечната 1766 г., а продължението е много по-късно – през 1951 г. в съседна Финландия, после в САЩ и т.н. За отбелязване е, че България е сред първите на Балканския полуостров, но в момента е на 46-о място по прилагане на закона, като минусът е липсата на държавен орган за наблюдение, координация и контрол.

В категорията Рейтинг на активната прозрачност на органите на местно самоуправление за 2016 г. в област Силистра най-напред е община Алфатар (11 м.), следвана от община Тутракан  (66), община Силистра (97), община Ситово (218), община Главиница (219), община Кайнарджа (239), община Дулово (245). В категорията Рейтинг на активната прозрачност на областните администрации Областна администрация Силистра е единадесета в подредбата. В категорията Рейтинг на териториалните органи в системата на изпълнителната власт най-добре е представена РЗИ Силистра , която е на 75-о място от общо 151 институции, следвана от РУО на МОН Силистра (81), Областна дирекция  „Земеделие“ Силистра (85), ОДМВР Силистра (91) и др.

Развитието на международните стандарти стартира с резолюция на ООН чрез призив за свикване на специална конференция и постепенно правото за достъп до информация до делата на държавата и на местните власти влиза в основата на всички свободи. В Съвета на Европа това право е формулирано за пръв път през 1981 г. чрез нарочна т.нар. препоръка, после продължението е през 2002 г. с друга актуална и в момента препоръка, а през 2008 Комитетът на министрите инициира Конвенция по достъп до официални документи (първа по рода си в света). 

Тя обаче не е влязла в сила, тъй като е ратифицирана едва от 9 при необходими 10 страни членки на ЕС. България също е в списъка на нератифициралите, тъй като у нас отсъства орган, който да има специфичните административни функции и да инициира извървяването на задължителните стъпки до подкрепа на Конвенцията.