Маргарита Пешева: Медиите да влязат в диалог

Автор : Доц. д-р Мария Попова | e-vestnik.bg

      Разговорът с проф. д-р Маргарита Пешева е по повод новата й книга „СЕМ: 2001-2010 г. Регулаторни практики”. Тя преподава във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“. Маргарита Пешева оглавяваше 2 мандата СЕМ. Авторка е на редица изследвания в областта на електронните медии: Сред тях са „Телевизията – политическата машина“, „Дворецът на Дедал. Опит за история на Българската телевизия“, „Телевизия в преход“, „Обърнатото огледало“ и др. От 2001 г. до 22 юни 2010 г. е член на СЕМ. 

     Защо решихте да публикувате тази книга? В областта на медийната регулация няма друга такава книга, дали тя наистина ще е полезна? 
          Реших,че е време да публикувам такава документална книга по няколко основни причини. Първата е строго научна. Книгата е финална част от голям научно-изследователски проект, посветен на развитието на електронната медийна среда във второто десетилетие на прехода: 2001-2010 г. Втората причина е предимно емоционална. Прецених, че е време да направя своего рода реабилитация на дейността на СЕМ като сериозен регулаторен орган. Да представя публично пред медийния сектор и обществото част от свършената от мен работа и окончателно да затворя тази страница от професионалния си живот.

         Работата на Съвета далеч не отговаря на публично изградената представа за него като зле работещ орган, който постоянно произвежда гафове – бихте ли ми показали безгрешни органи и безпогрешни професионалисти? Постарах се да докажа това със силата на фактите и документите. Ето защо подигравателното название „семкаджии”, с което се наричат членовете на СЕМ, вероятно повече подхожда на онези, които лансираха това обидно определение в медиите, и предимно на техните господари, чиято поръчка те безропотно изпълняваха. Негативният образ на СЕМ беше произведен съзнателно и целенасочено.

Какво липсва на българските медии? 

        В българските медии в годините на прехода се оформиха поне 3 отчайващи липси. Първата е все по-голямото отсъствие на качествена журналистика, която е посредник и изразител на общественото мнение, а не политически брокер и наемник на определена пиар агенция. Втората е свързана с подмяната и налагането на ужасно изкривен медиен образ на действителността в стила на „балканизираната” комерсиализация. Третата се свежда до тоталното рухване на професионалния морал, който трябва да е водещ императив в журналистическата работа. Отсъствието на качествена журналистика напоследък изглежда застрашително, все по-очевидни са платените публикации, все по-натрапващи са многобройните пиар материали, все по-крещяща е зависимостта на редица медии от парите за медии, които министерствата разпределят по линия на европейските фондове. Всичко това наистина „убива” качествената журналистика, тя се маргинализира, бива постоянно изтиквана в ъгъла на медийното пространство. Медийната среда стана пъстра и широка, в нея има безспорни журналистически постижения, но и отвратителни професионални компромиси.

       Изкривеният медиен образ на действителността постоянно подменя истинския – с измислени събития, истински – с фалшиви медийни герои. От медиите „емигрираха” истинските герои на нацията – писателите, поетите, художниците, учените. Те всекидневно са замествани от плеймейтки и фолк диви, манекенки, мутри и мутреси, герои на подземния свят. Професионалният морал е все по-голям дефицит в новата журналистика. Количеството на платените, но необозначени публикации в последните години нараства застрашително, много журналистически материали се предлагат по поръчка и с предварително определена „гарнитура” от силните на деня.

Къде виждате изход от тази криза в медийната област?

         Мисля, че е дошло времето за една втора кръгла маса – този път в областта на медиите, по време на която, в много труден диалог, да се изговорят всички натрупани проблеми и конфликти (икономически или професионални), и с общи усилия да се преодолеят възникналите много големи противоречия. Време е медийната общност да осъзнае, че със собствени сили и възможности трябва да сложи край на журналистическите „разстрели”. Защото с тяхна помощ тя сама „разстрелва” себе си. На тази кръгла маса задължително трябва да седнат някои водещи фигури от днешната „медийна барикада” – например Ирена Кръстева и Иво Прокопиев. Колкото и ужасно трудно да изглежда това. Може би е време да осъзнаем, че именно медиите трябва да променят себе си и средата, да положат усилия за професионален диалог, колкото големи и тежки да са техните различия и противоречия. Медийното съгласие ще позволи по-ефективно да се упражнява силен граждански натиск за постигането на толкова нужното ни политическо съгласие. Друг изход просто няма. Трябва да признаем – медийният сектор е в дълбока ценостна криза, и той сам трябва да се справи с нея. (Със съкращения)