вторник, 21 октомври 2014 г.

НА КАФЕ И РАЗДУМКА В НЕОСЪЩЕСТВЕНИТЕ ВЕЛИКИ ДЪРЖАВИ ОТ БАЛКАНСКИЯ ПОЛУОСТРОВ - в Македония


Охрид откъм езерото
През годините в Силистра краеведи и историци са твърдели, че т.нар. Добруджански въпрос е прислужница на Македонския въпрос. Оттам и всенародната жалба по този бивш край на България, където през последните 70 години са настъпили драматични, в някаква степен дори драстични изменения. Отделна е темата доколко нещата са възвратими до поносими граници, когато всяка от страните запазва правото си да настоява за своята „правда“. Макар историческата истина при подобни „спорове“ да не е лакмус за изглаждане на отношения между народи и държави, а е повече острилка за подостряне на патриотизма. И въпреки предупреждението, че езикът, именната система, традициите и манталитетът са в основата на братството и самоопределянето на принадлежността към определена етническа група.
Спомен за Майка Тереза в родния град Скопие
В нашата ситуация обаче дори събитието „1 000 години от смъртта на цар Самуил“ не се превърна в убедителен повод за сближаване. Това че на паметника му в Скопие името му е изписано с „о“, т.е. Самоил, а една от изходните улици е названа „Самуилова“ е само доказателство за двойнственост, каквато винаги има в страни с подобна съдба. Защото на улична табела в Охрид четеш Григор Пърличев в „оригинал“, докато на афиш на същото място името е Глигор Прличев, което е сръбският му вариант. Става дума за български възрожденец от 60-те години на 19-я век, участвал най-активно в борбата за въвеждане в Охрид на български език в училищата и в черквите, както и в тогавашна България в рамките на Османската империя.
На пазар в Охрид пред крепостта
Всъщност в миналото Македония е предимно географско понятие от Шар планина на север до Тесалия. От няколко десетилетия обаче е и нова държава с население малко над 2 млн. души върху територия от 28 000 кв. км, която има претенцията да бъде наследник на предшественичката си без да има общо с нея. В древността нейната предтеча със същото име е дала фамилиите на Филип и Александър Македонски. Достатъчен повод за мега паметници в наситения до невъзможност със сгради и постаменти център на днешната македонска столица. На фона на относителната небогатост на държавата се твърди, че за тях властта е похарчила над 1 млрд., но интересното е, че строителството в този „стил“ продължава. Включително и с изграждане на скулптурни изображения насред река Вардар, както и на колонади с паметници в цял ръст на герои от различни времена, стоящи като на пост по протежението на мостовете над реката.
Кирил и Методий в Скопие
Любопитно е, че този град, който според тракийското си по произход име означава и крепост, е българска столица в периода 972-992 г. Макар в днешно време, по данните от 2002 г. сред живеещите близо 600 000 души 2/3 се самоопределят като македонци, а всеки пети е албанец. За сравнение – „официалните“ българи в цялата страна по това време са под 2 000 при малко над 2 млн. души граждани на страната. Достатъчен повод на много места в градовете надписите по улиците да са едновременно на македонски, албански и на латиница в английска транскрипциая.
Струга
За скопчани е повод за гордост, че император Юстиниян, авторът на трансформацията на късноантичната Източна Римска империя в ранносредновековна Византия, е роден в този район с името Флавий Петър Сабатий. Другата световно известна личност от столицата на Македония е Майка Тереза. Индийската монахиня католичка е от албански произход и нейното рождено име е Агнес Гонджа Бояджиу. Тя е основателка на ордена „Мисионери на милосърдието“ и е обявена за блажена от единствения папа славянин Йоан Павел II. Днес за родната й къща свидетелства единствено паметна плоча от черен мрамор в центъра на града.
Скопие в улицата на дюкяните
Някъде наблизо от другата страна на реката са паметниците на светите братя Кирил и Методий, както и на техните ученици – светците Климент и Наум. Първият от тях е в основата на Охридската книжовна школа – редом с Преславската един от двата главни центрове на българската култура през Средновековието. Днес в Охрид има над 100 църкви, от които поне 30  „пещерни“, други още толкова са малки частни храмове, а останалите в реконструкция са сред примерите, че културата на една страна непременно създава спомени за запомняне. 
Въпрос на гледна точка и на човешка нагласа е дали споменът е отблясък от купол на храм или звън на камбана. А може и поглед от височината на крепост. Понякога и на случайност при възприятието, предизвикано от дума, жест или внушение на екскурзовода. Дори плисък на весло върху водата на Охридското езеро, съхранило 8 вида риба ендемити, забранени за улов.
Скопие
 За съжаление, малко са възможностите за общуване с местното население при подобни екскурзии от типа „разходка из града“. Стига обаче и една песен, изпята от сърце и с пригласяне под акомпанимента на анонимен акордеонист насред площада от цветен мрамор в града, разположен край езерото с най-голяма дълбочина 288 м в Егейската езерна зона, разделящо Македония и Албания, с размери 30 на 15 км. Възрастта му е 2 млн. години и е по-малкият с половин милиона години брат на езерото Байкал в Русия.

Скопие
За днешните българи Охридското езеро е еманация на романтиката от песенника за трапеза, от който най-известната (Лихнида кайче веслаше“)  е едва от 1986 г., но е сред най-запяваните у нас. Текстът се позова на заглавието на по-бавната българска народна песен „Биляна платно белеше“, също свързана с Охридското езеро. Като селище Охрид се споменава за пръв път като Лихнида, в миналото намиращо се на древноримския пътя Виа Егнация.
Днес туристически хит с около 60 00 души население, някога Охрид е бил столица на Първото българско царство в периода 992–1018 година. Името на града е ефект от въздействието на околната панорама, породило у цар Самуил възклицанието „Ох, рид“. Колкото до мястото, където уж легендарната Биляна е белила платното си, сега там са останали три пресушени каменни корита и отделно един чучур, от който през лятото и есента едва тече вода, резултат от водоподаването към най-богатия град в Македония, чието население непрекъснато се увеличава. За отбелязване –
Паметник на Самуил в Скопие
водата в извора идва от 60 м дълбочина и не е минерална, което не означава, че туристът не бива да си налее за из път или да си измие лицето. Все едно го е докоснала с длан главната героиня на песента, свързваща два народа с общ родов корен.
Самуиловата крепост е другата забележителност в Охрид, естествен обект на внимание от страна на туристите от България. Тя се намира на най-високото място, от което се открива чудесна панорама над града и езерото. В миналото крепостта е имала форма на камбана. От десет години насам зидовете на цитаделата са доизградени, за да придобият вид вероятно от времето на славния български цар. Заедно с градските стени укрепителната система разполага с 20 отбранителни входни кули, както и с 6 градски и крепостни порти.
Скопие в градеж
Град Струга е отдалечен на 180 километра югозападно от столицата Скопие и се намира на 15 километра северозападно от град Охрид, на почти колкото е и граничният пункт Кяфасан за влизане в Албания. Известен е като родно място на братята фолклористи Константин и Димитър Миладинови, автори на „Български народни песни“, издадени през 1861 г.

Лихнииидааааааа
          В днешно време градът е албанизиран, но  на външен вид изглежда чист и приветлив. Всъщност има ли град на вода, който да не е хубав и гостоприемен? Албанците говорят без проблем езика на държавата, което не им създава пречка в общуването. Изповядваната от тях религия е от ордена бекташийя от края на 13 в. В Османската империя е тясно свързан с Еничарския корпус и е бил покровителстван от някои султани, сред които и Сюлейман I. За привържениците му най-общо се казва, че не правят задължителните пет молитви на ден и жените не носят шамии. За планинските орли и тяхното място на балканите – в следващата част на репортажа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар