![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEi1dJVSDv3TNNdYifJsGktWHVC8J2HfN-ntdXjP0t6xjgkfUplzbHkDV6haQqK2KNgSF5hjTUuCEludVZRhZUSuGx-ZD3emudJ6Tf39kydOEubjKYUG1lxO42lin2_1edKXxm_zCci9kT0/s1600/l_1117634744_1.jpg)
Проблемът
е, че както казват някои политолози – големите партии се поизложиха на тези
извънредни избори, а никой не може да твърди със сигурност, че „малките“ са
пораснали достатъчно, за да играят сигурно за властовия джакпот. Повод за скоростен
извод „Хайде на избори отново: я през януари, я през април/май…“, още преди
кръчмарят в образа на ЦИК да е наплюнчил калема, за да подпише сметката от
авантюрата на 5 октомври.
Току
виж обаче някой кривоглед партиец се полакомил да заграби всичко наесен,
настоявайки за „2 в 1“ – местен и парламентарен вот заедно. Така може някой да
спечели всичко, за сметка на губещите, които да се окажат безбройни, за да има
безкрайно много недоволни. Тогава на фона на международното положение и на
вътрешните проблеми взривът в Горни Лом ще ни се стори единичен новогодишен
фойерверк…
На
времето имаше един съветски филм с многозначителното заглавие „Да доживеем до
понеделник!“ Възможно е да сме се оказали на заветното място – „на марта в
сряда“, т.е. на Куковден или на „Връбница в петък“. Това за финал от речника на
улицата, която не припозна водачите си към розовия хоризонт, зад който се крие
поредният есенен залез в разгара на циганското лято.
Няма коментари:
Публикуване на коментар